РЕШЕНИЕ
№ 257/18.12.2009 г.град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На осемнадесети ноември 2009 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Магдалена Недева
при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 547 по описа за 2009 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А.С.Б. и И.К.Б. срещу решение № 318/06.08.2009 г. постановено по .т.д.№187/2008 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК”Б.И.” АД за плащане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. и мораторни лихви върху същата главница от 40 000 лв. за периода от 18.11.2006 г. до 11.03.2008 г. в размер на сумата 7 457,59 лв за всеки от двамата ищци, както и съдебни разноски съобразно платеното адвокатско възнаграждение. Наведени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и уважаване на исковите претенции изцяло.
Ответникът ЗК”Б.И.” АД оспорва основателността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни при наличието на правен интерес и е допустима.
Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на решението в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:
Предмет на въззивното производство са искове с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не се спори по основателността на исковите претенции и във въззивната инстанция спорът се концентрира до размера на обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението на ответника че пострадалият е допринесъл обективно за вредата /чл. 51 ал. 2 ЗЗД/.
Съдът намира, че размера на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от загубата на сина следва да се определи по справедливост на 60 000 лв. за всеки от ищците и че тази сума е в рамките на общоприетата съдебна практика за обезщетение по чл. 52 ЗЗД към процесния период – 2006 г.
Доводите за недоказаност на съпричиняването от страна на пострадалия съдът счита, за неоснователни. Липсват конкретни данни за проведено оперативно лечение, което да е налагало пострадалият С.А.Б. да пътува в лежащо положение, а показанията на свидетеля И.И., че С. е лежал, защото го е заболяла операцията съдът не приема за достоверни. Те противоречат на други негови изявления, че са оставили колата на С., което предполага че същият по- рано е шофирал и че двамата заедно са били на риболов, поради което съдът не им дава вяра. От заключението на комплексната експертиза се установява, че част от получените увреждания на пострадалия са в резултат на действието на твърди предмети извън купето на автомобила, т.е. получени при изпадането на тялото в резултат на удара. Смъртта е следствие от множеството контузии: черепно мозъчна травма с контузия на мозъка и субарахноидален кръвоизлив, гръдна травма със счупване на ребро, разкъсване на ляв бял дроб и вдишване на кръв в белите дробове; счупване на костите на дясна предмишница, счупване на дясно бедро, множество охлузвания и обща анемия на вътрешни органи. За част от тези увреждания и конкретно тези в областта на гръдния кош експертизата дава заключение, че биха били настъпили и при наличието на колан, затова съдът възприема мотивите на първата инстанция относно 5% процента съпричиняване от страна на пострадалия, което в стойносно изражение е 3 000 лв. Така размера на дължимото обезщетение за всеки един от родителите съдът определя на 57 000 лв. /60 000 лв. – 3 000 лв/ , от които в първата инстанция са присъдени 40 000 лв. и следва да се присъдят по още 17 000 лв., а за разликата до 80 000 лв. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху присъдения размер от още 17 000 лв.главница следва да се определи обезщетение за периода 18.11.2006 г. до 11.03.2008 г. в размер на сумата от 3 169,47 лв. за всеки от двамата ищци. За разликата до предявения размер от 14 915,17 лв. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради изложеното решението следва да се отмени частично, досежно обезщетението над 40 000 лв. до 57 000 лв. за всеки от ищците и съответстващата мораторна лихва над 7 457,58 лв. до 10 627,05 лв. и се постанови друго с което се присъдят по още 17 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците и по 3 169,47 лв. мораторни лихви, а за разликата до предявения размер да се потвърди като правилно.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК от общо направените съдебни разноски от 9 050 лв.- /9000 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. възнаграждение на вещо лице/ се дължат общо 6 500,33 лв. или по 3 250,16 лв. съобразно уважената част от исковите претенции на всеки. От дължимите на ответника съдебни разноски от общо 3 922,67 лв. /3 727,67 лв. юрисконсултско възнаграждение и 195 лв. съдебно деловодни разноски/, на ответника се дължи присъждане на разноски съобразно отхвърлената част в размер на общо 1 105,14 лв. След компенсация на всеки от ищците се дължи възстановяване на направените съдебни разноски в размер на 2 697,60 лв. От тях са присъдени с първоинстанционното дело по 1 162,70 лв. и следва да се присъдят допълнително 1 534,90 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да плати държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от № 318/06.08.2009 г. постановено по .т.д.№187/2008 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на А.С.Б. и И.К.Б. срещу ЗК”Б.И.” АД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 57 000 лв. и мораторни лихви за разликата над 7 457,58 лв. до 10 627,05 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Б.И.” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Т. ж.к.И.В.ул”Б.” бл. 8 ЕИК ХХХХХХХХХ да заплати на А.С.Б. и И.К.Б. допълнително на всеки по 17 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 11.03.2008 г. до окончателното и плащане и допълнително на всеки от тях по 3 169,47 лв мораторна лихва върху присъдената главница от 17 000 лв. за периода от 18.11.2006 г. до 11.03.2008 г. както и допълнително по 1 534,90 лв. съдебни разноски за всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 318/06.08.2009 г. постановено по .т.д.№187/2008 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на А.С.Б. и И.К.Б. срещу ЗК”Б.И.” АД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 57 000 лв. до 80 000 лв. и мораторни лихви за разликата над 10 627,05 до 14 915,17 лв.
ОСЪЖДА ЗК”Б.И.” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Т. ж.к.И.В.ул”Б.” бл. 8 ЕИК ХХХХХХХХХ да заплати в полза на Варненски апелативен съд сумата от 806,70 лв. представляваща държавна такса по уважените искове на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :