РЕШЕНИЕ

   № 33

               гр.Варна, 12.04.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16 март през  две хиляди и десета година в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                    МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 62 по описа за  2010  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗД „Е.”АД-гр.София е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1011/2008  г., в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв, ведно със законната лихва от момента на увреждането,  с молба да бъде отменено като неправилно, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателят моли с писмена молба за намаляване размера на обезщетението, присъдено на пострадалия ищец, и бъде отхвърлен иска за законната лихва върху главницата.

Ответникът по жалбата – И.Ф.А. *** – ищец по иска, моли с писмена молба за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – М.М.М. *** – втори ответник по иска, предоставя решението по делото на преценката на съда.  

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за присъдено на пострадалия ищец завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на станалото на 05.06.2005 г. ПТП, е неоснователно.  Пострадалият е съвсем млад човек – на 23 г., който следствие на  пътния инцидент е претърпял и продължава да търпи последиците от тежки телесни увреждания – смущения и изпускане при уриниране, разкъсване на уретера и на пикочния мехур, загуба на простата, детеродна неспособност, счупване на таза, трайни затруднения във функциите на левия долен крайник, обезобразяване, болезнени манипулации и операции, разстройство в адаптацията – смесена тревожно-депресивна реакция. Съобразно тези увреждания присъденото на ищеца обезщетение в размер на 60000 лв не е завишено, още повече че съгласно §27, ал.2 от ПЗР към КЗастр. до 1.01.2010 г. минималните змастрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди следствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при две или повече пострадали лица е 1000000 лева.

Оплакването за присъдена законна лихва от момента на увреждането е неоснователно. Съгласно чл.407, ал.3-ТЗ /отм./ при пряк иск на увредения застрахователят по застраховка “гражданска отговорност може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.389-ТЗ, т.е.- с изключение на възраженията, свързани с неуведомяването си от застрахования за настъпване на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването, съгласно същия  текст. Евентуалното неизпълнение на това задължение може да се противопостави само на застрахования, ако той претендира застрахователното обезщетение от застрахователя. Но това неизпълнение не може да обвързва и да се противопоставя на третото пострадало лице по прекия му иск срещу застрахователя, тъй като увреденият не може да бъде държан отговорен за бездействието на застрахования. В този случай застрахователят отговаря към увреденото лице за действията на деликвента, така че спрямо отговорността му е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3-ЗЗД, приложима спрямо отговорността на последния – да се счита в забава и без покана - от датата на непозволеното увреждане.

При това положение решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като въззивният съд споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 – ГПК.  

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата И.Ф.А. се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №385/21.10.2009 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1011/2008 г. в осъдителната му част относно присъденото на пострадалия ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 06.06.2005 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЗД „Е.”АД-гр.София да заплати на И.Ф.А. с ЕГН - ********** ***, сумата 150 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.