ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№     206/    29.03.2011 г.  гр. Варна

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На       29 март                                                                      2011 год.

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

Като разгледа докладваното от С. Илиева в. частно гражданско дело № 159 по описа за 2011 година.

Производството е по чл. 217 от ГПК (отм.).

Образувано е по жалба на адв. К.К., процесуален представител на „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД, ЕИК 148037657, със седалище в гр. Варна, срещу определение на Варненски окръжен съд № 3919/15.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1067/2005 г. по описа на същия съд, с което молбата му за освобождаване на гаранция в размер на 2 000 лв., внесена по допуснато обезпечение, е върната като недопустима и производството по делото прекратено. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението, с довод, че единственият възможен субект, носител на всички материални права на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец С. С., като ЕТ „Монолит 43 – Станчо Станчев”, а и като физическото лице С. С., е дружеството жалбоподател. Излага, че съдът не е взел предвид вторият договор за продажба на наследство от Ю. Б. на „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД за останалата ½ идеална част от наследството на С. С. Моли обжалваното определение да бъде отменено и гаранцията в размер на 2 000 лв. освободена и върната на дружеството.

Насрещните страни не са подали отговор на частната жалба пред настоящата инстанция.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С определение № 1172/21.06.2005 г. на Окръжен съд гр. Варна е допуснато обезпечение на висящ частичен иск, предявен от ЕТ „Монолит 43 – Станчо Станчев”, чрез собственика му Станчо Станчев, с налагане на обезпечителна мярка възбрана върху подробно описан в определението недвижим имот, при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 2 000 лв. /л. 19 от делото/.

На 24.06.2005 г. пред ВОС е подадена молба от ЕТ „Монолит 43 – Станчо Станчев”, чрез процесуалния му представител адв. И. Н., с която се представя като доказателство вносна бележка от 24.06.2005 г. за внесена гаранция в размер на 2 000 лв. /л.24/. Във вносната бележка е посочено като задължено лице адв. И. Н.,***/05 г. ВОС и получателя на гаранцията, а именно Варненски окръжен съд.

Видно от приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява, че с решение от 13.07.2006 г. на ВОС, Ф. О. е било вписано в търговския регистър, воден при същия съд, прехвърляне на предприятието на ЕТ „Монолит 43 – Станчо Станчев” на „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД, съгласно сключен между страните договор по чл. 15 от ТЗ с дата 05.07.2006 г.

По делото е установено, че С. С. е починал на 08.01.2007 г. Негови наследници по закон с по ½ идеални части са двете му дъщери Ю. Б. и Е. С..

На 12.04.2007 г. Ю. Б. продава на дружеството жалбоподател своята ½ ид. част от наследството с договор в предвидената съгласно чл. 212, ал. 2 от ЗЗД форма.

На 08.06.2007 г. другата дъщеря Е. С. прави отказ от наследство, надлежно вписан в Районен съд гр. Варна под № 41/2007 г., като по-този начин сестра й Ю. Б. придобива нейната ½ ид. част от наследството на баща им. Впоследствие, на 29.06.2007 г. Ю. Б. прехвърля по надлежния ред и тази ½ идеална част, вследствие на което „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД придобиват 100 % от наследството на С. С..

С оглед на изложеното, неправилно ВОС е приел в обжалваното определение, че подадената от настоящия въззивник молба за освобождаване на гаранцията е подадена от ненадлежна страна, респ. че друго лице е правоприемник на първоначалния ищец. Този извод от своя страна е предопределил и крайният извод на съда за недопустимост на производството. Поради гореописаното, делото следва да се върне на ВОС за произнасяне по подадената от „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД молба за освобождаване на гаранцията, след изпълнение на процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл. 322 от ГПК (отм.), което не е било осъществено при първоначалното й приемане.

Отделно от това, в кориците по делото настоящият състав установи, че е приложено и определение от 23.12.2010 г. на Окръжен съд гр. Варна, постановено по ч. гр. д. № 523/2010 г., с което е допуснато обезпечение на предявен от И. К. М. и Г. В. М. иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД срещу „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ 144” ООД, чрез налагане на запор върху сумата от 2 000 лв., внесена като гаранция по гр. д. № 1067/2005 г. по описа на ВОС. След направена от ВАпС служебна справка не бяха установени данни това определение /от 23.12.2010 г. на ВОС/ да е влязло в законна сила, поради което Варненски окръжен съд следва да направи повторна проверка, респ. да съобрази акта си с евентуално настъпилите правни последици в тази връзка.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                     О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 3919/15.12.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1067/2005 г.

Връща делото на Окръжен съд гр. Варна за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

2.