О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   №  32        /13.01.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 10 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Полимери” АД гр.Девня, Варненска област, срещу определение № 3865/25.11.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2353/2010 година, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за обезпечение на бъдещ иск срещу ЧСИ Л Т от гр.Варна с рег.№ 713, чрез спиране на производството по нейно изп.д. № 361 по описа за 2010 година. Правят се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени и да допусне поисканото с първоначалната молба обезпечение.

Насрещната страна ЧСИ Люба Тодорова не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Бъдещият иск, обезпечението за който се иска в настоящето производство, е иск за вреди от виновно незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ с рег.№ 713, т.е иск по чл.441 от ГПК, в редакцията му в д.в.брой 100/2010 година. Такъв иска принципно е допустим, а и данните по делото сочат на това. Но за да се отговори на въпроса, дали този иска е вероятно основателен, следва да се установи по несъмнен начин, че ЧСИ е извършил процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а това предполага да е завършена с окончателен съдебен акт съответната част от принудителното изпълнение или самото изпълнително производство като цяло, ако незаконосъобразността касае последната част от изпълнителния процес. Към настоящия момент не може да се даде утвърдителен отговор на този въпрос-не може да се приеме, че иска е вероятно основателен. Но дори и да се приеме обратното, то такъв бъдещ иск не може да се обезпечава чрез спиране на производството по изп.дело водено от същия съдебен изпълнител, срещу който е насочен бъдещия иск, само защото по това изпълнително дело жалбоподателят има други интереси и други способи за защита, а имуществото, което е предмет на изпълнение по това изпълнително дело не принадлежи на този ЧСИ. Впрочем, и първата обезпечителна мярка, поискана от молителя „налагане на запор” върху имущество, което не е на ЧСИ Л.Т., също се явява неадекватна, а от там и незаконосъобразна към случая.

По изложените съображения и като намира, че първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,  следва да се приеме че частната жалба се явява неоснователна.

Водим от горното, ВАпС

                                              О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №  3865/25.11.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2353/2010 година.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.