№ 159
26 ноември 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети ноември, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Славов
ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев
Петя Петрова
Секретар: М.Б.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 408 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Н.А. ***, подадена чрез адв. Г.Ж. от ВАК против решение № 605/12.05.2010г., постановено по гр.д. № 1214/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която съдът е осъдил въззивницата – ответник в първоинстанционното производство да предаде на Д. и Р. К. владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Акад.Методи Попов” № 34, представляващ реална част с площ 0,70 кв.м., очертана с контури в червен и зелен цвят с означение за навлизане с 0,30 м. по скицата на л. 75 от делото, от ПИ № 10135.51.332, от който притежават правото на собственост върху общо 226/294 идеални части, придобити чрез договор с НА № 71, т. XIV, дело № 5804 по описа за 1984 г. на ВН и по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1985 г. до 2010 г., разпределена на ищците за ползване по решение от м. октомври 2004 г., на основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която въззивницата е била осъдена да премахне част с дължина 0,30 м. по цялата ширина от козирка, очертана с контур в син цвят, която засича стълбище по скицата на л. 75 от делото, /козирка/ към сграда в гр. Варна, ул. „Акад. Методи Попов” №34, идентификатор № 10135.51.332.2, тъй като с нея неоснователно се пречи на упражняването правата на собственост на ищците върху първия етаж от сграда на същия адрес идентификатор № 10135.51.332.1, придобито чрез договор с НА № 71, т.XIV, дело № 5804 по описа за 1984 г. на ВН и по давност чрез владение , упражнявано в периода от 1985 г. до 2010 г. и върху 226/294 ид.части от жилище на втория етаж в същата сграда, придобито чрез приращение, по иска, предявен от Д. А. К. и Р.В.К. на осн. чл.109 ЗС. Решението на окръжния съд е обжалвано и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д.К. сумата от 711 лв., представляваща сторените разноски по делото.
Жалбоподателката се е позовала на недопустимост на обжалвания съдебен акт, в частта на произнасянето по иска по чл. 108 от ЗС, като е сочила, че вместо да разгледа предявения иск по чл.109, ал.1, във вр. с чл. 50 от ЗС, с който ищците претендирали за осъждането й да премести поставената ограда на границата на дворните места, ползвани от страните по делото, съобразно заключението по техническата експертиза на вещото лице и приложената скица от м. октомври 2004г., съдът се произнесъл по непредявен иск по чл.108 от ЗС. Евентуално, в тази част решението на първата инстанция било неправилно – необосновано. Същото не почивало на събраните по делото доказателства, според които не ответницата /въззивница в настоящото производство/, а ищците /сега въззиваеми/ са навлезли в площта от съсобствения имот, отреден за ползване от А.А. с незаконното надстрояване, превърнало се в пристрояване на къщата им. Съдът не взел предвид обстоятелството, че страните са съсобственици на дворното място, а не собственици на два отделни поземлени имота, поради което и всеки от тях можел да си служи с общата вещ. Претенцията по чл.109, ал.1 вр. с чл.50 ЗС на единия съсобственик срещу другия се явявала неоснователна, защото можела да бъде заведена само от собственик срещу трето на собствеността лице. Освен това, поставянето на дървената ограда с дължина 0,70 м. и височина 1 м. била по-скоро парапет и не можела да се възприеме като използване не по предназначението или пречене за упражняване правото на собственост. Дори да би се приело, че претенцията на ищците била по чл.108 от ЗС за предаване на владение върху 2.00 кв.м. на осн. чл. 108 ЗС, същата отново се явявала неоснователна, тъй като жалбоподателката притежавала идеални части от съсобствения имот.
Решението по отношение на осъждането за премахване на плексигласова козирка, също било неправилно – необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото. Изводът на съда, че козирката пречела на ищците да изградят предпазен парапет не почивал на събраните доказателства, от които се установявало, че тя била изградена в определената й за ползване част от имота, а освен това стълбището с предвидения предпазен парапет обслужвало само съсобствения с другата страна втори етаж от къщата. На следващо място, не ответницата чрез процесната козирка, а сами ищците създали затруднения за изграждането на предпазния парапет, изграждайки незаконно втория етаж от къщата. В случай, че надстрояването е било извършено в разрешения обем и вид, затруднение за обезопасяването на парапета нямало да съществува. Неоснователността на иска по чл. 109 от ЗС е мотивирала и с обстоятелството, че законът не допускал предявяването му срещу съсобственик.
Съображенията за неправилност на решението в частта на разноските е свързала с неправилното й осъждане за плащане на всички сторени от другата страна разноски, при положение на частично отхвърляне на исковете.
Молила е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание е поддържала жалбата. С писмените си бележки е развила съображения, че не е нарушила решението за разпределение на ползването на съсобствения имот с навлизане в площта, определена за ползване от другата страна, а напротив – била е лишена от ползване на част от нея.
Въззиваемите са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и са молили за потвърждаване на решението в обжалваните му части. Настоявали са, че обжалваният съдебен акт е допустим и правилен като са изложили и подробни съображения в тази насока и са коментирали доказателствения материал по делото. Поискали са присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание са поддържали подадения отговор на жалбата.
Въззивната жалба е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред окръжен съд Варна са били предявени искове от Д. А. К. и Р.В.К. срещу А. Н.А. за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Акад.Методи Попов” №34, представляващ реална част с площ от 2,00 кв.м., очертана от ищците по скицата на л. 29 от гр.д. 4610/2009 г. на ВРС, от ПИ № 10135.51.332, основан на твърдения за продобиване правото на собственост върху 226/294 ид.ч. от цялото дворно място чрез договор, обективиран в нотариален акт № 71, т. XIV, дело № 5804 по описа за 1984 г. на ВН и решение от 02.04.1985 г. постановено по гр.д. № 47 по описа на Варненски районен съд за 1985 г., евентуално по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1978 г. до 2010 г. и разпределение на ползването от месец октомври 2004 г. по чл. 108 от ЗС и за премахване на козирка от сграда на същия адрес идентификатор № 10135.51.332.2., основан на твърдения, че с нея неоснователно се пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху сграда на същия адрес идентификатор № 10135.51.332.1, придобито чрез същите основания и само за втория етаж – чрез приращение, евентуално по давност по чл. 109 от ЗС. Ищците са настоявали, че изградената от ответницата плексигласова козирка на собствената й постройка, пречи на поставянето на предпазен парапет на външното стълбище на къщата им, както и че дъждовната вода се оттича по козирката върху стълбището. Молили са за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата е оспорила исковете по съображения, че ползва съсобствения поземлен имот в обема на разпределеното с ищците през 2004 г. ползване и не е завземала посочената от тях реална част от него, както и че причината да не могат да поставят предпазен парапет на стълбището си не е поставената от нея козирка на собствената й постройка, а обстоятелството, че ищците са построили стълбището в отклонение от предвиденото в проекта.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 108 от ЗС, защото ищците настоявали за преместване на оградата на осн. чл. 109 от ЗС и чл. 50 ЗС.
Действително, с исковата молба в първоначалния и вид, ищците са настоявали за преместване на поставена от ответницата ограда на границата на частите от дворното место, ползвани от страните, съобразно техническата експертиза от м. октомври 2004 г. и приложената скица. В хода на производството по отстраняване на нередовностите на исковата молба, обаче те са коригирали петитума на исковата си молба като са заявили, че претендират предаване владението върху завзетата от ответницата част от тяхното дворно място, разпределено им за ползване. Тази поправка на исковата молба е станала преди връчване на преписа на другата страна и е била допустима. Съдът е разгледал иска, с който е бил сезиран, поради което не е налице сочения порок – произнасяне по непредявен иск. Що се отнася до дадената от ищците правна квалификация, съдът не е бил длъжен да се съобрази с нея, а на база на фактическите твърдения и заявеното искане, сам да определи такава, което той е сторил. Затова, оплакването на жалбоподателката в тази насока, се явява неоснователно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт № 71, том XIV, дело № 5804/1984 г. по описа на нотариуса при Варненския районен съд, М. Х. О. е прехвърлила, срещу задължение за издръжка и гледане, на сина си Д.А.К., по време на брака му с Р.В.К. /удостоверение за сключен на 17.09.1978 г. граждански брак/, собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Малчика” /понастоящем ул. „Акад.Методи Попов/ №34, представляващ ½ ид. част от дворно място, цялото с площ от 294 кв.м. съставляващо имот пл. № 11, кв. 238 по плана на 12- ти подрайон, ведно с ½ ид. част от едноетажна сграда, състояща се от две стаи и салон, находяща се към улица „Малчика”. Следователно, правото на собственост върху ½ ид. част от дворното място и едноетажната сграда е било придобито от ищците при режим на съпружеска имуществена общност.
С решение от 02.04.1985 г., постановено по гр.д. № 47/1985 г. по описа на Варненския районен съд, съдът на осн. чл. 288, ал. 2 от ГПК е поставил в дял на Д.А.К. недвижимия имот – дворно място с пространство от 294 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул. „Малчика” 34, съставляващо парцел пл. № 11 в кв. 228 по плана на 12 подрайон на гр.Варна, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи и салон, като е осъдил К. да заплати на В. К., С. К., А. Б., А. Р. и Ф. Г. суми за уравнение на дяловете им.
Доколкото по делото не са били представени доказателства за участието в делбата на съсобственика Р.К., извършената делба без нейно участие се явява материалноправно нищожна, поради което и извършеното възлагане на имота на Д.К. не е произвело действие по прехвърляне на собствеността. Приложеният нотариален акт № 198, том III, дело №998 по описа за 1986 г. на нотариуса при ВРС за собственост на недвижим имот въз основа на съдебно решение по чл. 288 ГПК, с който е признато правото на собственост на Д.К. върху процесното дворно място и едноетажната постройка е констативен такъв и не променя горния извод, че ищците не са придобили останалата ½ ид. част от поземления имот и едноетажната постройка чрез възлагане.
От разпита на свидетелите Л. Т. Б. и А. З. А. се установява, че след 1985 г. /извършването на делбата/ ищците са упражнявали фактическата власт върху процесния имот и са владели същия за себе си. Владението им, като основано на нищожната делба е било недобросъвестно, поради което с осъществяването му от 1985 г. т.е. повече от десет години, ищците са придобили собствеността върху останалата идеална част от дворното място и едноетажната къща към ул. „Малчика”.
С разрешение за строеж № П-16 от 25.03.2004 г., Община Варна е разрешила на Д.К. извършване на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м. и направа на капандури, със застроена площ от 63 кв.м.
На 29.10.2004 г. с нотариален акт № 193, том IV, рег.№ 7994, дело № 709 от 2004 г. на Д. и Р. Киркорови са продали на А.А. паянтова жилищна постройка на един етаж, находяща се на ул. „ Акад. Методи Попов” №34, състояща се от две стаи с входно антре, със застроена площ от 35 кв.м., намираща се в североизточната част в дъното на парцела, заедно с 68/294 ид. части от дворното място, цялото с площ 294 кв.м., в което описаната сграда е построена, представляващо УПИ № VII, в кв. 228 по плана на 11 подрайон на града при общи граници: УПИ № I, пи №№ 13,14, 2, 10. Със същия договор, страните разпределили и правото си на ползване, като А.А. следвало да ползва реално от описания УПИ, дворно място с площ от 68 кв.м., включващо гореописаната паянтова жилищна постройка на един етаж, с площ от 35 кв.м. при граници на правоползването: запад – ул. „Акад. Методи Попов”, север – ПИ № 1, североизток – ПИ № 13 и ПИ №14, югоизток и юг – дял за правоползване на Д. и Р. К., а продавачите следвало да ползват реално от гореописания УПИ, дворно място с площ от 226 кв.м., включващи останалите изградени сгради в гореописания имот, при граници на правоползването: запад – ул. „Акад.Методи Попов”, север – дял за правоползване на А.А., североизток – ПИ № 14, югоизток – ПИ №2, юг- ПИ №10. Страните изразили съгласието си за разпределеното право на ползване и с подписването на приложената към договора скица, на която в червени и сини линии са били обозначени двата дяла за ползване от страните.
След продажбата, ищците са останали собственици на 226/294 ид.части от дворното място.
Вследствие извършеното преустройство на едноетажната жилищна сграда от ищците, на практика е бил изграден самостоятелен обект - втори жилищен етаж, достъпът до който е бил осигурен чрез външно стълбище. Тъй като покривната конструкция на втория етаж е била изградена след 02.11.2004 /когато според заповедната книга на обекта е била изградена плочата над таванския етаж/, този самостоятелен жилищен обект е възникнал при наличието на съсобственост между страните върху дворното място, поради което и те по приращение са придобили и съсобствеността върху него при същите квоти, които са имали в съсобствеността на дворното място /за ищците 226/229 ид.части./. Осъществяваното от ищците владение върху останалата идеална част от втория етаж е било недобросъвестно, поради което те към момента не са могли да го придобият по давност.
Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото и поясненията дадени в съдебно заседание от 20.11.2009 г. пред първата инстанция, с поставената дървена ограда и предвид разпределеното от страните по делото право на ползване върху дворното място, ищцата навлиза в разпределената за ползване от ищците площ навътре с 0,30 м. или общо с площ от 0,70 кв.м. На приложената към заключението скица, тази площ е обозначена като заключена между контури със зелен и червен цвят с означение за навлизане с 30 см.
Тъй като ищците са доказали правото си на собственост върху дворното място /притежавано от тях в съсобственост с ответницата/, както и правото си да ползват определена реална част от съсобствения имот, въз основа на договора с ответницата за разпределение на ползването, те имат правото да претендират от другата страна предаването на владението върху завзетата от нея, в повече от предоставената й за ползване, площ по разпределеното право на ползване. Затова, предявеният иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на завзетата от ответницата площ от 0,70 кв.м., съобразно означението на скицата от вещото лице, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Според заключението на вещото лице по техническата експертиза, пред паянтовата постройка на ответницата е било изградено незаконно дървено преддверие, а над вратата на същото е била поставена плексигласова козирка. Видно от скицата към експертизата, тази козирка частично навлиза в площта от дворното място, разпределена за ползване от ищците и засича площта на масивно изграденото стълбище. По този начин, плексигласовата козирка пречи за обезопасяването на стълбището с предвидения по проект предпазен парапет. Според допълнителната експертиза на вещото лице, масивното стълбище е било изградено в несъществено отклонение от проекта, като същото е било предвидено с около 25 см. по-навътре от външната северна стена на къщата на ищците. Понастоящем, видно и от скицата към допълнителното заключение, тясната му страна се намира точно на линията на северната стена на масивната къща. Доколкото, обаче стълбището изцяло попада в разпределената за ползване от ищците част от имота, отклонението от проекта не е довело до засичането му с плексигласовата козирка върху незаконното преддверие на паянтовата постройка на ответницата. Затова, съдът не споделя възраженията на жалбоподателката, че именно отклонението в изграждането на стълбището е довело до проблема. Последният, според становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание от 20.11.2009 г., може да бъде разрешен чрез намаляване на козирката с около 30 см. по цялата й дължина. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че ищците, са доказали претенцията си по чл. 109 от ЗС до размер на посочените размери, установявайки правото си на собственост /съсобственост/ и факта на неоснователното пречене от ответницата с поставяне на плексигласовата козирка върху собствената й паянтова постройка, възпрепятстваща ги да се ползват от правата си като поставят предвидения по проект предпазен парапет на външното стълбище към масивната жилищна сграда. В този смисъл искът за премахване на предпазната козирка следва да бъде уважен до размерите от 30 см. по дължината на козирката, а в останалата част - отхвърлен. Като е достигнал до същите правни изводи по идентични съображения, към които настоящата инстанция препраща, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателката, че негаторният иск не може да бъде проведен успешно срещу съсобственик. Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на ограничено вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик или собственик/.
Доколкото предявените искове са били уважени от първата инстанция, разноските по делото правилно са били присъдени от първата инстанция с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което и не се налага друго разрешение по отношение на същите.
Предвид изхода от въззивното производство, въззивницата А.Н.А. следва да заплати на въззиваемите Д.А.К. и Р.В.К. сумата от 500 лв., представляваща сторените от тях разноски за въззивното производство – платен адвокатски хонорар на процесуалния им представител.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 605 от 12.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1214/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд в обжалваната му част: с която А.Н.А. е осъдена да предаде на Д. и Р. К. владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Акад.Методи Попов” № 34, представляващ реална част с площ 0,70 кв.м., очертана с контури в червен и зелен цвят с означение за навлизане с 0,30 м. по скицата на л. 75 от делото, от ПИ № 10135.51.332, от който притежават правото на собственост върху общо 226/294 идеални части, придобити чрез договор с НА № 71, т. XIV, дело № 5804 по описа за 1984 г. на ВН и по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1985 г. до 2010 г., разпределена на ищците за ползване по решение от м. октомври 2004 г., на основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която А.Н.А. е била осъдена да премахне част с дължина 0,30 м. по цялата ширина от козирка, очертана с контур в син цвят, която засича стълбище по скицата на л. 75 от делото, /козирка/ към сграда в гр. Варна, ул. „Акад. Методи Попов” №34, идентификатор № 10135.51.332.2, тъй като с нея неоснователно се пречи на упражняването правата на собственост на ищците върху първия етаж от сграда на същия адрес идентификатор № 10135.51.332.1, придобито чрез договор с НА № 71, т.XIV, дело № 5804 по описа за 1984 г. на ВН и по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1985 г. до 2010 г. и върху 226/294 ид.части от жилище на втория етаж в същата сграда, придобито чрез приращение, по иска, предявен от Д. Арменяк К. и Р.В.К. на осн. чл.109 ЗС, както и в частта на присъдените разноски в полза на Д.А.К. за сумата от 711 лв.
ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.А.К. с ЕГН ********** и Р.В.К. с ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща сторените от последните разноски за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: