О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 2009 г. Град Варна

Варненски Апелативен съд Търговско отделение

На 01.12. Година 2009

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.ч.т.дело номер 578 по описа за 2009 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „А***” ООД гр. Варна срещу определение №154/26.10.2009 г. по ч.т.д. № 216/2009 г. на Добрички окръжен съд.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което се остави без уважение молбата на „С***” ЕООД гр. София по чл.390 ал.4 ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск против „А***” ООД гр. Варна чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. №20098110400506 на ЧСИ Н. Ж.** с район на действие Добрички окръжен съд. В условие на евентуалност, моли първоинстанционния акт да бъде изменен в частта му относно размера на определената парична гаранция чрез увеличаването му до сумата от 1 253 211,91 лева.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Депозираната пред Добрички окръжен съд молба за обезпечение на бъдещ иск против „А***” ООД гр. Варна чрез спиране на изпълнението е с правно основание чл.390 ал.4 ГПК. Същата е подадена до родово компетентния съд по мястото на изпълнението, поради което е допустима.

Видно от съдържанието на молбата за допускане на обезпечение и представените към нея писмени доказателства, молителят сочи като основание на бъдещия иск извършени от него плащания за погасяване на главницата, предмет на приключилото производство по т.д. №15/2009 г. на Търговищки окръжен съд, както и на признанието на ищеца по същото дело „А***” ООД гр. Варна – взискател по изпълнителното дело, за получени от него 281 330 лв. в периода около постановяване на съдебното решение, направено в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Така наведеното основание сочи на бъдещ отрицателен установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – т.д. №15/2009 г. на ТОС. Искът е допустим, тъй като законодателят е предоставил възможността на длъжника за защита по исков ред чрез оспорване на вземането именно въз основа на факти, които не са преклудирани със сила на пресъдено нещо, предвид това, че се касае за съдебно изпълнително основание. За бъдещия ищец съществува правен интерес от оспорване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателния установителен иск срещу кредитора – взискател. Налице са и достатъчно убедителни доказателства за вероятната му основателност. Междувременно по делото е представено от молителя и копие от искова молба, депозирана пред Варненски окръжен съд, с която „С***” ЕООД е предявило против „А***” ООД, като ответник, иска по чл.439 ал.2 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 263 745,17 лв..

Ето защо молбата за обезпечаване на иска е основателна и следва да бъде уважена. Исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като спирането на изпълнението по образуваното изпълнително дело ще гарантира правата на ищеца при евентуално уважаване на бъдещия отрицателен установителен иск. Предвид изричната разпоредба на чл.390 ал.4 ГПК спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение. В случая оспореното от молителя вземане е за част от главницата в размер на 263 745,71 лв.. Съдът отчита и обстоятелството, че размерът на главницата влияе върху размера на акцесорното вземане за неустойка за забава в плащането на главницата. Предвид горното и установените в чл.391 ал.3 ГПК критерии, настоящият състав на съда приема, че внасянето на парична гаранция в размер от 50 000 лв. е подходящо обезпечение на вредите, които взискателят би могъл да претърпи от евентуалната неоснователност на спирането на изпълнението. На тази сума приблизително биха възлезли преките и непосредствени вреди, които би претърпял частния жалбоподател, определени на база законната лихва върху исковата сума за периода, до приключване на делото с влязло в сила решение /около две години/.

Всички останали доводи, наведени в частната жалба и писмения отговор относно това, налице ли е влязло в сила решение по т.д. №15/2009 г. на ТОС, както и налице ли са допуснати от същия съд процесуални нарушения по призоваването на ответника „С** */” ЕООД, са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което съдът ги оставя без разглеждане.

Съобразно изложеното, като е уважил молбата на „С***” ЕООД гр. София за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението при внасяне на парична гаранция от 50 000 лв., Добричкият окръжен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 154/26.10.2009 г. по ч.т.д. №216/2009 г. на Добрички окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.