ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№196
_25_.03.2011 г., гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25__.03. през две хиляди и единадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ПЕТЯ ПЕТРОВА;
Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА
гр.д. № 164 по описа за 2011 година:
Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 278 ГПК, ПО частна жалба, подадена от К.Ян П., гражданин на република Германия, роден на *** ***, чрез адв. С.Т., срещу определение № 217/21.01.2011 г. по гр.д. 1011/2010 г. на ОС Варна, с което производството по делото е прекратено, поради неотстранено противоречие в обстоятелствената част на исковата молба.
В жалбата се твърди, че не е налице констатираното противоречие от ОС. Ищецът е твърдял, че е изпращал суми в лично качество на ответницата, предназначени за ниждите на притежаваното от него дружество. Твърди, че не може да претендира сумите от името на дружеството, тъй като те не са осчетоводени от него, нито са изпращани от името на това дружество. От друга страна, той като физическо лице е решил да финансира дружеството чрез ответницата. Претендира се отмяна на определението.
Срещу жалбите е постъпил писмени отговори от насрещната страна К.С., в който се твърди недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като не е подписана от ищеца и тъй като от исковата молба не става ясно какво е основанието на иска – отчет по договор за търговско пълномощно или някой от съставите на неоснователно обогатяване.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подписана. Доказване на оспорването на подписа не е проведено.
Производството пред ОС е образувано по искова молба на г-н П. срещу г-жа С. за сумата от 208405,42 лв., претендирана на осн. чл. 55 ЗЗД. Твърди се, че сумите са изпращани от г-н П. на ответницата за периода 2003 год.-2009 год., тъй като той бил собственик на дружество, чийто пълномощник за територията на България била г-жа С.. Сумите били предназначени за нуждите на дружеството, но се установило, че не са включени в неговия капитал. Претендират се като сума, с която г-жа С. се е обогатила за сметка на г-н П..
С определение 3972/22.12.2010 год. ВОС е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищеца да уточнипротиворечието си в твърденията: от една страна твърди, че процесните суми са дадени на отницата като пълвномощник на дружеството, за да извършва правни и фактически действия и не са били отчетени, а от друга страна – че са дадени без основание.
В молба, подадена в срок, ищецът чрез пълномощника си е заявил, че изпращането и получаването на сумите между страните е станало в качеството им на физически лица. Целта на тези отношения е била включване на сумите в имуществото на дружеството на ищеца, но това не е било направено от ответницата.
С атакуваното определение съдът е приел, че противоречието не е отстранено и е прекратил производството по делото.
Съобразно твърденията в исковата молба, може да се приеме, че твърденията са в смисъл, че отношенията между страните в качеството им на физически лица са се развили с оглед осъществяване на множеството договори за поръчка за осчетоводяване на името на дружеството и за изразходване на изпратените суми от ответницата за нужди на дружеството на ищеца. Твърди се, че тези договори не са изпълнени. Съдът е задължен сам да даде правна квалификация на фактическите твърдения.
Ищецът изрично е заявил, че не е изпращал сумите на ответницата в качеството й на пълномощник на дружеството, а в качеството й на физическо лице. Поради което и не може да се приеме, че претендира неотчетени суми по търговско пълномощно.
Договорите за поръчка са неформални, освен ако са за придобиване на недвижим имот. Следователно, онова, което ищецът трябва да уточни, е конкретното действие, което е възложил на ответницата по отношение на всяка отделна сума/извършване на плащане, сключване на договор, обикновено осчетоводяване, увеличаване на капитала и т.н./, както и прекратен ли е всеки конкретен договор, сключен ли е в изискуемата от закона форма, ако се изисква такава. В зависимост от твърденията исковете ще са квилифицират като дадени по нищожен договор или като дължими по прекратен договор. Общото твърдение, че целта на сумите е развитие на дейността на неговото дружество не е достатъчно да учреди валиден процес, тъй като чл. 55, ал.1 ЗЗД е разпоредба, включваща три отделни фактически състава.
За такива уточнения, обаче, на ищеца не са дадени указания от съда.
Следователно, не са били налице основания за прекратяване на производството по предявените искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 217/21.01.2011 г. по гр.д. 1011/2010 г. на ОС Варна, и връща ДЕЛОТО НА ОС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: