РЕШЕНИЕ

№ 48

Гр. Варна, 25.03.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ  апелативен съд, гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар М.Б.,

Прокурор Конов,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова.

В.гр.д. № 16 по описа за 2011-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. ***, срещу решение № 433/26.10.2010 год. по гр.д. 977/2009 год. на ОС Добрич, с което предявеният от нея иск за поставяне под запрещение на баба й Й.Х.И. ЕГН **********,***, е уважен частично, като е допуснато поставянето й по ограничено запрещение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано по отношение на извода, че и под ограничено запрещение ще се охранят интересите за ответницата, която страда от тежко психично заболяване и лечението й е възможно само, ако искът бъде уважен изцяло. Претендира се за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Излагат се подробни съображения за анализа на доказателствата и фактите по делото.

Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от насрещната страна и от Прокуратурата.

В с.з. и насрещната страна г-жа И., и прокурорът, оспорват жалбата.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по делото пред ОС е образувано по иск на Й.И.П. срещу Й.Х.И., нейна баба, за поставяне под запрещение поради душевна болест – параноидна шизофрения, диагностицирана през 1964 год., след раждане на дете. В исковата молба се твърди, че ответницата има неадекватно поведение, вследствие смъртта на съпруга й и двамата й сина живее сама, не се лекува и състоянието й се е влошило. Твърди се, че ответницата притеснява близките си – внуците и снахите си, става агресивна, губи ориентация и изпада в безпомощно състояние. С оглед провеждане на адекватно лечение се претендира за поставянето й под пълно запрещение, тъй като не може да се грижи за делата си и е опасна за себе си.

Искът е оспорен изцяло от насрещната страна Й.И., която отрича да има душевно заболяване и твърди, че се справя сама с грижите за себе си и за домакинството си.

Прокурорът пред ОС е изразил становище, че ответницата следва да се постави под ограничено запрещение.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът  е с правно основание чл. 5 ЗЛС, производството е по реда на чл. 336 ГПК.

С атакуваното решение е признато наличието на заболяването ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ у ответницата, но е прието, че то й позволява в известна степен да се грижи сама за себе си, поради което е поставена под ограничено запрещение.

Тъй като ответницата не е подала жалба срещу решението, поради което и в пределите на настоящото въззивно производство следва да се прецени частично или напълно ответницата е лишена от възможността да разбира свойството и значението на действията и бездействията си и да контролира постъпките си.

По делото е изслушана СПЕ, заключението на вещото лице по която е, че по медицински критерии заболяването на ответницата налага поставянето й под пълно запрещение. Заключението е обосновано с продължителността на заболяването, непрекъснатия му ход, неговата лоша прогноза и дългия период, в който отвеницата не се е лекувала. Според заключението, ответницата не е потърсила помощ по психотични мотиви дори за регулярното си освидетелстване от ТЕЛК, което би й донесло допълнителен доход. Г-жа И. е некритична към заболяването си, което се установява и от изявленията й пред настоящата инстанция, на заболяването й не са настъпвали ремисии и тя отказва да се лекува доброволно. Според вещото лице, възможността на г-жа И. да разбере свойството на постъпките си вероятно не е тежко нарушено, но способността й да разбира значението им, на фона на шизофренната й промяна на личността, е ликвидирана от заболяването. Същото е приело вещото лице и по отношение на способността й да ръководи постъпките си.

При тази обосновка, компетентна и обективна, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, което е в интерес на ответницата, която следва да бъде под надзор на лекар и да й се провежда непрекъснато лечение, каквото изисква заболяването й. Показанията на свидетелите, според които г-жа И. не е агресивна, не създава проблеми за околните и се грижи за бита си /от който никой няма преки впечатления, тъй като тя не допуска никого в дома си/, не противоречат на заключението на вещото лице и касаят само проявата на болестта по отношение на околните, която на този етап не създава проблеми. При положение, обаче, че психотични мотиви диктуват действията на г-жа И., като заболяването й е с непрекъснат ход без данни за ремисии, нейният пряк интерес изисква поставянето й под пълно запрещение и на първо място провеждането на лечението, което тя отказва.

Срещу евентуални користни подбуди на близките й г-жа И. ще бъде защитена от органа по настойничество, който следва да избере подходящ настойник и да упражнява контрол върху действията му. Не може, обаче, такива подбуди да бъдат основание за пренебрегване на тежкото състояние на отвеницата, според вещото лице, и да се чака някаква противообществена или лично за нея опасна проява, за да вземат мерки за защита на интересите й.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му досежно вида на запрещението, като г-жа И. следва да се постави под пълно запрещение с всички произтичащи от това законови последици.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 433/26.10.2010 год. по гр.д. 977/2009 год. на ОС Добрич, в частта му досежно вида на запрещението, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Й.Х.И. ЕГН **********,***, на осн. чл. 5, ал.1 ЗЛС.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 338, ал.3 ГПК, препис от него да се изпрати на Община Добрич, кметство с. Крушари, за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: