№ 37.03. 2011 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 02-и февруари 2011 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ИВАН ЛЕЩЕВ
Секретар: В.Т., като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 15 по описа на 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Недоволно от постановеното решение останало дружеството-ищец по делото, което го обжалва чрез процесуален представител като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемият чрез процесуален представител, оспорват основателността на подадената жалба.
В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуален представител.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.213 КЗ вр.чл.48 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявени са искове от ЗАД”Алианц България” гр.София, против М.М.И. за заплащане на сумата от 31 887,51лв. от които главница 28183,66лв. и мораторна лихва -3 703,85лв. Излагат, че на 10.05.08год. по вина на непълнолетния и неправоспособен водач на мотоциклет МЗ 150” М. М. М. е станало ПТП с л.а. „Шевролет Каптива” с ДКН В 0718 РА, собственост на „Алианц Лизинг енд сървисиз”АД –клон Варна. Излага, че водача на могтоциклета, който е син на ответника, при движение вдясно пред изпреварващия го на нерегулирано кръстовище л.а., при маневра за завиване наляво, виновно причинил излизане извън пътното платно на лекия автомобил и щети на автомобила, описани в исковата молба. Собственикът на „Шевролет Каптива” с ДКН В 0718 РА, бил сключил застрахователен договор за застраховка „Пълно Каско” със ЗАД „Алианц България” с полица № 07-0300/030/5002837, по която е било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 27160,66лв. Застрахованият автомобил е бил застрахован със същата полица и по автоасистанс-помощ при пътуване, по която за пострадалия автомобил е била изплатена сумата от 1023лв. –транспортни разходи. Установено е, че мотоциклет „МЗ 150” към датата на ПТП не е имал валидна полица за гражданска отговорност. Предвид изложеното, както и поради обстоятелството, че ответникът като родител на Мустафа М. не е упражнил необходимия контрол желаят същия да им заплати сумата от 31 887,51лв., представляваща главница в размер на 28 183,66лв. и мораторна лихва в размер на 3 703,85лв., считано от поканата за доброволно изпълнение -17.02.09год. до предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до до окончателното му изплащане.
В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.
Ответникът в отговора по чл.132 ал.2 ГПК и в съдебно заседание оспорва иска изцяло като неоснователен. Излага съображеиня, че синът му няма вина за ПТП, а същото е причинено от поведението на водача на лекия автомобил.
Съдът с оглед на събрания доказателствен материал и становищата на страните, съобрази следното:
Не се спори, че на 10.05.2008год. на път Омуртаг-Котел е станало ПТП между мотоциклет м.”МЗ 150” ДРН Т 0586 Д, управляван от непълнолетния М. М. М.-син на ответника и л.а. „Шевролет Каптива” ДК№ В 0718 РА, управляван от свидетеля А.Авджиев и собственост на „Алианц лизинг сървисиз”АД клон Варна, и сключена застраховка „Пълно каско” със ищеца ЗАД „Алианц България”. Повредите са оценени в размер на 27 160,66лв. и са изплатени на собственика от застрахователя, както и сумата от 1023 лв.-застрахователна премия по застраховка „Помощ при пътуване”.
Спорът между страните е, чия е вината за възникване на ПТП.
Според изложеното в исковата молба, твърди се следния механизъм на причиняване на ПТП, според съставен протокол за ПТП:-при движение вдясно пред изпреварващия го на нерегулирано кръстовище л.а. „Шевролет Каптива” с ДКН В 0718 РА, водачът на мотоциклет „МЗ 150” ДРН Т 0586 Д, М. М. М. при маневра за завиване наляво, виновно причинил излизане извън пътното платно на лекия автомобил.
По делото са събрани гласни доказателства-показанията на свидетелите А., М., А. и св.А. Относно гласните доказателства, както и относно коментара на допуснатата СТЕ, съдът препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя напълно.
В допълнение следва да се посочи и следното: От анализа на свидетелските показания, следва да се приеме следната фактическа обстановка. На посочената дата и част, по пътя Омуртаг-Котел, преди района на кръстовището за с.Зелена Морава, което се е намирало вляво на посоката на движение на участниците в ПТП, се е движела колона от няколко МПС, а именно:- Мотоциклет „МЗ-150” управляван от сина на ответника-свид.М. с пътник св.А. Зад мотоциклета се е движел ТИР, а зад него –л.а. управляван от св.А., а зад него друг ТИР. На около 50 м. преди разклона за село З.Морава, при скорост около 60-70км.ч. свидетелят М. подал ляв мигач за завой наляво, намалил скоростта и малко преди да напусне лявата лента и да излезе от кръстовището, са били блъснати в задната част на мотоциклета от л.а. управляван от свидетеля А. Тази фактическа обстановка, се установява от свидетелските показания на св.М. и А. и отчасти от показанията на св.Авджиев и се подкрепя от заключението на СТЕ. Съдът намира, че не следва да се дава вяра на показанията на свид. А., относно местоположението на мотоциклета и л.а. Видно от показанията на свидетеля /л.73-74/, той твърди, че се е движел в дясната лента направо и от дясната му страна изскочила сянка /за която следва да се предположи, че е мотоциклетът, управляван от св.М./.
Самият водач на лекия автомобил-свидетелят Авджиев сочи, че се е движел продължително време между два ТИР-а, като не твърди, да е бил изпреварван от мотоциклет, или друго МПС. Следователно, мотоциклетът се е движил преди л.а., а както се установи от показанията на разпитаните свидетели, включително косвено и от тези на А., мотоциклетът се е движел първи в колоната, а след него – ТИР и л.а. управляван от свидетеля Авджиев. От неговите показания следва да се направи извод, че те са се движели на неголяма дистанция един от друг-както сам сочи, …. „пред мен и зад мен се движеха тирове”.., „Мисля, че аз бях на около 30 метра зад тира..”, следователно възприемал ги е непосредствено.
При това установено местоположение на МПС-а непосредствено преди навлизане в кръстовището за с. З.Морава, следва да се направи извод, че след мотоциклета се е движел ТИР, който преди кръстовището също е намалил скоростта си-св.М.-стр.78. Следователно, за да се приеме становището, на свидетеля А., следва да се докаже, че мотоциклета се е движел зад първия ТИР, в дясната част на дясното платно и внезапно е започнал маневра, наляво, като по този начин пресякъл движението на л.а. който за да избегне удара, направил маневра в ляво.
Това е в противоречие с изложеното по-горе, както свидетелят сам твърди, че се движел между два тира, не сочи че тира е изпреварвал МПС, поради което не следва да се приеме този механизъм на ПТП.
Следва да се възприеме като по-вероятен, механизмът, описан от свидетелите М., А. и А., а именно-след навлизане в кръстовището и при пресичане на лявата лента, лекият автомобил след като е започнал да изпреварва т.а. ТИР, с предната си лява част докосва мотоциклета в задната му част.
Горният извод се подкрепя и от САвТЕ, относно механизма на извършване на ПТП. Според заключението, както и от дадените обяснения на вещото лице в с.з., наближавайки кръстовището на с.З.Морава на около 50 м. преди него моториста е подал ляв мигач, започнал е да намалява скоростта, а след достигане на кръстовището, същият е намалил скоростта до 30 км., започнал да завива наляво и пресича косо лявата пътна лента за навлизане в отбивката за навлизане в отбивката за селото. Според заключението, в същият момент водача на л.а. Шевролет Каптива предприема изпреварване на т.а. ТИР със скорост не по ниска от 80-90км.ч., като при изпреварването е докоснал мотоциклета в задната му част със своята предна лява част. Най вероятно това е станало в лявата част на лявата пътна лента на около 0,8м. от левия й край.
Пр това положение, следва извода, че ПТП е извършено при започнало изпреварване на товарния автомобил от водача на лекия автомобил. С оглед на което, следва да се направи извода, че водача на лекия автомобил не е изпълнил задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП-…да се убеди, че има видимост, свободен път на растояние, достатъччно за изпреварване…и на чл.42 ал.2 т.2..когато при изпреварване навлиза в лента за насрещно движение, да не създава опасност, или пречки на превозните средства, движещи се по нея, както е в случая.
Но дори и да се приемат за достоверни, обясненията на водача, според които той е видял сянка в дясно, поради което предприел внезапна маневра със завой наляво и с натискане педала на газта, което е довело до процесното ПТП.
Следва да се отбележи, че при такава неясна ситуация, дори и да е предприел завиване в ляво, с нищо не е оправдано увеличаването на скоростта-напротив, най-логичното е да бъде намалена скороста, тъй като от една страна това дава повече време за ориентиране и реагиране, от друга безспорно се миниминизират щетите при движение с по-ниска скорост. Следва да се посочи още, че самият чл.20 ал.2 пр.последно от ЗДвП изрично задължава водачите да направят всичко възможно за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Ако водачът на л.а. се бе съобразил с посочената разпоредба, безспорно, не би се стигнало до сблъсък с мотоциклета /както се установи, същият е бил съвсем леко докоснат от предната лява част на л.а./, съответно и не би се стигнало до сблъсък в табелата, и насрещния скат/.
Предвид изложеното, следва извода, че и при двата посочени механизми на ПТП, водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на цитираните разпоредби на ЗДвП.
Относно вината на другия участин в ПТП- водачът на мотоциклета св.М.. Безспорно, същия също е допуснал нарушение на ЗДвП, тъй като не е бил правоспособен, но неговото поведение при движение е било съобразено с правилата на движение, и не е довело до конкретното ПТП. На основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционото решение и в тази им част /стр.6 от решението/.
Относно представения протокол за ПТП- същият няма обвързваща стойност, като на основание чл.272 ГПК също препраща към изложеното от съда, което споделя напълно.
Предвид горните изводи, исковете се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към мотивите и на първоинстанционния съд в останалата им част.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 01.12.2010 г. постановено по г.д.№ 232/2010 г. по описа на Окръжен съд Търговище.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.