Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. Варна, 09.04.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията КР.ГЕНКОВСКА в.т.дело № 54 по описа за 2010 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от  Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов” срещу решение № 464/26.11.2010г. по т.д. № 405/09г. на ВОС , с което е признато за установено, по иска на Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов” срещу „Е.ОН България продажби” АД, че Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов”, представлявано от Ректора проф. д.м.н. А.К., ЕГН-**********,*** не дължи на „Е.ОН България продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище”, 13А сумата от 33 853.55 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 31.07.2007 година до 31.01.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата 27.02.2008 година до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1047.57 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава от момента на изпадането на длъжника в нея за всяко едно от неизвършените месечни плащания, считано от 08.08.2007 година до 27.02.2008 година, както и сумата от 698.02 лева, представляваща направените по делото разноски по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.1679/2008 година на ВРС, XI състав, по който е образувано изп.д. изпълнително дело No-20097160400108 на ЧСИ Н.Г., рег.No-716, на осн. чл.124, ал.1 ГПК и е осъдено „Е.ОН България продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище”, 13А да заплати на Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов” сумата от 5375.96 лева, направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Във възизвната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл.26,29 и 30 от Общите условия и е достигнал до необоснования извод за прекратяване на облигационната връзка между страните. Следователно ответникът като ползвател на имота носи отговорност за всички възникнали за процесния период задължения. Моли да се отмени атакуваното решение на ВОС и се постанови друго ,с което се отхвърли предявеният иск с присъждане на разноски по спора.

    Въззиваемата страна  Медицински университет гр.Варна оспорва основателността на въззивната жалба. Моли да се остави в сила обжалваното решение с присъждане на разноски пред настоящата инстанция.   

ВнАС взе предвид следното:

В исковата молба Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов”, излага, че по силата на издаден изпълнителен лист по реда на чл.237,б.”е” ГПк / отм./ , въз основа на който е образувано и изп.дело е осъден да заплати на „Е.ОН България продажби” АД сумата от 33 853.55 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 31.07.2007 година до 31.01.2008 година. Ищецът оспорва съществуването на вземането ,за което е издаден изпълнителният лист. Липсва облигационно правоотношение между МУ-Варна и ответника, тъй като университетът е преустановил ползуването на ел.енергия, предвид  влязло в сила Постановление на МС 72 на МС от 04.04.2006 година за закриване на медицинските колежи и е поканил Областния управител –Добрич да му бъде предадена фактическата власт върху имота, видно от писмо от 08.05.2006 година. След влизане в сила на постановлението е налице забава от страна на Областния управител, който следва да понесе неблагоприятните последици от бездействието си. За периода, посочен в изпълнителния лист потребител на ел.енергията са лицата, живущи в сградата, а не университетът. Налице е мълчаливо съгласие обитателите на имота да бъдат потребители на ел.енергия. Обитателите, които са потребявали ел.енергия не са студенти на университета и не са настанявани от Ректора. Задълженията са натрупани след 1.08.2007 година. През м.август проф.К. е поискала да бъде преустановено ел.захранването и водоподаването към сградата на бившето общежитие. Впоследствие са водени преговори между „Е.ОН България продажби” и обитателите на имота, поради което облигационната връзка за този период е възникнала между тях.

С допълнителна искова молба ищецът е посочил, че имотът е публична държавна собственост, като на Медицински университет е предоставено правото на управление, на осн. чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование. Университетът е изпълнил задълженията си по чл.80 от Закона за държавната собственост да освободи имота, като съобразно изрично указания срок е поканил областния управител на Добрич да му бъде предаден имота. Прекратяването на облигационното правоотношение произтича от факта на обнародване на постановлението на МС в „Държавен вестник”.

Формулиран е петутим за призване за установено в отношенията между страните , че ищецът не дължи на ответника сумата от 33 853.55 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 31.07.2007 година до 31.01.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата 27.02.2008 година до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1047.57 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава от момента на изпадането на длъжника в нея за всяко едно от неизвършените месечни плащания, считано от 08.08.2007 година до 27.02.2008 година, както и сумата от 698.02 лева, представляваща направените по делото разноски по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1679/2008 година на ВРС, XI състав.

В отговор си ответникът „Е.ОН България продажби” АД, излага, че предявеният иск е неоснователен, тъй като е налице облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, което се регламентира от Общите условия на договор за продажба на Електроразпределение Варна АД. По силата на решение № 868/27.12.2007 година на Министерския съвет правото на собственост е прехвърлено на Областна администрация-Добрич с приемо-предавателен протокол от 01.02.2008 година, поради което до тази дата страна по договор е Медицински университет гр.Варна. Неуредените отношения между медицински университет Варна и Областна управа Добрич не са основание за отпадане на задълженията за консумирана ел.енергия в имота. В допълнителния отговор се излага, че Медицински университет притежава качеството потребител съгласно чл.4, ал.1 от ОУДПЕЕ. Съобразно Общите условия потребителя следва да изиска по реда на чл.27 или чл.29 и 30 от ОУДПЕЕ прекъсване електрозахранването на обекта. Придобиването на качеството потребител на ел.енергия от физическите лица, живущи в сградата става по точно определен от общите условия ред.

Предявеният иск е с правно осн. чл.124 , ал.1 ГПК.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представено копие от изп.лист от 27.03.2008г. по ч.гр.д. №1679/08г. на ВРС-ХІс., издаден на осн. чл.237, б.”е” ГПК /отм./ и образуваното въз основа на него изпълнително дело № 20097160400108 на ЧСИ Н.Г.,  Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Ив.Стоянов” е осъден да заплати на „Е.ОН България Продажби” АД сумата от 33 853.55 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 31.07.2007 година до 31.01.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата 27.02.2008 година до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1047.57 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава от момента на изпадането на длъжника в нея за всяко едно от неизвършените месечни плащания, считано от 08.08.2007 година до 27.02.2008 година, както и сумата от 698.02 лева.

Съгласно договор за продажба на електрическа енергия No-1841/04.04.2001 година, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Е.ОН България продажби” АД, в качеството си на правоприемник на „Електроразпределение - Варна” ЕАД се е задължило да продава електрическа енергия на Медицински университет, който се е задължил да му я заплаща по цени, определени съгласно действуващото законодателство. С оглед констатациите на вещото лице Д. П. по приетото заключение на назначената от ВОС ССЕ, се установява, че партидата на клиентски номер ХХХХХХХХХХ е за обект, находящ се в гр.Добрич, ул.”Калиакра”, No-54, представляващ осеметажна едропанелна сграда – „Студентско общежитие”, No-1.

За същия имот е съставен  АДС 7818/19.03.1987 година, в който е отбелязано ,че на основание Заповед № 1293/02.12.1997 година на Областен управител на област Варна сградата е предоставена безвъзмездно за стопанисване и управление на Медицински университет гр.Варна.  След приемане на ЗДС и ЗОС е съставен нов акт за публична държавна собственост  № 1453/30.07.1998г. за процесния имот и последващ такъв  №4014/15.01.2007 година, в които е вписано, че са предоставени права за управление върху процесния имот на МУ-Варна.

С решение 868/27.12.2007г.на МС, горепосоченият имот е обявен за частна държавна собственост и е предоставен на Областен управител гр.Добрич, като фактическото предаване на имота е осъществено на 01.02.2008г.,съобразно приетия по първоинстанционното дело протокол.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено , се установява, че незаплатените фактури по клиентски номер ХХХХХХХХХХ с титуляр МУ Варна са за задължения общо в размер на 30 640.49 лева, в това число за консумирана и незаплатена ел.енергия в размер на 25539.29 лева, отнасяща се за отчетни периоди от 20.09.2007 година до м.01. 2008 година, ведно с мораторни лихви в размер на 5101.20 лева, изчислени върху дължимия остатък по неизплатените фактури. По партидата на клиентски номер ХХХХХХХХХХ няма начислени такси, събирани при възстановяване на прекъсната ел.енергия.

С писмо изх.№ 27/16.07.2007 година  и писмо вх.№ 39937/16.11.2007 година Медицински университет „проф. Д-р Параскев Стоянов” е уведомил „Е.ОН България” ЕАД и „Енергоснабдяване” – гр.Добрич, че с Постановление на Министерски съвет № 72/04.04.2006 година е закрит Медицински колеж-гр.Добрич, с което отпада и ползуването на студентското общежитие, като начисленията за разход на електроснабдителни услуги не могат да бъдат погасявани от страна на Медицински университет, като се моли да се преустановят предлаганите електроснабдителни услуги в студентско общежитие ул.”Калиакра”, №54, бл.1.

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че подаването на електроенергия е било преустановено съобразно искането на 17.11.2007 година. Налице е признание на ответника по иска предвид изявлението на процесуалния му представител,че електрозахранването е възстановено едностранно от дружеството , поради молба за съдействие от страна на кмета на Община Добрич. В която връзка е и представеното писмо от 02.11.2007г.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Оспорва се вземането на ответника по издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на чл.237 ГПК / отм./ . Определението по този ред не се ползва със сила на пресъдено нещо,поради което искът се явява процесуално допустим.

Съдът намира , че валидно възникнало между страните въз основа на договор облигационно правоотношение ,по силата на което „Е.ОН България продажби” АД, в качеството си на правоприемник на „Електроразпределение - Варна” ЕАД , се е задължило да продава електрическа енергия на Медицински университет, който се е задължил да му я заплаща по цени, определени съгласно действуващото законодателство, е било прекратено и не е съществувало през процесния период 31.07.2007г. - 31.01.2008 г.

Отношенията между страните се регламентират от конкретния договор за продажба на ел.енергия и от  Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/. Условията за прекратяване на продажбата на ел.енергия са предвидени в чл.29 от ОУДПЕЕ / в сила за процесния период 31.07.2007г. – 31.01.2008г./.

 Въззивникът не оспорва и съдът приема , че Постановление на МС №72 / 04.04.2006 година за закриване на медицински колежи в структурата на Медицински университет може да е довело до отпадане нуждата, за която е предоставен имотът-държавна собственост, но само въз основа на него не е отнето правото на МУ да управлява процесния имот. Едва с   Решение № 868/27.12.2007 г. на Министерски съвет се отнема това право от Медицински университет и се извършва предаване на имота на Областен управител - гр.Добрич. Поради което не е осъществено основанието по чл.29, т.1 от ОУДПЕЕ.

Неоснователни са доводите по възизвната жалба за неосъществяване на хипотезата по чл.29 , т.3  от ОУДПЕЕ, по силата на която ЕРВ прекратява продажбата на електрическа енергия на конкретния потребител, по искане на потребителя, заявено писмено най-малко 30/тридесет/ дни предварително, като искането не може да бъде направено по-рано от 30 /тридесет/ дни от датата на подаване на заявление за започване на продажба на електрическа енергия. Изхожайки от съдържанието на писмо изх.№ 27/16.07.2007 година , ректорът на МУ-Варна е поискал прекратяване на електроснабдяването изобщо за в бъдеще, като се е мотивирал с решенито на МС за закриване на Медицински колеж –гр.Добрич като част от структурата на МУ-Варна. Следователно не сме изправени пред искане за временно прекъсване на електроснабдяването по чл.27 от ОУДПЕЕ. Оттук по силата на чл.30 от ОУДПЕЕ за дружеството доставчик е възникнало задължение негов  представител да отчете използваната до този момент ел.енергия и да прекъсне ел.снабдяването на имота в 30-дневен срок, на осн. чл.31 от ОУДПЕЕ. Безспорно се приема, че прекъсването е извършено едва на 17.11.2007г. Бездействието на дружеството доставчик в тази връзка не може да обуслови извод за наличие на облигационно правоотношение, тъй като никой не може да черпи права от виновното си поведение. Пред първоинстанционния съд не се прави възражение за обективна невъзможност от страна на дружеството да изпълни това си задължение. При липса на такова отчитане и на осъществяване на прекъсване на електроднабдяването не може да се претендира заплащане на използваната ел.енергия към датата на прекъсването от страна потребителя, на осн. чл.14,ал.1 ,т.3 вр.ал.2 от Договора от 04.04.2001г. Като условие за прекратяване на договора нито в него, нито в общите условия е предвидено заплащането от потребителя на такса за извършване на горепосочените действия от страна на представител на дружеството доставчик.

Ето защо облигационното правоотношение следва да се счита прекратено автоматично към датата 16.08.2007 година, когато е изтекъл 30 дневеният срок от получаване на писмото, изходящо от ректора на МУ-Варна до дружеството доставчик, предвиден в чл.29 ОУДПЕЕ.

За да възникне отново задължение за доставка на ел.енергия, съответствуващо на задължението на потребителя за плащане на цена след датата на прекратяване на договора, в тежест на ответника, сега въззивник, е да установи, че между страните по договора е постигнато съгласие за това. Не са представени доказателства, а и от устните обяснения на процесуалния представител на дружеството се установява, че молба за възстановяване на електроснабдяването от Медицински университет не е постъпвала, поради което и съгласие за продажба на ел.енергия не е постигано. Гореизложеното обуславя извода, че след датата 16.08.2007 година между страните не е съществувало облигационно правоотношение, поради което и вземането, по което е издаден изпълнителният лист не съществува.

Искът по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и обжалваното решение , с което той е уважен, следва да се потвърди. 

С оглед изхода на спора и направеното искане „Е.ОН България Продажби” АД следва да бъде осъден да заплати на Медицински университет направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 3752 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 464/26.11.2010г. по т.д. № 405/09г. на ВОС.

ОСЪЖДА „Е.ОН България продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Оборище”, 13А да заплати на Медицински университет - гр.Варна, „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов” сумата от 3752 лева, направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис до страните.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: