РЕШЕНИЕ № гр. Варна, 28. 03.2008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети март 2008г., в състав:

въззивно т. д. № 47 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 198 и сл. от ГПК / отм./ във връзка с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по жалба на „С. К. - ХХ^Г АД- гр. Д., адрес на управление: ул. „Н." № ХХ, офис ХХХ, рег. по ф.д. № 448/1999г. по описа на ДОС, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Д., срещу решение № 86 от 19.12.2007г., постановено по гр.д. № 42/2007г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение. в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени искове срещу „А. ЕООД - гр. С.З., ул. „Г. С" № ХХ, вх. „Х", ап.ХХ, рег. по ф.д. № 1885/2000г. по описа на Ст ОС, с правно основание чл. 258 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 23262.85 лв.. претендирана като стойността на строителни материали и извършени СМ Р пс фактура № 2415/27.09.2005г., и сумата 935. 21лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 01.01.2007г. до 17.04.2007г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане. В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради необоснования извод на съда, че изискуемостта на вземането за възнаграждение по процесния договор не е настъпила предвид факта на отстраняване недостатъците на изработеното. Петитумът на въззивната жалба е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в размерите. предмет на въззивното производство.

Въззиваемата страна „А" ЕООД - гр. С.З.не представя писмено възражение в срока по чл. 201 ГПК / отм./ ; в съдебно заседание не изпраща представител и не е изразено становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ГПК / отм,/, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.188 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са обективно съединени искове, предявени от „С.К - ХХ" АД- гр. Добрич срещу „А" ЕООД - гр. С.З, с правно основание чл. 258 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 23262.85 лв., претендирана като стойността на строителни материали и извършени СМР по фактура № 2415/27.09.2005г., и сумата 935. 21лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 01.01.2007г. до 17.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 258 ЗЗД, за присъждане на разликата над 23262.85 лв. до 27915.42 лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска, както и искът по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на разликата над 935. 21лв. до 5184.58 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане по фактура № 2415/27.09.2005г. за периода от 27.09.2005г. де 17.04.2007г.

Пред тази инстанция ищецът претендира присъждане стойността на строителни материали и извършени СМР по фактура № 2415/27.09.2005г. за сумата 23262.85 лв., без ДДС, предвид установеното пред първата инстанция погасяване от страна на ответника на задължението за плащане на ДДС в размер на 4652.57 лв., с платежно нареждане от 01.11.2005г. Обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху посочената главница се претендира, считано от 01.01.2007г. с твърденията, че изискуемостта на задължението, уговорена в двустранен Протокол от 27.09.2005г., се установява от този момент. Във въззивната жалба се съдържа изявление за оттегляне на направеното в производството пред окръжния съд признанието за факт с правно значение, а именно че констатираните с Протокол от 27.09.2005г, недостатъци при изпълнение на подовата настилка от бетон на обект „Навес за машини и материали" в „А." ЕООД - база Д., не са отстранени към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Релевират се твърдения, че недостатъците на изработеното са отстранени по начин, който е одобрен от поръчващия, и работата е приета към м. 12.2006г.

Ответникът първоначално оспорва частично по размер иска с правнс основание чл. 258 ЗЗД, за сумата 4652.57 лв., представляваща ДДС пс процесната фактура № 2415/27.09.2005г., поради погасяване на задължението чрез плащане, с платежно нареждане от 01.11.2005г., ведно с акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение върху тази част от главницата. Претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в останалата част се оспорва по основание за периода 27.09.2005г. -31.12.2006г. с твърденията, че са заявени претенции за некачествено изпълнение на работата и съгласно уговорките между страните изискуемостта на задължението не е е настъпила с издаване на фактурата, а по-късно - към 31.02.2006г, след окончателно приключване на СРР по Протокол от 27.09.2005г. Впоследствие, в последното съдебно заседание пред окръжния съд, представителят на ответника оспорва исковете изцяло по основание. Направено е възражение за прихващане за сумата 600 лв., претендирана като дължима незаплатена стойност на доставени на ищеца от ответника резервни части през 2006г.

Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства се установява наличието на трайни търговски отношения, в това числс възникнало валидно правоотношение по договор за изработка - „извършване на СМР по Протокол № 1, съгласно фактура № 2415/27.09.2005г. Не се спори също, че сумата 23262.85 лв., представляваща част от уговореното възнаграждение по договора общо в размер на 27915.42 лв., не е заплатена. Задължението в размер на сумата 4652.57 лв. е погасено чрез плащане, с платежно нареждане от 01.11.2005г. С двустранно подписан протокол от 27.09.2005г. са констатирани недостатъци поради допусната технологична грешка при изпълнение на подовата настилка от бетон на обект „Навес за машини и материали" в „А." ЕООД - база Д. като страните са постигнали споразумение плащането по фактура № 2415/27.09.2005г. да се извърши след отстраняване на допуснатата грешка.

В писмо от 28.02.2007г., изходящо от представляващия „А.'' ЕООД, адресирано до „С.к.- ХХ" АД- гр. Д., в отговор относно разчетните взаимоотношения между дружествата, се съдържат изявления, че покриването на задълженията на ответника към ищеца пс извършени СМР по Протокол № 1, е било разсрочено предвид недостатьците на извършената работа и голямото закъснение при предаване на обекта - м. 12.2006г. Изявленията съставляват признания за приемане на процесния обект през м. 12.2006г. и настъпване изискуемостта на задълженията по три броя фактури на обща стойност 27340.24 лв., включително и по фактура №. 2415/27.09.2005г., без ДДС, на стойност 23262.85 лв. При посочване размера на салдото на насрещните задължения в документа е допусната грешка в изчисленията - разликата между сумите 27 340.24 лв. и 2 078.09 л в. е 25

262.15лв., при посочен общ размер на задълженията на „А." ЕООД -22262.15лв.

От заключението на назначената от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, което се кредитира изцяло, се установява, че е процесния обект е изпълнен отводнителен канал с дължина около 20 м., с метална решетка, като повърхностните води от покрива се отвеждат в този канал; наклонът на подовата настилка от бетон на обекта не е приведен в съответствие с предписанията, но съгласно обясненията на вещото лице е съдебно заседание, изпълнението на отводнителния канал е адекватна корекция на допуснатата технологична грешка, тъй като не позволява събиране и задържане на вода в навеса.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни извода:

Между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за изработка в строителството по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, обективиран във фактура № 2415/27.09.2005г., за извършване на СМР в обект „Навес за машини и материали" в „А." ЕООД - база Д.. При приемане на работата поръчващият е направил възражения за неправилно изпълнение, изразяващо се в допусната технологична грешка при изпълнение на подовата настилка. Страните са съставили протокол от 27.09.2005г. относно вида и характера на констатирани недостатъци. След приемането на работа с недостатъци, надлежно посочени на изпълнителя, за поръчващия са възникнали правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД, а именно да иска: / отстраняване на недостатъците в подходящ срок, 2./ заплащане на необходимите разходи за поправката и З/. съответно намаляване на възнаграждението. В случая обаче страните са уговорили нещо различно от предвидените специални права по чл. 265, ал.1 ЗЗД - не е даден подходящ срок за поправка, а отстраняването на недостатъците е уговорено като условие за настъпване изискуемостта на задължението за плащане по фактура № 2415/27.09.2005г.

По спорния въпрос между страните дали и към кой момент задължението в размер на исковата сума 23262.85 лв. е изискуемо, съдът намира следното:

В писмо от 28.02.2007г., изходящо от представляващия „А.'' ЕООД, адресирано до „С. к. - ХХ" АД- гр. Д., се съдържат признания за приемане на процесния обект през м. 12.2006г. и настъпване изискуемостта на задълженията по три броя фактури на обща стойност 27340.24 лв., включително и по фактура № 2415/27.09.2005г., без ДДС, на стойност 23262.85 лв. Признанията за посочените факти с правнс значение не са в противоречие със събраните пред първата инстанция гласни доказателства, тъй свидетелските показания на В. П., бивш изпълнителен директор на „С. к - ХХ" АД- гр. Д., се отнасят за период до 31.07.2006г. Признанията са в съответствие спървоначалната защитна теза на ответника по предявените искове, както и със заключението на СТЕ, съгласно което изпълнението на отводнителния канал е адекватна корекция на допуснатата технологична грешка. При приемане на поправената работа през м. 12.2006г. възложителят не е направил възражения за несъответствие или неадекватност на поправката. Не е упражнено и спецефичното преобразуващо право по чл. 265, ал.1 от ЗЗД за намаляване на уговореното възнаграждение чрез материалноправно възражение в хода на производството.

По изложените съображение съставът на ВАпС приема, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по фактура № 2415/27.09.2005г. е настъпила към м. 12.2006г., следователно предявеният иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД се явява доказан по основание в размер на исковата сума 23262.85 лв. Възложителят е изпаднал в забава по отношение на плащането на дължимата сума, считано от установения момент на приемане на работата съгласно уговореното в протокол от 27.09.2005г., поради което следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 01.01.2007г. до 16.04.2007г., както и законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.04.2007г. до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на законна лихва за посочения период е в размер на 935.21лв., следователно акцесорният иск е доказан изцяло в размера, предмет на въззивното производство.

Направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 600 л в.. претендирана като дължима незаплатена стойност на доставени на ищеца от ответника резервни части през 2006г., е недоказано. От представените пред окръжния съд 10 броя стокови разписки не се установява основанието за предаване и стойността на стоките.

По повод релевираните оплаквания във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като основания за неправилност на първоинстанционното решение, следва да се посочи, че с оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество след изменението на ГПК/ отм./ с ДВ бр. 124/1997г., допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд не могат да съставляват самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение.

По изложените съображения съдът прави крайния извод, че решение № 86 от 19.12.2007г., постановено по гр.д. № 42/2007г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, следва да бъде отменено в обжалваната част поради противоречивите правни изводи на двете инстанции по съществото на спора в тази част, като се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени в размерите съобразно мотивите на въззивното решение.

На основание чл. 65 ГПК въззваемата страна не носи отговорност за направените от въззивника разноски за тази инстанция, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 322.64 лв. поради това, че е станал причина за частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в резултат на оттегляне на признание за правнозначим факт и ангажиране на нови доказателства. Противоречивите съдебни и извънсъдебни изявления на страните са преценени правилно от първоинстанционния съд по правилата на чл. 127, ал.1 ГПК, при разпределение на доказателствената тежест съобразно разпоредбите на чл. 127 от ГПК и след съвкупна преценка на събраните доказателства в производството пред ДОС.

На основание чл.64, ал.1 и 2 от ГПК отговорността за направените разноски пред първата инстанция следва да се понесе от страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, т. е. след съдебно прихващане на сумата, която дължи ищеца на ответника за производството пред ДОС. последният следва да бъде осъден да заплати сумата 1632.74 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 86 от 19.12.2007г., постановено по гр.д. № 42/2007г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, в частта, с която са отхвърлени предявените от „С. К. - ХХ" АД- гр. Д., адрес на управление: ул. „Н." № ХХ, офис ХХХ, рег. по ф.д. № 448/1999г. по описа на ДОС, обективно съединени искове срещу „А.”ЕООД - гр. С.З., ул. „Г. С" № ХХ, вх. „Х", ап.ХХ, рег. по ф.д. № 1885/2000г. по описа на Ст ОС, с правно основание чл. 258 и чл. 86 ЗЗД, до размера на сумата 23262.85 лв., претендирана като стойността на строителни материали и извършени СМР по фактура № 2415/27.09.2005г., и до размера на сумата 935. 21лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 01.01.2007г. до 17.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба де окончателно й изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А." ЕООД - гр. С. З., ул. „Г. С" № ХХ, вх. „Х", ап.ХХ, рег. по ф.д. № 1885/2000г. по описа на Ст ОС, да заплати на „С. К. - ХХ" АД- гр. Д., адрес на управление: ул. „Н." № ХХ, офис ХХХ, рег. по ф.д. № 448/1999г. по описа на ДОС, сумата 23262.85 лв., представляваща стойността на строителни материали и извършени СМР по фактура № 2415/27.09.2005г..

на основание чл. 258 ЗЗД, сумата 935. 21лв. - обезщетение за забавено плащане на сумата в размер на законната лихва, считано от 01.01.2007г. до 16.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата 23262.85 лв., считано от подаване на исковата молба - 17.04.2007г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 1632.74 лв. - съдебно-деловодни разноски за първа инстанция съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 64, ал.1 ГПК /отм./.

ОСЪЖДА „С. К. - ХХ" АД- гр. Д.. адрес на управление: ул. „Н." № ХХ, офис ХХХ, рег. по ф. д. № 448/1999г. по описа на ДОС, да заплати допълнителна държавна такса в размер на 322.64 лв., в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, на основание чл. 65 ГПК / отм/.

В останалата част решението на ДОС не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от съобщения до страните.

В частта за присъждане на допълнителна държавна такса по чл. 65 ГПК решението подлежи на самостоятелно обжалване, ако не се обжалва решението по същество, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: