РЕШЕНИЕ

№ 178

гр.Варна,  16.12.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и седми октомври, две хиляди и десета година в публичното заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар Милена Банкова,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 360/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на С.В.И. и И.Д.И.,*** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 2057/09 г., с което са отхвърлени установителните искове за собственост, предявени срещу Община-Варна. Като се позовават на незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, молят за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

В подаден писмен отговор процесуалният представител на Община-Варна изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност на постановения съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявявайки установителен иск за собственост върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба, ищците се позовават на придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност от края на 1995 г. до 2009 г. Те твърдят, че от м.ноември 1995 г. до предявяването на иска са осъществявали фактическа власт върху претендираните имоти спокойно и необезпокоявано, като са държали вещта като своя, съобразно презумпцията на чл.69 от ЗС.

Факта на осъществявана фактическа власт върху имота през твърдяния период се установява от показанията на свид.М.А. и Б.А., които обаче не могат да свидетелстват за намерението на ищците да своят имота.

Намерението за своене е съзнание за притежание на право на собственост, което е несъвместимо със знанието, че имотът понастоящем е собственост на публичноправен субект. Ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота като свой по смисъла на чл.68 от ЗС. Фактическата власт, упражнявана без намерение за своене, а с намерение за придобиване, е призната за владение само когато е предадена по предварителен договор по чл.70 от ЗС, която хипотеза представлява изключение и не може да се тълкува разширително.

В настоящия случай бивш собственост установява фактическа власт по повод на реституционни претенции, които впоследствие са отхвърлени. С отхвърлянето им отпада автоматично и намерението за придобиване на право на собственост. Ищецът не е считал себе си, а баща си за собственик. След отхвърляне на молбата за реституция с решение № Р-100/23.06.1998 г. на кмета на Община-Варна, намерение за своене не е установено.

Неоснователни са твърденията на ищците, че до 2009 г. Община-Варна не се е погрижила да научи за намерението им за своене, тъй като този факт е ирелевантен за спора.

Процесният недвижим имот е бил публичноправна собственост, поради което по силата на чл.86 от ЗС, действал към момента на установяване на фактическа власт, съществува законова забрана за придобиване по давност. Съгласно пар.1 от ЗДЗС, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г. Следователно, за ищците не е налице изтекла придобивна давност от 1995 г. до момента.

Изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените установителни искове са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 2057/09 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.