РЕШЕНИЕ №

гр. Варна, 18.04.2008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи април 2008г., разгледа докладваното от въззивно т. д. № 99 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 196 и сл. от ЕПК / отм./ във връзка с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г., след обезсилване на решение № 167/25.07.2007г., постановено по въззивно гр. д. № 229/2007г. по описа на ВАпС, Гражданско отделение, с решение № 131/05.03.2008г. по т. д. № 708/2007г. по описа на ВКС, Търговска колегия, 1-во отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Образувано е по жалба на „П." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул.'" ХХ-ХХ ХХХХХХХХХ" № ХХ, представлявано от управителите С. Д. И. и С. А.К. чрез процесуалния представител адв. Г. Н. срещу решение от 15.03.2007г., постановено по т. д. № 166/2005г. по описа на Д. о. с.с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.В.М. ЕГН ХХХХХХХХХ, обективно съединени искове с правно основание чл. 145 от ТЗ, за присъждане на сумите 15600 лв., 25100 лв. - частичен иск, и 7600 лв., претендирани като претърпени вреди от дружеството в резултат на виновно неизпълнение на задължения на ответника в качеството му на управител, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба - 09.11.2005г., до окончателно им изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в резултат на необоснованите изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на релевантните факти относно причиняването на щети на дружеството в размер

на исковите суми. Петитумът на въззивната жалба е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемият М. В. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 от ГПК / отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на въззивното производство са предявени обективно съединени искове от „П." Е.- гр. Д., срещу М. В. М., с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на следните суми: 1. / сумата 15 600 лв., претендирана като получена от ответника в качеството му на управител на „П." ЕООД - гр. Д. съгласно разходен касов ордер от 22.12.2003г., за която не са представени разходооправдателни документи и не е възстановена на дружеството; 2.1 сумата 25100 лв. - частичен иск, претендирана като част от размера на пропуснати ползи в резултат от разликата между действителната пазарна цена и уговорената продажна цена на дълготрайни материални активи по фактура № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. и 3./ сумата 7600 лв., претендирана като причинена вреда в резултат на завишена покупна цена на движими вещи по фактура № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г. в сравнение с действителната пазарна стойност на вещите, ведно със законна лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете.

Дружеството ищец „П." ЕООД - гр. Д. е регистрирано с решение № 1332 от 12.12.1991г. по ф.д. № ХХХХ/ХХХХг. по описа на Д. о. с. Ответникът е вписан в ТР като управител на дружеството с решение № 401 от 23.02.1999г. и е заличен с решение № 2223 от 01.11.2004г. Решение по чл. 137, ал.2, т. 8 от ТЗ за предявяване на иск срещу бившия управител за причинени вреди на дружеството е взето на 01.11.2005г. от законния представител на едноличния собственик на капитала „Т." ООД.

В исковата молба не са посочени твърдения относно това по отношение на кои задължения на управителя, произтичащи от закона, дружествения договор или договора за управление, се твърди неизпълнение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. По делото не е представен дружествен договор на „П." ЕООД, който би могъл да предвижда задължения за органния представител, извън произтичащите от закона. Не е приложен и договор за възлагане на управление, който по правило се явява източник на облигационните права и задължения между управителя и дружеството. При преценка и тълкуване на сочените от ищеца факти и обстоятелства, на които се основават претендираните права, съдът намира, че се претендира отговорност за вреди- претърпени загуби и пропуснати ползи от дружеството, в резултат на неизпълнение на задълженията на бившия управител, произтичащи от закона и

от факта на поемане на управлението, да полага грижата на добър търговец за капитала, който му е било възложено управлява, респ. да не допуска състояние на неотчетност на парични средства, които са му предоставени в това качество, както и да осъществява ефективна икономическа политика, в интерес на дружеството, при сключване на търговски сделки.

От приложените в първоинстанционното производство и неоспорени от страните писмени доказателства / лист 10 -13/, се установява, че съгласно нареждане разписка от 22.12.2003г. ответникът, в качеството на управител на „П." ЕООД, е изтеглил от сметката на дружеството в Сибанк - Клон Д., сумата 15 600 лв. Съгласно разходен касов ордер от същата дата-22.12.2003г. и квитанция към същия ордер / лист 63/ сумата е предадена на юридическото лице „М." ООД - гр. Д., чрез М.В. М., който се явява управител и на това дружество, видно от удостоверение за актуално състояние по ф. д. № 105/2002г. по описа на ДОС, издадено на 19.03.2007г. Относно основанието за предаване на сумата е съставен едностранен документ- разписка с посочена дата на издаване - 09.07.2007г., в която ответникът, в качеството на управител на „М." ООД - гр. Д.ч удостоверява, че дружеството е получило сумата 15 600 лв. като обезпечение на вземането на „М." ООД от ЕТ „П. – А.К." за предоставен на 01.07.1999г. заем за закупуване на компенсаторни записи, с номинална стойност 83000 лв., а разликата от 600 лв. представлява частично погасяване на дълг на „П." ЕООД към „М." ООД - заем в размер на 2350 лв., предоставен на 03.07.1998г. Изявлението за посочените основания за плащането ангажират „М." ООД - гр. Д.

Безспорно ответникът, в качеството му на управител на „П.'' ЕООД е бил длъжностно лице, на което е възложено да управлява и съхранява имуществото на дружеството. Основание на претенцията за претърпени вреди е твърдението за състояние на неотчетност с неустановен произход на сумата 15600 лв., т. е. липсата като типичен за отчетническата дейност състав на увреждане. Характерно за този недостиг на парични или материални ценности е невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. В случая за направеното плащане на сумата 15600 лв. в полза на „М." ООД -гр. Д., са съставени разходооправдателни документи - разходен касов ордер от 22.12.2003г. и квитанция към същия ордер, които са предадени в счетоводството на дружеството. Получаването на исковата сума от ответника, в качеството на управител на друго юридическо лице, дискредитира твърденията за състояние на неотчетност на паричните средства в същия размер, изтеглени от сметката на "П." ЕООД в Сибанк - Клон Д. от М. М., в качеството на управител на титуляра на сметката. Сами по себе си действията на управителя, съставляващи даването на обезпечение за задължение на

съдружник, не е в разрез с наложените в търговската практика професионални стандарти, които определят съдържанието на дължимата грижа на добрия търговец. Погасяване на ликвидно и изискуемо задължение по договор за заем е задължение на управителя, респ. не изпълнението на това задължение, а неизпълнението му може да причини вреди на дружеството.

Повдигнатият спор от ищеца по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за липса на сочените от ответника основания за плащане на сумата 15600 лв.. не може да бъде разрешен в това производство, без участието на „М.' ООД - гр. Д.. В случай, че действително е липсвало основание за плащане на сумата и това е установено между ищеца и третото лице - „М." ООД по начин, който обвързва и двете юридически лица, то тогава вредата, която евентуално може да се претендира по чл. 145 от ТЗ, е за изпълнение не несъществуващо задължение, доколкото е налице умисъл или небрежност, но не в размер на цялата платена сума без основание, а с оглед размера на пропуснатите ползи и претърпените загуби от липсата на тази сума в партимониума на дружеството за определен период от време, които са в причинна връзка с неоснователното плащане — напр. вреди от невъзможност да се изплати друго съществуващо задължение.

По изложените съображения съдът намира, че не се установяват материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на управителя, на основание чл. 145 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 и чл. 82 от ЗЗД по отношение на сумата 15 600 лв.

Ищецът претендира присъждане на сумата 25100 лв. като част от размера на пропуснати ползи в резултат от разликата между действителната пазарна цена и уговорената продажна цена на дълготрайни материални активи по фактура № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг.

Съгласно посочената фактура „П." ЕООД, чрез управителя М. М., е продало на „М. с." ООД - гр. Д., дълготрайни материални активи и материали на обща стойност 36000 лв., с ДДС, индивидуализирани в „Протокол за предаване и приемане". В заключението на назначената ССчЕ, приета в съдебно заседание на 24.02.2006г., са направени констатациите, след проверка счетоводството на ищеца, че по счетоводни данни част от ДМА по пунктове 2, 11, 12, 14 и 29 не се водят, били са изписани или бракувани преди извършване на продажбата им; през 1997г. е извършена ревалорзация на активите по всички пунктове, респ. приети са за напълно амортизирани, без остатъчна стойност. Материалите, предмет на продажбата, не се водят, защото са осчетоводени като разходи и се наблюдават задбалансово. При преценка на показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели С. И. и С. С., вкл. и по правилата на чл. 136 от ГПК по отношение на първия свидетел, съдът намира, че в тях не се съдържат данни за състоянието на

процесиите машини към датата на продажбата - 31.10.2001 г. Свидетелят С. сочи, че има наблюдения до 1997г., а свидетелката И.- до 1999г.. когато цехът е отдаден под наем на „М. с. ООД. От показанията на посочения от ответника свидетел С. С. се установява, че при осъществяване на продажбата всички машини, без изключение, са били силно амортизирани, с изхабени плотове, някой от тях са били без ел. двигатели; наети са техници за отремонтирване, някой от машините са предадени за скрап.

Съгласно заключението на тричленната съдебно-оценителна експертиза, направена след оглед на тази част от движимите вещи, които са в наличност, общата средна пазарна стойност на ДМА и материали възлиза на 39445 лв., без ДДС; по счетоводни данни за ремонт на закупените машини и съоръжения от страна на купувача са изразходвани 4220 лв., като в тази стойност не е включена стойността на липсващите при предаването работни органи на машините. Стойността на изписани или бракувани преди извършване на продажбата вещи, които не се водят счетоводно, е общо в размер на 6176 лв. с ДДС.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът приема, че не се установява по безспорен начин виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението, произтичащо от договора за управление и закона, да полага грижата на добър търговец, преценено по повод сключването на търговската сделка, обективирана във фактура № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг., по следните съображения:

Приложимият критерий за съдържанието на дължимата грижа е обективен и конкретен и налага съобразяване с наложените в търговската практика професионални стандарти. С осъществяване на сделката по фактура № 468/13.02.2002г. е осребрено имущество на дружеството, представляващо оборудване на дърводелски цех, като съвкупност, включваща и ДМА и материали, част от които са изписани или бракувани преди извършване на продажбата им. След извършена през 1997г. ревалорзация на всички продадени ДМА, която е съответно отразена в годишните финансови отчети, същите са приети за напълно амортизирани, без остатъчна стойност. В съгласие с добрата търговска практика оборудването е продадено на наемателя на дърводелския цех. Средната пазарна стойност на активите е изчислена от оценителните експертизи без да е установено действителното състояние на вещите към момента на продажбата, при достатъчно данни за съществуващи недостатъци, налагащи извършването на последващи сделката ремонти.

По предявеният иск за сумата 7600 лв., претендирана като причинена вреда в резултат на завишена покупна цена на движими вещи по фактура № 881/31.10.2001г. съдът намира следното:

Фактурата е основание за плащане на сумата 7600 лв., представляваща продажна цена на 4 бр. гладачни машини с ютия и 2 парогенератора, но не установява погасяване на задължението. Няма твърдения и данни, че купувачът „Промтур" ЕООД е заплатил на продавача СД „Митко и Пламен Матеви" - гр. Добрич продажната цена, но с оглед изразената защитна теза по същество от ответника срещу предявения иск, следва да се приеме, че този факт не е спорен. Продавачът по сделката, обективирана във фактура № 881/31.10.2001 г., е придобил движимите вещи, предмет на продажбата, на 05.08.1998г., от ЕТ „Мартин Данчев", за сумата 14 200.80 деноминирани лв. /фактура № 957/05.08.1998г. и касов бон/. Съгласно заключението на тричленната съдебно-оценителна експертиза, прието в съдебно заседание на 15.02.2007г., пазарната цена на вещите към 2001 г. е в размер на 4200 лв.

Страните не спорят и от показанията на св. П. Ненов се установява, че гладачните машини и парогенераторите са закупени са нуждите на предприятието на „Промтур" ЕООД, респ. от придобиването им през 1998г. се ползват от „Промтур" ЕООД, за което е заплащана месечна наемна цена в размер на 232 лв. / видно от фактура № 881/31.10.2001 г./ Следователно установеното правоотношение между ищеца и СД „Митко и Пламен Матеви" по повод придобиването и ползването на вещите покрива елементите от фактическия състав на договор за лизинг. Фактурирането на вещите на остатъчна цена в полза на наемателя, след приспадане на платените наеми до момента на продажбата, не е в противоречие с добрата търговска практика. В резултат на сделката ищецът спестява месечна наемна цена в размер на 232.80 лв.,сДДС.

За да се приеме, че е налице имуществената вреда по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, в тежест на кредитора беше да установи, че е пропуснал да увеличи имуществото си, макар да са съществували реални изгледи за това, респ. неизпълнението го е лишило от една сигурна облага, или да установи наличието на реални данни, че намаляването на имуществото е могло да бъде избегнато. В случая не е предприето доказване по отношение на обстоятелствата, че към момента на сделката по фактура № 881/31.10.2001 г. е имало други валидни оферти за закупуване на вещи от същия вид, състояние и качество, на по ниски цени, както и че е проявен интерес за закупуване на активи и материали по фактура № 468/13.02.2002г. от други съконтрахенти, които са предложили по-високи продажни цени. Не е доказано и виновно неизпълнение от страна на ответника на задължения, произтичащи от договора за управление и закона.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 145 от ТЗ са недоказани по основание и следва да се отхвърлят, ведно с акцесорните искове за присъждане на законна лихва. Обжалваното решение от

15.03.2007г., постановено по т. д. № 166/2005г. по описа на Добрички окръжен съд следва да бъде оставено в сила поради съвпадение в правните изводи на двете инстанции по съществото на спора.

Въззиваемият не е представил доказателства за направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.03.2007г., постановено по т. д. № 166/2005г. по описа на Добрички окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.