РЕШЕНИЕ
№ 10/25.02.2010 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На двадесет и шести януари 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вилиян П.
ЧЛЕНОВЕ Златка Златилова
Магдалена Недева
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 8 по описа за 2010 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК .
Образувано е по въззивните жалби на К.А.М. *** и „О.” ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 395/28.10.2009 г. постановено по т.д.543/2009 г. по описа на ВОС.
Въззивницата К.М. обжалва решението в частта с която е отхвърлен иска за сумата 9 373,11 лв. представляваща законната лихва върху дължимата престация за връщане на даденото по развален договор за периода от плащане на сумата до предявяване на иска за връщането и, като иска отмяната му в тази част поради незаконосъобразност и присъждане на дължимото по силата на договора обезщетение в размер на законната лихва.
Въззивникът „О.”ООД, обжалва решението в осъдителната част. Наведени са доводи за незаконосъобразност допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковата претенция като недоказана.
Всяка от страните в качеството си на въззиваема оспорва основателността на жалбата на другата страна по съображения изложени в писмен отговор и претендира за присъждане на съдебни разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни при наличието на правен интерес и са допустими.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и при разглеждане на спора като въззивна инстанция приема следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 88 ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД.
Ищцата К.М. претендира връщане на сумата 29 377,45 лв. представляваща равностойност на дадената първа вноска от 15 000 евро поради разваляне на сключения с ответното дружество предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, по който длъжникът е в забава повече от 6 месеца. Претендира и законна лихва върху главницата от деня на плащането до предявяване на иска в размер на сумата 9 337,45 лв.
Ответникът „О.” ООД оспорва основателността на исковете. Възражението му е, че договорът не е развален, тъй като неизпълнението е от страна на ищеца и евентуално, че той самият е бил в готовност да престира. Доводите, че ищецът не е доказал изпълнението на задължението си за първа вноска са неоснователни. Видно от съдържанието на предварителния договор, ищецът плаща първата вноска в размер на сумата от 15 000 евро към момента на сключването му, като изрично е декларирано, че подписването на договора служи като разписка за извършеното плащане. От факта, че липсват счетоводни записвания при ответното дружество за получената сума, не могат да се правят изводи за недоказаност на плащането. Съгл. чл. 77 ЗЗД /приложим в отношенията между страните поради препратката на чл. 288 ТЗ/ за ищеца - платец е достатъчно да представи разписката, в случая двустранно подписания и неоспорен договор. Счетоводното отразяване на полученото плащане е задължение на ответника и той не може да черпи права от собствената си неизправност като се позовава на липса на счетоводни данни по арг. от чл. 55 ал. 2 от ТЗ. Неоснователно е и второто възражение на ответника,че не са налице предпоставките за разваляне на договора, тъй като той е имал готовност да изпълни насрещната престация. В отговора си ответникът не сочи доказателства в подкрепа на възраженията си, каквото задължение има по чл. 131 ал. 5 ГПК. С определение № 1493/7.07.2009 г. първоинстанционният съд му е указал доказателствената тежест и задължението да представи писмени доказателства – акт за приемане на завършеното строителство.
При установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: С предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж, сключен на 14.03.2007 г. ответникът е поел задължение да построи и предаде на ищцата с акт обр. 15 не по- късно от 30.09.2008 г. владението на имота във вида договорен в т. 8 от същия. Ответникът не е изпълнил дължимата престация до 14.05.2009 г. – датата на предявяване на иска, като неизпълнението се дължи на причина за която той отговаря. Следователно за ищеца, е възникнало правото да развали договора. Исковата молба съдържа волеизявление за разваляне, без да е нужно предварително предупреждение предвид съглашението на страните по т. 9 от договора, с която още при сключването му страните изрично са уговорили тази възможност. Така в ал. 2 на т. 9 купувачът има право да поиска разваляне след изтичане на 6 месеца от началото на забавата, като получи всички внесени до този момент суми, ведно със законната лихва, без да дължи неустойки и комисионни, съгласно препратката към ал. 1. Тази клауза е допустима, тя е израз на общата идея, че развалянето се осъществява чрез едностранно изявление и че с упражняването на това право договорът се заличава с обратна сила. С изричното съглашение за разваляне за ищеца отпада нуждата от даване на срок за изпълнение и се договарят последиците – връщане на даденото ведно със законната лихва. С развалянето на договора са настъпили последиците за връщане на даденото поради правилото на чл. 88 ал. 1 ЗЗД за обратното действие. На кредитора, който е престирал, но не е получил насрещно изпълнение се дължи връщане на даденото на отпаднало основание. Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД е основателен в размера на предявената искова претенция от 29 337,45 лв.
Основателен е и иска за плащане на законната лихва за периода 14.03.2007 – 14.05.2009 г. В случая тя не се претендира като лихва за забавено изпълнение на задължението за връщане на даденото на отпаднало основание – чл. 86 ал. 1 ЗЗД, а по силата на изричното съглашение за едностранно разваляне, с което е уговорена отговорността при развалянето. Т.9 от договора е по характера си предварително постигнато съглашение за обезщетение на кредитора по развален договор, каквото законът допуска в чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД. Договорено е до размера на дължимата законна лихва върху подлежащата на връщане престация. Искът е доказан по основание и в размер съгласно заключението на ССЕ за сумата 9 227,78 лв, а за разликата до предявения размер е неоснователен .
Поради изложеното обжалваното решение в осъдителната част, поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат следва да се потвърди, а в останалата да се отмени и се постанови друго с което се уважи претенцията до размера на 9 227,78 лв. За разликата до 9 373,11 лв. искът е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищцата М. следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от претенцията в размера на 185 лв.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА решение № 395/28.10.2009 г. постановено по т.д.543/2009 г. по описа на ВОС в частта с която е осъден „О.” ООД със седалище гр. Варна да заплати на К.А.М. *** сумата 29 337,45 лв. представляваща левова равностойност на 15 000 евро, дължима като дадено на отпаднало основание по развален предварителен договор от 14.03.2007 г. ведно със законната лихва считано от 14.05.2009 г. до окончателното и плащане; в частта с която е отхвърлен акцесорния иск за разликата над 9 227,78 лв. до 9 373,11 лв. и в частта с която са присъдени 2 170 лв. съдебни разноски.
ОТМЕНЯ решението в частта с която е отхвърлен иска за плащане на дължимата законна лихво до размера на сумата 9 227,11 лв.. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „О.” ООД със седалище гр. Варна да плати на К.А.М. *** сумата 9 227,78 лв. дължима лихва съгл. т.9 от договора от 14.03.2007 г. върху главницата от 29 377,45 лв. за периода 14.03.2007 – 14.05.2009 г. както и сумата 185 лв. съдебни разноски съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :