РЕШЕНИЕ
№ 183
Гр.Варна, 21.12.2010 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 21. декември 2010 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пенка Христова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев
Петя Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Петрова гр.д. № 364 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 от ГПК и чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на М.Д.Д., чрез адв. Г.Г.Г., с която се излага, че в решение № 124 от 29.10.2010 г. по в.гр.д. № 364/2010 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съдът е пропуснал да отрази в диспозитива на решението, че отхвърля предявения иск и частта му, в която се претендира законната лихва от датата на деликта -26.10.2007 г. до окончателното плащане в частта и върху горницата над сумата от 40 000 лв. до 60 000 лв., претендирано обезщетение, респективно, че потвърждава решението на ШОС и в частта му, в която ответникът „Финнекс” ЕООД е осъден солидарно с Х.Ф.М. да плати на М.Д.Д. законната лихва от датата на деликта – 26.10.2007 г. до окончателното плащане върху сумата от 40 000 лв. обезщетение, като се моли съдът да допусне допълване на решението в горния смисъл.
Х.Ф.М.,*** не са подали отговор на молбата.
Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена от надлежна страна и е в срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество - тя е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на молителя, намира че в случая не се касае до непълно решение на съда. За такова се сочи липсата на изписване в диспозитива на въззивното решение, че съдът отхвърля иска и в частта на законната лихва от датата на деликта – 26.10.2007 г. до окончателното изплащане върху отхвърлената част на иска за обезщетение, както и липсата на изписване в диспозитива на решението, че потвърждава решението на първата инстанция и за законните лихви върху обезщетението от 40 000 лв. от датата на деликта – 26.10.2007 г. до окончателното им изплащане.
Непълно е решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Като е отменил частично решението на първата инстанция в осъдителната част по отношение осъждането на „Финнекс” ЕООД за част от обезщетението, заедно с лихвата от датата на деликта върху тази част и е отхвърлил частично иска за обезщетение, съдът се е произнесъл по цялото искане на страната, тъй като законната лихва от датата на увреждането е последица от уважаване на иска за обезщетение. Съдът не дължи произнасяне по отношение на лихвата върху отхвърлената част от иска за обезщетение. Не е налице непълно решение и в частта, с която се потвърждава частично решението на първата инстанция в обжалваната част. В тази част, при изписването на потвърдената част от първоинстанционното решение, апелативният съд е пропуснал да посочи в диспозитива на решението, иначе формираната му в мотивите воля, за потвърждаване на решението на първата инстанция и в частта на законната лихва върху обезщетението от 40 000 лв. от датата на деликта 26.10.2007 г. до окончателното му изплащане. В тази част, обаче е налице очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 247, ал.1 от ГПК следва да бъде поправена по почин на съда.
С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 250 ГПК с вх. № 4716/05.11.2010 г. от М.Д.Д., чрез адв. Г.Г.Г., с която се настоява за допълване на решение № 124 от 29.10.2010 г. по в.гр.д. № 364/2010 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ДОПУСКА, на осн. чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 124 от 29.10.2010 г. по в.гр.д. № 364/2010 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с който се потвърждава първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, като след изписания текст „сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща му Денчо Георгиев Д., причинена по непредпазливост на 26.10.2007 г. от Х.Ф.М., при възложена му от „Финнекс” ЕООД работа” ДА СЕ ДОБАВИ И ЧЕТЕ ТЕКСТА: „ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2007 г. до окончателното й изплащане”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: