ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185                                       21.03.2011 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                           Гражданско отделение

На 21-и март                                                                             Година 2011год.

В    закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ                                                                                                                               

Като разгледа докладваното от Р. Славов въззивно ч. гр.дело № 100 по описа за 2011 година взе предвид следното:

 Подадена е частна жалба от „ВАНТРАНС” ЕООД, гр. Варна, чрез управителя на дружеството В.В. срещу Определение № 97/11.01.2011г. по в.т.д. № 2137/2009г. на Окръжен съд гр. Варна, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата срещу действията на ЧСИ Илиана С., рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Варна. Излага се становище, че ЧСИ незаконосъобразно не е вдигнал наложените запори върху банкови сметки на длъжника, въпреки направеното дори от страна на взискателя „ПРИМЕКС” ЕООД изрично искане за това вследствие на постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Твърди се, че съдебният изпълнител не е уважил искането за вдигане на запора с обяснението, че не била събрана пълната такса съгласно чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Това не било правилно, тъй като Тарифата изрично предвиждала, че „При частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума” какъвто бил и настоящия случай, респ. не се дължи претендираната от ЧСИ Ил. С. остатъчна такса.      

Насрещната страна „ПРИМЕКС” ЕООД не е подала отговор на частната жалба пред настоящата инстанция.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Правилно Варненският окръжен съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва само определени лимитивно изброени действия на съдебния изпълнител, като неуважаването на искането на длъжника за вдигане на наложен запор не е сред посочените такива, поради което жалбата следва да се остави без уважение, а определението потвърдено. Що се отнася до твърдението на длъжника за оставено без уважение искане и на взискателя за вдигане на горецитирания запор, то следва да се каже, че е недопустимо да се предявяват чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Такъв обаче в настоящото производство не е налице.

За пълнота на изложението следва да се каже, че в случай, че частният съдебен изпълнител действително е извършил определени процесуалнонезаконосъобразни действия, то длъжникът има правото да осъществи защитата си срещу това процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.441 от ГПК /Опр. № 551/01.10.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 483/10г., ІV Г.О./.

Водим от гореизложеното, обжалваното определение следва да бъда потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97/11.01.2011г. по в.т.д. № 2137/2009г. на Окръжен съд гр. Варна.

         Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.