№ 27
15.03.2010
г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана
Джамбазова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав
Славов
Петя
Петрова
Секретар:
В.Т.
Прокурор
…
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №32 по описа на съда за
2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
196 от ГПК и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Д.,
подадена чрез адв. С.С., против решение № 17/26.03.2009 г. по гр.д. №
400/2007 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта, с която жалбоподателят
/ответник в първоинстанционното производство/ е осъден да заплати на И.М.И.
/ищец по делото/ сумата от 10 500 лв. - обезщетение за претърпени от
последния неимуществени вреди от причинена му от първия на 12.08.2006
г., по непредпазливост, средна телесна повреда, ведно със законната лихва,
начиная от 12.08.2006 г. до окончателното й изплащане. Поискал е присъждане на
разноските по делото.
Жалбоподателят е настоявал, че решението
е неправилно – незаконосъобразно, молил е за отмяната му в обжалваната част,
евентуално за намаляване на обезщетението. Заявил е, че не е установено
по делото наличието на деликт. Увреждането станало единствено по причина на
пострадалия. Налице било случайно събитие, защото след падането си от мотора,
ответникът не е бил в състояние, нито да го управлява нито да го спре, а и не е
бил длъжен да предвиди опасността. В решението на първата инстанция съществувала
неяснота относно възприетата квалификацията на иска. Окръжният съд не бил
изложил мотиви за определяне на конкретния размер на определеното обезщетение.
Неправилно бил занижен и процента на съпричиняване на вредите от
пострадалия.
В съдебно заседание, пред
въззивната инстанция, жалбоподателят, представляван от процесуалния си
представител, е поддържал жалбата.
Въззиваемият И.М.И. и третото лице –
помагач „ХДИ Застраховане” АД не са подали отговор на жалбата и не са взели участие в
съдебното заседание пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба изхожда от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е
упражнило редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./.
Решението
на първата инстанция е валидно и допустимо.
Пред Разградския окръжен съд е бил
предявен иск по чл.45 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД от И.М.И. *** против Д.М.Д. и
при конституирано на страната му трето лице –помагач „ХДИ Застраховане” АД
гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след направеното в хода
на производството изменение на иска по размер, сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от причинена му от ответника на 12.08.2006 г. средна телесна повреда
– контузия на главата с повърхностни охлузвания по кожата на лицето, мозъчно
сътресение, контузия на двете раменни стави със счупване на лявата раменна кост
и на дясната раменна кост в областта на шийката, счупване на крайната костица на
първи пръст и вътрешната костица на трети пръст на дясното ходило, заедно със
законните лихви, считано от 12.08.2006 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът е оспорвал иска по
съображенията, идентични с тези във въззивната жалба.
Третото лице - помагач не е
изразило становище по делото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
С
влязло в сила на 26.07.2007 г. решение № 348 от 10.07.2007 г., постановено по
ч.н.дело № 462/2007 г. по описа на Разградски районен съд, подсъдимият Д.М.Д. е
бил признат за виновен в това, че на 12.08.2006 г. около 16,30 часа, в
гр.Разград, на 39,720 км. на път II
-49, при управление на мотоциклет „Сузуки” 750 с рег.№ НВ 0503 е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на И.М.И..
Със същото решение е прието, че от обективна и субективна страна е осъществен
състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1
от НК. Д.Д. е освободен от наказателна отговорност и на същия е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Гражданската
отговорност на Д. за конкретното превозно средство е била застрахована в
„ХДИ Застраховане”
АД гр.София по
застраховка „гражданска отговорност на МПС”, със застрахователна полица №
091050036088035150606 от 30.11.2005 г.
Конкретните
обстоятелства, при които е станало увреждането не са били спорни между страните
по делото, а и същите се установяват от подкрепящите се показания на очевидците,
разпитани като свидетели по делото. Така, по време на мотосъбор в близост до
гр.Разград, при провеждане на състезание по атрактивно каране на мотоциклет,
ответникът - участник в надпреварата, демонстрирайки своя номер, е загубил
управление и паднал на земята, а мотоциклетът му продължил да се движи и се
врязъл в публиката, позиционирана на старт-финалната отсечка. Измежду
пострадалите бил и ищеца.
Конкретните
увреждания на последния, както и причинната връзка с произшествието се
установяват от показанията на свидетелите, присъствали на произшествието,
многобройната медицинска документация, проследяваща състоянието на И. от деня на
инцидента и от събраните по единична и комплексна медицински експертизи. Според
експертите, вследствие на удара с мотоциклета, И.И. е получил: контузия на
главата с повърхностни охлузвания на кожата, мозъчно сътресение, чупване на
двете раменни стави в областта на шийките им, счупване на крайната костица на
първи пръст и на вътрешната костица на трети пръст на дясното ходило. Спор по
делото е възникнал само по отношение на една травма, а именно – наличието на
счупване в глезенната става на десния крак. Това увреждане не е било предмет на
искането за обезвреда, заявено в исковата молба, поради което наличието или
липсата му е ирелевантно за делото. Освен това, според тричленната комплексна
експертиза, наличието на такова счупване не е било установено при проведения от
експертите преглед на пострадалия.
При
сблъсъка с превозното средство, ищецът е паднал на земята и е загубил съзнание.
Получил е мозъчно сътресение, което след последвалия двудневен престой и лечение
в хирургичното отделение на болницата в гр.Разград, е било напълно излекувано и
не е оставило трайни последствия. Травмите от контузията на главата също напълно
са отшумели за период от около една – две седмици /в тази насока е заключението
на вещото лице д-р В., изготвила единичната съдебно-медицинска експертиза по
делото/. Счупванията на двете раменни стави и на пръстите на десния крак и
произтеклите усложнения, обаче са наложили продължително лечение. В периода от
12.08.2006 г. до 08.08.2007 г. И.И. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност
и е бил освидетелстван от ТЕЛК с експертни решения от 16.02.2007 г., 18.04.2007
г. и 11.06.2007 г. За период от около три месеца, след произшествието, той е бил
напълно неподвижен. За пълното му обслужване се грижили близките му. Имал силни
болки, не можел да спи, рухнал физически и психически. Понастоящем продължавал
да се оплаква от болки в ръцете и крака, особено при лошо време. Имал
ограничения в движението на ръцете и десния крак /в тази насока са показанията
на свидетелите Р. И. и К., които като съпруга и съсед на пострадалия, са имали
преки и непосредствени впечатления от неговото състояние след увреждането/.
През
възстановителния период, на ищеца е била провеждана продължителна рехабилитация,
включително двукратно санаториално лечение, но излекуване не било постигнато.
Затруднено било движението му в
областта на двете ръце и дясното ходило /по-нисък стоеж на лявото рамо; пълна
невъзможност за отвеждане назад на лявата ръка и ограничение в движението напред
- до хоризонталната линия на рамото; видимо намалена мускулна маса на лява
мишница, деформиране на дясното ходило, както и болка при ходене, придружена със
загуба на стабилност на десния крак/. По тази причина, И. е бил освидетелстван с 60% трайна
неработоспособност с решение на ТЕЛК от 09.10.2007 г. Понастоящем били налице
трайни последици от претърпените травматични увреждания, които според вещото
лице д-р В., се изразявали в следното: ограничение на движението и степенна
неподвижност на дясна глезена става; видима асиметрия на анатомичната структура
на външния глезен и гърба на ходилото на десния крак, спрямо левия; видимо
по-широко ходило на десния крак; ограничено отвеждане в ляво рамо;
посттравматичен артрит на лява раменна става; намалена маса на мускулатурата на
лява мишница и по-нисък стоеж на същото рамо; субективно усещане за болка в
двете ръце /по-силно изразена вляво/ и стрелкаща болка при ходене, независимо от
изминатото разстояние със загуба на стабилност на десния крак; дискретно
пигментиран участък на кожата по гръбна повърхност на десния лакет;
При
така изнесената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният
иск черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 от
ЗЗД.
Съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да бъде ангажирана отговорността по чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат установени следните кумулативно
предвидени от закона предпоставки: да е налице деяние, действие или бездействие
на определено лице, това деяние е противоправно, да е извършено виновно и да са
причинени вреди, които да стоят в причинна връзка с поведението на
дееца;
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено
ли е деянието;2. виновен ли е деецът;3. наказуемо ли е деянието, като съгласно
ал.3 – тези разпоредби са приложими и при актовете на районния съд по глави
двадесет и осма и двадесет и девета от НПК. Тази разпоредба кореспондира с
текста на чл.222 от ГПК/отм./, който гласи, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В настоящия казус и в съответствие
с чл. 413, ал.2 от НПК, с влязлото в сила решение на наказателния
съд,
е доказано: - извършването на деянието – причиняването от ответника на телесна
повреда на ищеца; -
противоправността на
деянието – същото осъществява състав на престъпление, поради което е и
противоправно; - и виновността на ответника – също установено с решението на
наказателния съд. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са
задължителни за него.
Затова,
щом с решението по наказателното дело е било установено деянието на ответника,
осъществяващо състав на престъпление и причинените от него вреди на ищеца,
възраженията за липсата на деликт и за наличие на случайно събитие са напълно
неоснователни.
Според чл.51 от ЗЗД, обезщетението
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а според чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
От
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, се налага извода, че
вследствие причинените му от ответника телесни увреждания, ищецът е претърпял
множество физически болки и страдания, както още в момента на причиняване на
травмите и в трите месеца на пълно обездвижване, съпроводени и с неудобствата от
невъзможността за самостоятелно обслужване, така и във времето на последвалата
едногодишна рехабилитация и лечение. Болки И. продължава да търпи и понастоящем,
а трайните ограничения на движението на ръцете и десния крак са нормално
свързани с
изживявани и сега силни негативни
емоции.
Съобразно
обсъдената тежест и характер на вредоносния резултат, претърпените болки и
страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травмите –
справедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД се явява обезщетение в размер на 15 000 лв.
По
отношение на възражението за съпричиняване на увреждането от
пострадалия:
Както
бе установено по делото, увреждането е станало по време на провеждане на
мотосъбор и състезание за атрактивно управление на мотоциклети. Провеждането на
мероприятието е било свързано с организация по неговата безопасност, проведена
от служителите на РПУ –Разград. Така, според свидетелите Б. и С., натоварени с
ръководството и контрола безопасността на събора, на зрителите било забранено да
стоят на старт-финалната отсечка. На същата било допустимо присъствието само на
организаторите, участниците и техните помагачи и на технически персонал.
Установено бе по делото, че произшествието е станало именно в зоната на
старт-финалната отсечка, където състезателите са започвали и завършвали
представянето си по атрактивно кормуване, както и че пострадалият не е имал
качество, даващо му правото да се
намира в тази зона. Последният, като зрител на състезанието не се е съобразил с
правилата за безопасност, установени от организаторите на събора и сам се е
поставил в ситуация на повишен риск. Така, установявайки се в опасната зона на
старт-финалната отсечка на състезанието, той е допринесъл за увреждането. С
оглед изложеното, съдът намира, че приносът му в съпричиняването е 30 %, поради
което и с този процент следва да бъде намалено определеното му обезщетение или
същото се ранява на сумата от 10 500 лв.
На
основание чл. 84 от ЗЗД за забава в плащането на обезщетението от непозволено увреждане,
се дължат закони лихви, считано от датата на увреждането до окончателното му
изплащане.
До
този извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което неговото решение, в
обжалваната му осъдителна част за сумата от 10 500 лв., следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на настоящото производство производство, на въззивника не се дължат
суми за разноски, а въззиваемият не е направил искане за присъждане на
такива.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 17/26.03.2009 г. по гр.д. № 400/2007 г.
по описа на Разградски окръжен съд в
частта, с която Д.М.Д. е осъден да заплати на И.М.И. сумата от 10 500 лв. - обезщетение
за претърпени от последния неимуществени вреди, от причинена му от първия на 12.08.2006 г. по
непредпазливост, средна телесна повреда, ведно със законната лихва,
начиная от 12.08.2006 г. до окончателното й изплащане.
Решението на Разградския окръжен съд, в частта с която е
отхвърлен иска, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: