Номер 30.04.2008 г. град Варна
На осми април Година 2008 в публично заседание в следния състав:
в.т. дело номер 51 по описа за 2008 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ Й. С. В. с фирма “Й. В. С. 91” гр. С. срещу решение №64/11.12.2008 г. по т.д. №47/2007 г. на Търговищки окръжен съд, с което са уважени предявените от “М. б. за а. л. Т” АД гр. Т искове по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. чл.88 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Въззивникът счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърлят предявените срещу него искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Моли също за прилагане на разпоредбата на чл.64 ал.4 ГПК /отм./.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
“МБАЛ Т” АД гр. Т. е предявило при условията на обективно кумулативно съединяване срещу ЕТ “Й. В. С 91” гр. С. искови претенции съответно за сумата от 22 668,20 лв. – подлежаща на връщане заплатена авансово цена по развален договор за продажба и за сумата от 2 266,82 лв. – неустойка за забава по същия договор.
Така предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД вр. с чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.87 а.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между тях валидно е възникнала облигационна връзка по 2 бр. договори за доставка от 02.06.2006 г.. По силата на същите, ответникът се е задължил да достави на ищеца екстензионна приставка за долен крайник 1 бр. и аксесоари за операционна маса “ботуши за захващане на крака” – чифт 1 бр. и приставка за минискус 1 бр. на обща стойност 22 668,20 лева. И по двата договора е уговорен срок на доставка до 10 седмици от извършване на авансовото плащане. С два броя платежни нареждания от 06.06.2006 г., въз основа на издадени от ответника фактури с номера 12 и 13/06.06.2006 г., ищецът му е превел авансово цялата стойност на доставките в размер на исковата сума за главницата на л./8/. Този факт се потвърждава и от заключението на ССЕ /л.46/, неоспорено от страните и прието от съда. Сумата от 22 668,20 лв. е осчетоводена от ищеца по счетоводна сметка 402 – доставчици по аванси по партидата на ответника и е с дебитен остатък в същия размер към датата на изготвяне на експертизата. Липсват доказателства ответникът да е изпълнил договорните си задължения в рамките на уговорените срокове. Последното е дало основание на ищеца да му отправи писмено предизвестие за извънсъдебно разваляне на сключените сделки поради неизпълнение, получено на 21.12.2006 г. /л.6-л.7/. Видно от съдържанието на същото, “МБАЛ Т.” АД гр. Т. в съответствие с разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД е определило на ЕТ 10 дневен срок за изпълнение, след изтичането на който ще счита договорите за развалени.
Съобразно процесуалното доказателствено правило на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ в тежест на ищцовата страна е да докаже в процеса факта на изпълнение на договорните си задължения за доставка на стоките, както в рамките на уговорените срокове, така и в рамките на определения му с предизвестието нов 10 дневен срок, което не е сторено.
С оглед изложеното по-горе, настоящият състав на съда приема, че ищецът се явява изправна по договорите страна, налице е неизпълнение от страна на ответника по причина, за която той отговаря, поради което за ищеца е възникнало субективното му потестативно право да ги развали т.е. да прекрати облигационно правната връзка с обратна сила, считано от датата на изтичане на срока – 31.12.2006 година.
Ретроактивното действие на развалянето по чл.88 ал.1 ЗЗД, има за последица възвръщане на разменените престации, тъй като договорът, като правно основание за тяхната размяна, вече не съществува. Поради това купувачът не дължи цената. В конкретния случай тъй като цената на стоките и по двата договора е авансово платена от купувача - ищец на ответника- доставчик, последният дължи нейното връщане на осн. чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД. Не са ангажирани в процеса вкл. и пред настоящата инстанция доказателства за връщане на платената цена в размер на сумата от 22 668,20 лв., поради което исковата претенция за главницата е изцяло основателна и доказана и се уважава.
Като е обосновал аналогичен краен извод и е уважил иска по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД вр. чл.88 ал.1 ЗЗД, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По отношение предявения иск за договорна неустойка за забава в размер на сумата от 2 266,80 лв. по чл.92 ал.1 ЗЗД настоящият състав на съда съобрази следното:
С клаузата на т.8 от договорите за доставка от 02.06.2006 г. страните са уговорили, че при просрочване на договорените срокове за доставка доставчикът – ЕТ заплаща на купувача неустойка в размер на 0.2% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата сума по договора. Уговорената по този начин неустойка е за забавено изпълнение, предполага наличието на облигационна връзка и целта й е да стимулира длъжника към изпълнение на задълженията му по нея. В конкретния случай кредиторът е развалил и двата договора за доставка на осн. чл.87 ал.1 ЗЗД и тъй като не се касае за договори за продължително или периодично изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1 ЗЗД, развалянето има обратно действие. С развалянето отпада облигационното отношение между страните, отпада основанието за престиране на насрещните по договора престации, поради което никоя от страните не дължи на другата изпълнение. Договорът като основание за възникване на права и задължения за страните вече не съществува. Възстановява се положението отпреди сключването му. След развалянето не може да има, както изпълнение, така и неизпълнение, а оттам и възникване на последиците от пълното неизпълнение или неточното във временно отношение изпълнение включително и правото на изправната страна да претендира договорна неустойка за забава. Претенцията за неустойка за забава има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане т.е. винаги предполага наличието на друго задължение, чието изпълнение тя обезпечава. Поради това, че вече задължението на доставчика – ответник не съществува, за ищеца валидно не може да възникне и субективното му право да претендира обезщетение за забавено изпълнение под формата на неустойка за забава.
Ето защо съдът намира исковата претенция по чл.92 ал.1 ЗЗД за неоснователна и я отхвърля изцяло.
Като е уважил този иск, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част неправилно решение, което следва да бъде отменено.
В жалбата въззивникът е направил искане по чл.64 ал.4 ГПК /отм./ сега чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъденото на ищеца адв. възнаграждение за един адвокат от 840 лв. поради прекомерност. Изчислен от съда с оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно чл.36 от ЗА и чл.78 ал.5 ГПК с оглед цената на предявените искове, уговореният размер на адв. възнаграждение по сключения между ищеца и адв. И.И. договор за правна защита и съдействие /л.28/ от 840 лв. е в рамките на минималното възнаграждение – 838,70 лв., поради което не са налице законовите предпоставки за неговото намаляване. От друга страна обаче, видно от съдържанието на договора за правна защита изплащането на уговореното адв. възнаграждение е въз основа на платежно нареждане, какъвто банков документ не е представен по делото.
Съобразно изхода на спора и изложеното по-горе, на ищеца не се присъждат разноски – адв. възнаграждение за първата инстанция, тъй като липсват доказателства такива разноски да са направени.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски – д.т. и за в.л. за първата инстанция в размер на сумата от 962,07 лв..
На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответника се присъждат разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 45,44 лв..
По компенсация на ищеца – въззиваем се присъждат разноски за първата инстанция в размер на сумата от 916, 62 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №64/04.12.2007 г. по т.д. №47/2007 г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която ЕТ “Й. В. С – 91” гр. С. е осъден да заплати на “МБАЛ Т.” АД гр. Т. сумата от 2 266,80 лв. – неустойка за неизпълнение на доставка на екстензионна приставка за долен крайник и ботуши за захващане на крака – чифт – 1 бр. и приставка за минискус 1 бр. съгласно т.8 от договори за доставка от 02.06.2006 г. на осн. чл.92 ЗЗД, както е в частта, с която ЕТ “Й. В. С-91” гр. София е осъден да заплати на “МБАЛ Т.” АД гр. Т. направените по делото разноски в размер на 1 898,28 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “МБАЛ Т.” АД гр. Т срещу ЕТК “Й В С-91” гр. С. иск за сумата от 2 266,80 лв. – неустойка за неизпълнение на доставка на екстензионна приставка за долен крайник и ботуши за захващане на крака – чифт – 1 бр. и приставка за минискус 1 бр. съгласно т.8 от договори за доставка от 02.06.2006 г. на осн. чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ “Й В С – 91” гр. С., кв. “Н” ул.”Г. К.” №Х, рег. по ф.д. №13723/1991 г. на СГС, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК и по компенсация на “МБАЛ Т.” АД гр. Т сумата от 916, 62 лв. – разноски за първата инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана осъдителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.