В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 10 март през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №55 по описа за 2010 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ц.К.Б.” АД - гр.София е обжалвала решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№380/2009 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответниците по жалбата – Е.И.Т. и Б.В.Т. *** молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В т.2 от нот.акт №NNN, том Х, рег.№ХХХХ, д.№ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г. изрично е договорено, че ищците - ипотекарни гаранти учредяват ипотека върху собствения си недвижим имот – място с триетажна вилна постройка в м.”С.” гр.Варна, за обезпечаване на която и да е част от вземането /по договора за кредит от 25.04.2000 г. съгласно т.1/ в размер на 80000 лв, включващо главница, лихва и разноски. Тази договорна клауза изключва възможността ипотекарният кредитор да насочи изпълнение върху имота за вземането си по договора за кредит над договорения размер от 80000 лв, независимо че реално задължението на кредитополучателя – „К.”ООД-гр.В. е по-високо - 100000 лв, ведно с годишна лихва – основен лихвен процент плюс 10 пункта. Съгласно чл.174, изр.1-ЗЗД ипотеката обезпечава вземането само до размера на сумата, за която е извършено вписването. В случая ипотекарните гаранти са ограничили ипотечната си отговорност до определена сума – 80000 лв, включваща главница, лихви и разноски, като ипотекарният кредитор е подписал нотариалния акт за договорна ипотека при тези условия. Следователно, той не може да претендира даденото му от ипотекарните гаранти обезпечение да послужи и за обезпечаване на лихвите за две години назад, за настоящата и за всички следващи години до деня на продажбата на имота, както и за всички разноски отделно от тази сума съгласно чл.174, изр.2-ЗЗД. Кредитодателят има право да получи такива лихви от кредитополучателя - „К.”ООД-гр.Варна върху цялото задължение на последния към него по договора за кредит, но не може да се удовлетвори за тях от ипотекирания от ипотекарните гаранти техен имот, освен до размера на сумата 80000 лв. Съгласно чл.20а, ал.1-ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.

Ето защо, като е уважил иска на ищците, ВОС е постановил правилно решение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя и на основание чл.272-ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №463/26.11.2009 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№380/2009 г.

ОСЪЖДА „Ц.К.Б.” АД - гр.София да заплати на Е.И.Т. и Б.В.Т. ***, сумата 1100 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.