РЕШЕНИЕ

№ 39                                     09.03.2009г.                                 гр.Варна

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

  Апелативен съд  - Варна                                                   Гражданско отделение

на единадесети февруари                                                                 Година 2009

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар :. Ю.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия Недева в.гр.дело № 25 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от К. А. Р. от с.Л., Община Д. против решение 523, т.VI, стр.119-128/17.11.2008г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. 503/07г, с което са отхвърлени исковите му претенции срещу Ц.Д. К. от с.Ч., община П., област с адм.център гр.С., „М. К. 97" ЕООД, гр.С. и едноличен търговец Н. Й.И. с фирма ЕТ „Й. - 52 –Н.Й.И.от гр.Д. за солидарно плащане на сумите: 65 000лв обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане; 24 000лв обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата - 17.11.2002г. / датата на деликта/ - 18.05.2007г. /датата на предявяване на исковата претенция/, определено по закон от законната лихва; 20 000лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане; 4 500лв. обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата - 17.11.2002г. /датата на деликта/ -18.05.2007г. /датата на предявяване на исковата претенция/, определено по размер от законната лихва и с което е осъден да заплати на ответниците съдебно-деловодни разноски. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искови претенции.

Въззиваемите считат жалбата за неоснователна и молят съда да не я уважава.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на ангажирана пасивна солидарност искове по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на претърпяна от него злополука на 16.11.2002г, както и на мораторна лихва върху тях за периода от увреждането до предявяване на исковата молба и след нея до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.11.2002г.между ответника „М. К. 97" ООД, гр.С. и ответника ЕТ „Й. - 52 – Н. Й. И." от гр.Д. е сключен договор за извършване на аграрни услуги, по силата на който търговското дружество като изпълнител се е задължило на свой риск да извърши аграрни услуги - жътва на 3 000 дка царевица, арендувани от едноличния търговец - л.6 на в.гр. 220/08г. на ВнАпС. Безспорно установено е, че ответникът Ц. Д. К. е бил в трудовоправни отношения с втория ответник „М.К. 97" ООД, гр.С. на длъжност „комбайнер". Същият, на 16.11.2002г. в землището на с.Л., Община Добричка управлявал зърнокомбайн „Кейс - 2188 Е" рег. 00101 С, собственост на ответника „М. К. 97"ООД, в поле „Дядо Желязковото салкъмче" в изпълнение на договорните отношения между дружеството и едноличния търговец. В същото това поле жители на селото събирали царевица. Арендаторът ответникът И. им наредил да я изсипят на един куп в ожънатата част на нивата и да напуснат полето. Ответникът К. спрял комбайна до царевичния куп, като адаптерът за царевица продължил да работи в режим вършеене. Изсипвайки чувала с царевица ищецът Р. стъпил в работещия адаптер на комбайна, в резултат на което бил отрязан долния му десен крайник. С линейка на „Бърза помощ" пострадалият бил откаран и приет за лечение в „МБАЛ - Добрич" АД за периода 16.11.2002г. - 09.12.200г. Придружител в болницата била съпругата му Н. Х. Р.

Съгласно представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза в резултат на злополуката ищецът е получил следните увреждания : травматична ампутация на долен десен крайник за ниво средна трета на бедрото, която води до осакатяване на долен десен крайник. Първоначално е била извършена ампутация на дясната подбедрица, т.е. под коляното, но поради настъпила некроза на замърсени и размачкани меки тъкани е предприета повторна ампутация на нивото на средна трета на бедрото, т.е. извършени са две ампутации.

С експертно решение 2802/15.12.2002г. на ТЕЛК на ищеца е определена 80 % неработоспособност пожизнено. Според заключението на в.лице д-р Д. работоспособността е загубена, а срока на осакатяване е завинаги.

Според показанията на свидетелите А. К. А. и Н. Х. Р. ищецът е претърпял силни болки и страдания както по време на инцидента, така и по време на оперативните намеси, болничното и следболнично лечение.

С решение 84/29.11.2006г. по НАХД 423/2006г. Добричкият районен съд е признал Ц.Д.К. за виновен в това, че на 16.11.2002г. в землището на с.Л. е причинил на К. А. Р. тежка телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност -престъпление по чл.134 ал.1 т.1 НК. На осн.чл.78а ал.1 НК е освободил Ц. Д. К. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба" в размер на 500лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи :

Отговорността и на тримата ответника следва да бъде ангажирана по реда на непозволеното увреждане при условията на пасивна солидарност. Ответникът Ц. Д. К. следва да отговаря по реда на чл.45 ЗЗД като пряк извършител на вредата -обстоятелство, което се потвърждава и от решение 84/29.11.2006г. по НАХД 423/2006г. Добричкият районен съд. Ответникът „М. К. 97"ООД, гр.С. следва да отговаря по реда на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД в качеството си на работодател на прекия извършител на вредата. Ответникът ЕТ „Й. - 52 – Н. Й. И." от гр.Д. следва да отговаря по реда на чл.49 вр.чр.45 по силата на договора за извършване на аграрни услуги от 01.11.2002г. , въз основа на който в деня на злополуката ответникът К. е извършвал дейността, довела до увреждащото ищеца действие.

Съгласно чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая увреждащите ищеца действия са причинени и от тримата ответници - от ответника К. лично, а от втория и третия ответник - по реда на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД. Отговорността е солидарна -съгласно чл.121 ЗЗД вр.чл.53 ЗЗД - когато противоправното деяние е извършено от няколко лица, независимо от различния им правен статут - в качеството на физическо лице или в качеството на юридическо лице, те отговарят солидарно -така Решение 1228/18.12.2008г. на ВКС по гр.д. 4894/2007г. , V г.о., както и Постановление 4/ЗО.Х.1975г. на Пленума на ВС - т. 12 и т. 15.

Размерът на претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи съобразно критерият „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази всички релевантни за процесния случай обстоятелства , а именно: че по време на инцидента ищецът е извършвал действия, неправомерни по своето правно естество -отнемане на чужда движима вещ с намерение противозаконно да я присвои / „тараш" на царевица в чужда нива/, в който смисъл възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат се явява основателно до размер на 50 % , че в резултат на злополуката ищецът е претърпял тежка телесна повреда, довела до намалена 80% работоспособност пожизнено, че е претърпял силни болки и страдания както по време на оперативните интервенции, така и след тях и понастоящем, че периодът на лечение е продължителен и болезнен и с оглед на това определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Като отчита 50 процентното съпричиняване на вредоносния резултат съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. В този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над него до претендираните 65 000 лв.

По отношение на иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата ответникът Ц. Д. К. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Възражението е частично основателно - за периода 17.11.2002г. - 18.05.2004г. искът е погасен по давност, тъй като в случая намира приложение 3-годишната погасителна давност -чл.111 б."в" ЗЗД. За периода от 18.05.2004г. до завеждането на исковата молба - 18.05.2007г. ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят мораторна лихва върху сумата от 25 000лв в размер на 9 568.89лв. Искът за мораторна лихва за разликата над 9 568,89лв до претендираните 24 000лв се отхвърля като неоснователен - погасен по давност.

Искът за имуществени вреди в размер на 20 000лв съдът намира за недоказан, поради което отхвърля същия в пълен размер : единственото доказателство , което ищецът ангажира е приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това заключение стойността на предписаните на ищеца лекарства възлиза на 75,28лв, разходите за придружител в болничното заведение за периода 16.11.2002г. - 09.12.2002г. възлизат на 217,87лв на база средна РЗ за страната и 79,03лв на база минимална РЗ. Тъй като обаче ищецът не е представил никакви доказателства за направени от него разходи , искът му се явява недоказан.

Искът за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди също следва да бъде отхвърлен като акцесорен и следващ съдбата на главния иск.

С разпореждане на председателя на Добричкия окръжен съд от 24.07.2007г. на осн.чл.63 б."б" ГПК / отм./ ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за предявените от него искове. На осн.чл.63 ал.З ГПК/отм./ осъдената страна следва да заплати държавна такса, съответна на уважената част на исковете, в размер на 691,36 лв.

На осн.чл.64 ГПК /отм./ на страните следва да бъдат присъдени разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на исковете, както следва : на Ц. Д. К. се дължат 2 052лв, на „М. К. 97" ООД се дължат 2 086лв, а на ищеца К. Р. - 1 523лв.

Водим от горното, съдът

Р       Е      ШИ:

ОТМЕНЯ решение 523, т.VI, стр. 119-128 / 17.11.2008г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. 503/2007г, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. Д.К. с ЕГН **** от с.Ч., Община Пирдоп, обл.Софийска, ул.***, „М. К. 97" ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Подуене", ул.****, рег. по ф.д. 8924/97г. на СГС, представлявано от С. С. З. и ЕТ „Й. - 52 – Н. Й. И." от гр.Д., ж.к.****, представлявано от Н.Й.И. с ЕГН *** от гр.Д., ж.к."*** да заплатят СОЛИДАРНО на К. А. Р. с ЕГН ****от с.Л., ул.***, Община Д. сумата от 25 000лв /двадесет и пет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от ищеца на 16.11.2002г. злополука, ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 9 568,89лв / девет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 89 стотинки/ за периода 18.05.2004г. - 18.05.2007г. /завеждането на исковата молба/ , ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба - 18.05.2007г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на К. А. Р. с ЕГН *** от с.Л., ул.***, Община Д. срещу Ц. Д. К. с ЕГН *** от с.Ч., Община П., обл.Софийска, ул.***, „М. К. 97" ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Подуене", ул.**, рег. по ф.д. 8924/97г. на СГС, представлявано от С. С. З. и ЕТ „Й. - 52 – Н. Й. И." от гр.Д., ж.к.***, представлявано от Н. Й. И. с ЕГН **** от гр.Д., ж.к.*** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000лв до претендираните 65 000лв като неоснователен, за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 9 568,89лв до претендираните 24 000лв за периода 17.11.2002г. - 18.05.2004г. като неоснователен - погасен по давност, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000лв като неоснователен - недоказан и за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 4 500лв за периода 17.11.2002г. - 18.05.2007г. като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц. Д. К. с ЕГН **** от с.Ч., Община П., обл.Софийска, ул.***, „М.


К. 97" ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Подуене", ул."***, рег. по ф.д. 8924/97г. на СГС, представлявано от С. С. З. и ЕТ „Й. - 52 – Н. Й. И." от гр.Д., ж.к.***, представлявано от Н. Й. И. с ЕГН *** от гр.Д., ж.к.*** да заплатят солидарно по сметката на Варненския апелативен съд сумата от 691,36лв /шестстотин деветдесет и един лев и 36 стотинки/ - държавна такса съобразно уважената част на исковете, на осн.чл.63 ал.З ГПК/отм./

ОСЪЖДА К. А. Р. с ЕГН *** от с.Л., ул.****, Община Д. да заплати на Ц. Д. К. с ЕГН **** от с.Ч. сумата от 2 052лв /две хиляди петдесет и два лева/ , а на „М.К. 97" ООД - сумата от 2 086лв / две хиляди осемдесет и шест лева/ - разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА Ц. Д. К. с ЕГН **** от с.Ч. и „М. К. 97" ООД да заплатят солидарно на К. А. Р. с ЕГН **** от с.Л. сумата от 1 523лв / хиляда петстотин двадесет и три лева/ - разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            ЧЛЕНОВЕ:

 

С решение № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 39/09.03.2009 г. постановено по в.гр.д. № 25 по описа за 2009 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

 

Решението е влязло в сила на 21.07.2010 г.