РЕШЕНИЕ
№ 206/30.10.2009 г. град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На двадесет и седми октомври 2009 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вилиян Петров
ЧЛЕНОВЕ Златка Златилова
Анета Братанова
при участието на секретаря Ели Тодорова сложи на разглеждане въз.т.д. № 496 по описа за 2009 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на „О.ХХ” ЕООД, против решение № 243/11.06. 2009 г. постановено по т.д. 227/2009 г. на ВОС с което е уважен предявеният иск от Й.Б.И. за плащане на сумата 69 000 евро дължима по извънсъдебна спогодба, ведно със съдебни разноски.
Соченият в жалбата на „О.- ХХ” ЕООД, порок е нищожност на обжалваното решение, като жалбоподателят твърди, че анексът е негодно основание за завеждане на иск и след като съдът вместо да прекрати производството е постановил решение, то е нищожно.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата по съображения в писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивникът дава в жалбата неправилна квалификация на твърдяния от него порок, който не е нищожност по смисъла на ГПК. Твърденията в жалбата съдът квалифицира като оплакване за неправилно приложение на материалния закон при тълкуване на договорните отношения между страните.
Доводите на въззиваемата страна, че поради преклузия по чл. 370 от ГПК, тъй като „О. –ХХ” ЕООД, в качеството си на ответник в първата инстанция не е подал писмен отговор и не е направил възражения въззивният съд не следва да се произнася по съществото на въззивната жалба са неоснователни. Дори жалбата да е бланкетна, въззивният съд следва да я разгледа като се ограничи по допустимостта в обжалваната част, а по правилността от гледна точка на съобразяване на решението с императивните материалноправни норми и служебните задължения на първоинстанционния съд.
В качеството си на инстанция по съществото на спора въззивният съд приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с анекс от 16.12.2008 г. е прекратен сключения между него като купувач и ответника като продавач договор за продажба на бъдещ имот, като страните са уредили отношенията произтичащи от прекратяването на договора. Продавачът „О.-ХХ” ЕООД се е задължил да върне платената от купувача сума от 69 000 евро, в срок до 1.03.2009 г, а купувачът да вдигне запорите и възбраните. Този анекс има характер на договор за спогодба с който се преуреждат отношенията между страните и подлежи на изпълнение. След като в дадения му срок до 1.03.2009 г. „О.-ХХ” ЕООД не е върнал авансово платената цена по прекратения договор, за ищеца е възникнало правото на иск за изпълнение на договора, като същевременно поради забавата на длъжника – ответник не е възникнало насрещното задължение за ищеца да иска отмяна на обезпеченията и гаранциите. Тълкуването дадено от „О. –ХХ” ЕООД на договорните клаузи е в разрез не само с критериите на чл. 20 ЗЗД, а и с нормалната житейска логика. Доводите, на въззивника не касаят нито нищожност по арг. за обратното от чл. 236 ГПК, нито недопустимост на иска. Те са възражение за липса на материално право, но както вече бе посочено с изтичане на договорения срок по анекса за ищеца е възникнало материалното право на иск.
Първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.
Поради неоснователността на въззивната жалба на възизваемия Й.Б.И. следва да се възстановят направените във въззивната инстанция съдебни разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 9 300 лв.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА решение № 243/11.06. 2009 г. постановено по т.д. 227/2009 г. на ВОС с което е уважен предявеният иск от Й.Б.И. за плащане на сумата 69 000 евро дължима по извънсъдебна спогодба, ведно със съдебни разноски.
ОСЪЖДА „О. – ХХ” ЕООД със седалище гр. В.”К.” № 27-29, ап. 29 ЕИК 103061657 да плати на Й.Б.И. *** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 9 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :