№ 152/22.11.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 20-и октомври 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: В.Т.
Като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 348 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 от ГПК/отм./ С обжалваното решение № 182 от 14.04.2010год. постановено по гр.д. № 1041/2007г., Добричкият окръжен съд е:
- осъдил Л.Х.А. да заплати на Н.Н.Н. сумата от 97 791,50лв., левова равностойност на сумата от 50 000евро, представляваща невърната сума по договор за наем, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-25.10.07год. до окончателното й изплащане:
- осъдил Л.Х.А. да заплати на Н.Н.Н. сумата от 100 000лв., представляваща увеличената стойност на имота на ответника, в резултат на извършени от ищеца подобрения, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-25.10.07год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20лв.-разноски по делото:
- осъдил Л.Х.А. да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд сумата от 7 911,66лв. такси и платени разноски в размер на 113лв.
Недоворла от решението е останала ответницата Л.Х.А., която го обжалва чрез процесуален представител с молба съдът да го отмени като неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност по изложени съображения.
Въззиваемата страна, чрез писмени бележки на процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез процесуални представители.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 240, чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
Пред ДОС е заведена искова молба от ищеца Н.Н.Н. срещу Л.Х.А. в която се съдържат следните искания:
За заплащане на сумата от 97 791,50 лв.-левова равностойност на сумата от 50 000 евро, представляваща невърната сума по договор за заем от 15.07.2006 год. в размер на 20 000 евро и невърната сума по договор за заем от 20.02.2007 год. от 30 000 евро:
За заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота на ответника, в резултат на извършените от ищеца подобрения, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, на осн.чл.59 ЗЗД.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба, до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител.
Ответницата, чрез процесуален представител оспорва исковете като неоснователни, поради недоказаност. Излага, че не е получавала претендираната като дадена в заем сума от 50 000евро, а подобренията в имота са извършени със нейни средства.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от съдържанието приета като доказателство Разписка от 15.07.06год., ищцата е предоставила в заем на ответницата сумата от 20 000евро, която е следвало да бъде върната в срок до 15.07.2006год.
Според Разписка от 20.02.07.год., ищцата е предоставила в заем на ответницата сумата от 30 000евро, която е следвало да бъде върната в срок до 01.08.2007год.
Във връзка с направеното оспорване на автентичността на подписите, са назначени СГЕ, според заключението на които подписът положен под всяка от разписките е на ответницата. Не са представени доказателства, относно изпълнение на поетото задължение за връщане на дадените в заем суми.
Не се спори, че с договор по н.а. № 134/95год. на районен съдия при БРС, ответицата Л.А. е придобила собственост върху недвижим имот: дворно място от 265 кв.м.-пл.№ 1212 в кв.110 по РП на гр.Балчик, заедно с двуетажна жилищна сграда, идент. С УПИ ХХІХ-2041 в кв.110 по плана на гр.Балчик, ул.”Яворов” № 6. Според Акт за узаконяване № 16/20.07.2001 год., както и според заключението на СТЕ, в имота е изградена масивна жилищна сграда със ЗП-82,50 кв.м., РЗП-311кв.м. и лятна кухня -12,25 кв.м.
Според заключението на СТЕ пазарната стойност на 1 кв.м. към м.юли 2007год. е 600евро или 1 173,50лв.за кв.м., или за цялата РЗП на сградата сумата е 379 334лв.: Към момента на изготвяне на заключението пазарната стойност на 1 кв.м. е 410 евро или 801,80кв.м., за цялата РЗП от 323,25кв.м. е 259 182лв.
По делото са допуснати гласни доказателства. Според показанията на свидетеля С. Д., сградата се е строила от 1997год. до 2000год., като изцяло е била завършена през 2002год. Според свидетеля, ищцата Н. и лицето Н. са се разплащали с работниците, тъй като ответницата е била във Франция. Според показанията на свидетелката Л.Т., която е извършвала шпакловка, мазилка и боядисване, ищцата я е ангажирала и тя е плащала за работата. Според показанията на свидетеля Д. С. къщата е била построена до 2000год. от ответницата Л. и лицето Н. с когото е живеела през онзи период. Според свидетеля, Н. е бил през цялото време на строежа и той е движел нещата с майстора А., а ответницата, която е била във Франция, е изпратила пари на майка си, чрез неговата съпруга. Според показанията на свидетеля В. А., същият през 1997год. и 98год. е работил по грубия строеж на сградата, бил нает от А. , на който са плащали ответницата и Н.
С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл.240 ЗЗД:
С посочените разписки от 15.07.06год. и 20.02.07год. ищцата доказа, че е предоставила в заем на ответницата сума в общ размер от 50 000евро, с левова равностойност 97 791,50 лв. Не са представени доказателства за погасяване на сумите след настъпване на падежите, поради което и с оглед на доказателстеванта тежест между страните, следва да се направи извод, че ответницата не е изпълнила поетото задължение за връщане на заетите суми. Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи.
Относно исковата претенция за плащане на сумата от 100 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота на ответника, в резултат на извършените от ищеца подобрения, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, претендирани на основание чл.59 ЗЗД.
Увеличена стойност на недвижим имот, вследствие на извършени подобрения може да се претендирата само от владелец, при условията на чл.72 и 74 ЗС. Безспорно, в случая ищцата няма качества на владелец, поради което не може да претендира увеличена стойност на имота, вследствие на извършените подобрения.
Отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилото по чл.59 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, всеки който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което се е обогатил до размера на обедняването. Или, с иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, може да се търси по-малката сума, с която се е обеднил ищеца и тази с която се е обогатил ответника без основание.
Видно от материалите по делото, ищцата е доказала чрез СТЕ, че вследствие на строително-монтажни и довършителни работи, пазарната стойност на имота е 379 334лв. към 2007год. и 259 182 лв. към 2009 год.
Следователно, ищцата е доказала че евентуалното обогатяване на ответницата, ако се приеме за доказано, че ищцата е извършила строителството изцяло със свои средства, което намира израз в пазарната стойност на имота, е в размер на 259 182лв./ към 14.10.2009год./ . Но за да бъде уважен иска по чл.59 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже размерът на своето обедняване, което по делото не е установено. Самата ищца твърди в исковата си молба, че през 2001 год.-2007 год. е положила лични усилия и средства за довършване на строителството на жилищната сграда и обзавеждането на сградата. Следва описание на закупени климатични инсталации и др. Гласните доказателства сочат, че сградата изградена през 1997год.-2000год., според свидетеля Д.-сградата е изцяло завършена към 2002год. А според Акт за узаконяване № 16/20.07.01год., към посочената дата сградата е изградена. Или, следва да се направи извод, че към 2001год., или най късно към 2002год. сградата е била изцяло завършена. Следователно, релевантният момент за остойностяване на извършените разходи за СМР и довършителни работи е 1997-2001год., в евентуалност 2002год., което ищцата не е установила. В допълнение следва да се отбележи, че разходите за СМР нямат отношение към пазарната стойност на имота, разбира се, те може и да се припокриват, но това трябва да се установи по съответния начин.
Следователно, по делото ищцата не е установила размера на необходимите разходи на СМР към момента на тяхното извършване /строежа на сградата/, респективно не е установила и размера на своето обедняване, ако се приеме, че извършеното строителство е осъществено с изцяло нейни средства. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че претенцията на ищцата е недоказана само на това основание.
В допълнение, съдът намира, че ищцата не е доказала по несъмнен начин, че строителството е осъществено с нейни средства. Както се посочи, според свидетеля Д.С. ответницата Л.Х. и Н. са извършили строителството, което било организирано от последния. Същото се установява и от св.В.А., който е работил на строежа и според който на майстора Алтън, който е ръководил строителството, са му плащали ответницата Л. и нейния близък Н. Свидетелят сочи, че не познава, или не помни ищцата. С оглед на горното следва да се направи извод, че е останало недоказано обстоятелството, че ищцата е заплатила необходимите разходи по изграждане на сградата. Дори воденият от ищцата свидетел С.Д. сочи, че Н. и Н. са се разплащали с работниците, а единствено свидетелката Л.Т. сочи, че на нея е заплащано от ищцата, но пък тя е участвала в извършването само на довършителните работи. Самата ищца, на въпрос по чл.114 ГПРК/отм./ сочи, че е била упълномощена и е теглила средства от сметки на ответницата във връзка със строежа.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано и обстоятелството, че ищцата е извършила страителството изцяло със свои средства. Относно първоначалната претенция от 14 501лв.: Действително са представени писмени доказателства за закупуване и монтаж на отоплителни инсталации щори и други на името на Н.Н.. Това представляват косвени доказателства за евентуално извършени от ищцата разходи за имота на ответницата. Следва да се отбележи, че не са представени други преки доказателства, че тези съоръжения са монтирани и се намират в имота на ответницата и към момента на предявяване на иска. Предвид изложеното, съдът намира и тези претенции за недоказани.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, в частта му относно иска по чл.240 ЗЗД, същото следва да бъде оставено в сила, а относно иска с правно основание чл.59 ЗЗД-следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен. Поради неоснователността на иска по чл.59 ЗЗД, следва да бъде намалена и държавната такса с 4000лв., която ответницата е осъдена да заплати, във връзка с този иск.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 182 от 14.04.2010год. постановено по гр.д. № 1041/2007г. по описа Добричкия окръжен съд в следните части:
В ЧАСТТА с която е осъдил Л.Х.А. да заплати на Н.Н.Н. сумата от 100 000лв., представляваща увеличената стойност на имота на ответника, в резултат на извършени от ищеца подобрения, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-25.10.07год. до окончателното й изплащане, и В ЧАСТТА с която е осъдил Л.Х.А. да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд сумата над 3 911,66 лв. до определения размер на държавните такси от 7 911,66 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.