В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 16.02. през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №9 по описа за 2010 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„К.Е.Т.” ООД - гр.Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№383/2009 г., в осъдителната му част, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „С.Щ” ООД-гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ищецът е изпълнил по договора за проектно-проучвателни и консултантски работи от 14.11.2007 г. с ответника не само задължението си за предаване на идейни решения по част „Архитектура” с протокол от 02.04.2008 г., като същите са одобрени от ответника с протокол от 04.08.2008 г., но и задължението си за изготвяне на проектна документация на фаза технически проект въз основа на одобрените идейни проекти, видно от подписания констативен протокол от 01.10.2008 г. с окончателно договорен размер на дължимото възнаграждение /50214.95 лв без ДДС/ и от приемо-предавателен протокол от 4.11.2008 г. за предаване на документацията на независим технически надзор /”Н. К.”ООД-гр.Балчик/. В констативния протокол от 1.10.2008 г. страните изрично са посочили извършените от ответника частични плащания, общо в размер на 30000 лв, като плащания в размер на същата сума сам ответникът признава в първоинстанционното производство. Посочените по дати и размери плащания на ответника в констативния протокол от 1.10.2008 г. съответстват напълно и се потвърждават от представените във въззивното производство четири разписки - от 14.11.2007 г. за 14000 лв, от 15.11.2007 г. за 1000 лв, от 22.08.2008 г. за 10000 лв и от 20.10.2008 г. за 5000 лв. От последните се установява, че сумите са получени на ръка от С. П. С. – представител на ищеца – „С.Щ”ООД - гр.Варна като частични плащания на ответника по договора за проектиране от 14.11.2007 г. От заключението на ССЕ се установява, че същата общо получена сума в размер на 30000 лв е внесена по банковата сметка ***, съответно – от 21.01.2009 г., 22.01.2009 г., 23.01.2009 г. и 26.01.2009 г. Касае се за предаване от представителя Станой Станоев на представляваното от него дружество – ищеца на всичко, което е получил в изпълнение на възложените му от последния действия – да получи от негово име и за негова сметка ***есния договор за проектиране от 14.11.2007 г. От заключението на вещото лице не се установява тези плащания по сметка***латец по тях да ответникът, за да твърди сега последният във въззивната си жалба в противоречие с заявената пред първата инстанция позиция, че всъщност имал извършени плащания за още 30000 лв съобразно заключението на ССЕ, които първоинстанционният съд не му зачел, като със заплащането общо на сумата 60000 лв бил изпълнил изцяло задълженията си по договора. Ако ответникът имаше действително такива плащания към ищеца по банков път, той следваше да представи платежни документи за тях, което не е сторил нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. При това положение това оплакване в жалбата му е недоказано и неоснователно. Сумите, за които ответникът е осъден с обжалваното решение, са дължими от него предвид доказаното изпълнение от страна на ищеца и окончателно договореното между страните с констативния протокол от 1.10.2008 г. възнаграждение; искът за тях е основателен и решението в осъдителната му част следва да се потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272-ГПК.

Ответникът по жалбата не е поискал присъждането и не е доказал извършването на съдебни разноски за въззивната инстанция, поради което такива не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №402/29.10.2009 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№383/2009 г. в осъдителната му част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.