ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№28
Гр.Варна …12……...01.2011 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …12……………януари 2011 г. в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 2 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 396, ал.1 ГПК
Частно гражданско дело № 2/2011 г. на Апелативен съд - гр.Варна е образувано по частна жалба на Е.Г.Л., С. Любомирав Л. и Г.Л.Л. против определение № 2633/25.08.2010 г., поправено с определение № 2865/16.09.2010 г., постановени по гр.д. № 1660/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и цена 23 000 щ.д. на С.М.М. срещу жалбоподателите в настоящото производство чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот – дворно място с площ от 915 кв.м., представляващо УПИ № XI – 2301 по плана на гр.Варна, местност „Акчелар” № 35 –А, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 125,40 кв.м. със складово помещение и гараж.
Жалбоподателите са сочили, че определението е недопустимо, защото окръжният съд се е произнесъл по обезпечаване на бъдещ иск, вместо по висящ такъв и евентуално, че определението е неправилно – незаконосъобразно, защото предявеният иск бил недопустим, предвид липсата на твърдения от ищеца за връщане на сумата на отпаднало основание, както и за разваляне на договора. Освен това, незаконосъобразно била наложена възбрана върху имот, собственост само на двама от ответниците, при допуснато обезпечение спрямо всички ответници. Изложили са съображения и за липсата на правен интерес на ищеца от обезпечаване на иска чрез възбрана върху несеквестируем имот - единствено жилище на двама от ответниците. Евентуално, са настоявали за допускане на обезпечението, но при условията на внесена от ищеца гаранция.
Насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и е молила за потвърждаване на обжалваното определение.
При липсата на данни по делото, за връчване на съобщение за наложената възбрана се налага извода, че жалбата е подадена в срок. Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според чл.391 ГПК, обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /приложима хипотеза в случая/ или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
Целта на производството по чл.389 ГПК е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по заведеното дело.
С обжалваното определение, след поправката на допусната в него очевидна фактическа грешка, окръжният съд се е произнесъл по молбата на ищцата за обезпечаване на искове, предмет на висящото производство по гр.д. № 1660/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Допусната от съда неточност, че производството е за обезпечаване на бъдещ, вместо на висящ иск, не се отразява на допустимостта на постановения съдебен акт, доколкото по същество съдът се е произнесъл по заявеното искане за обезпечаване на исковете, предмет на висящото производство и е действал в рамките на своята компетентност. Затова, настоящата инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за наличието на твърдяния порок в обжалвания съдебен акт, водещ до неговата недопустимост.
С исковата си молба и уточняващите такива, ищцата е изложила подробно фактическите твърдения, на които е основала и претенциите си срещу ответниците за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, сключен през 1998 г. с наследодателя на ответниците, поради съдебното й отстраняване от имота, както и за връщането на платената по този договор цена и за заплащане на обезщетение за забава.
Окръжният съд, в съответствие с искането на молителката, се е произнесъл по обезпечаване на иска й за заплащане на сумата от 23 000 щ.д., дадени на отпаднало основание и представляващи платената цена за имота, от който тя е била съдебно отстранена, като е квалифицирал същия по чл. 55, ал.1 пр.3 от ЗЗД. Този иск е допустим и е подкрепен с убедителни писмени доказателства, поради което възраженията на жалбоподателите в насока на недопустимостта му, респ. неоснователността на същия не се споделят от настоящата инстанция.
Ищецът има нужда от обезпечаването на иска, тъй като без него би се затруднило или изцяло осуетило осъществяването на правата му по едно бъдещо благоприятно за него решение по делото.
Предложената обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот е от изрично предвидените в чл. 397, ал.1, т.1 ГПК и доколкото служи за съхраняване на имуществото в патримониума на ответниците /като Е.Л. притежава право на ползване върху имота, а С. и Г. Л. правото на собственост/, с оглед евентуално бъдещо удовлетворяване на ищеца от него, се явява подходяща и адекватна на обезпечителната нужда.
Ирелевантен в производството по допускане на обезпечение е въпросът за евентуалната несеквестируемост на апартамента, поради което възраженията на жалбоподателите в този смисъл също са неоснователни.
Затова, и по изложените съображения, Апелативен съд –Варна намира, че обезпечението следва да бъде допуснато, като определението на окръжния съд, постановяващо същия резултат, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2633/25.08.2010 г., поправено с определение № 2865/16.09.2010 г., постановени по гр.д. № 1660/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на предявения по същото гражданско дело иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.3 от ЗЗД и цена 23 000 щ.д. на С.М.М. срещу Е.Г.Л., С. Л. Л. и Г.Л.Л., чрез налагане на обезпечителна мярка „ възбрана” върху недвижим имот – дворно място с площ от 915 кв.м., представляващо УПИ № XI – 2301 по плана на гр.Варна, местност „Акчелар” № 35 –А, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 125,40 кв.м. със складово помещение и гараж.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: