гр. Варна , 30.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 467 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от С.И.К. срещу решение № 271/30.06.2009г. по т.д. № 1081/08г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу ЕТ „К.-С.С.” с правно осн. чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30000лв., представляваща неустойка за неизпълнение по сключен между страните предварителен договор от 19.08.1994г. и е осъден С.К. да заплати на ответника разноски в размер на 2000лв.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивникът счита , че неустойката се дължи независимо от прекратяване действието на предварителния договор. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение ,с което искът бъде уважен с присъждане на разноски.
В писмения си отговор въззиваемата страна ЕТ „К.-С.С.” оспорва основателността на въззивната жалба.
ВнАС взе предвид следното:
В исковата молба С.К. твърди , че на 19.08.1994г. е сключил с ответника ЕТ предварителен договор за сключване на окончателен за покупко-продажба на недвижим имот в гр.Варна при цена от 881 320 неденом.лв. Част от продажната цена от 80% е заплатена от ищеца съобразно договореното, а остатъкът от 20 % е дължим при завършването на имота и предаването му от продавача. Последният не е изпълнил задължението си да построи обекта и да го прехвърли на купувача, а се е разпоредил с вещните си права в полза на трето за спора лице. Счита , че предварителният договор е прекратен едностранно от ответника на 01.07.2003г. По него е уговорена неустойка в размер на 10% от стойността на жилището, като ищецът счита , че последната е 300 000лв. , а неустойката – 30 000лв. Претендира заплащане на тази неустойка.
Ответникът ЕТ „К.-С.С.”, представлявано от С. Г. С. , оспорва предявения иск. В отговора на исковата молба се позовава на изтекла погасителна давност на осн. чл.111, б. „б” ЗЗД, евент. по чл.110 ЗЗД. Счита , че облигационната връзка е прекратена ,поради виновно неизпълнение от страна на ищца. На осн. чл.81 ЗЗД не може да се ангажира отговорността на ответника, а ищецът е отказал да даде съдействие при променената икономическа обстановка. Оспорва се и размерът на неустойката.
ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните доказателства , констатира следното относно релевантните за спора факти:
Страните не спорят , че с договор от 19.08.1994г., са постигнали съгласие ЕТ „К.-С.С.” да продаде на С.К. с окончателен договор недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Варна , ул. „Т. Д” № ХХ-ХХ с площ от 64,25 кв.м. и изба с площ от 7,14 кв.м. Определена е цена от 8881 320 неденом.лв., платима до 23.08.994г. – 440 660 лв.; до 30.02.1995г. – 264 396 лв. и последната вноска от 176 264 лв. е дължима при предаване на обекта от пордавача на купувача. Уговорен е падеж на задължението на продавача м.март 1996г. В чл.20 от договора е предвидено , че при едностранно прекратяване на същия от продавача, той дължи възстановяване на внесената до момента сума от купувача ,ведно с лихивите и с неустойка от 10% от стойността на жилището. Предвид писмо от ЕТ на л.12 по първоинстанционното дело продавачът е дал двудневен срок от 06.12.1996г. купувачът да внесе вноската от 264 396лв.
Представени са квитанции за заплатени суми от ищеца на ответника ,както следва : на 19.08.1994г. – 4 000лв.; на 22.08.1994г. – 436 660лв., представляваща първа вноска за закупуване на апартамент № Х на ул. „Т.Д”; на 24.08.1995г. – 28 362лв. за трафопост; на 11.12.1996г. – 264 396лв., втора вноска за ап. на ул. „Т.Д.” № ХХ.
С писмо от 06.08.1998г. С. Стефанов в качеството си на управител на „К.”ЕООД е поканил ищецът да сключат анекс към предварителния договор за заплащане от последния на разликата между действителната цена на жилището , предвид променените икономически условия в страната, и заплатената вече сума от купувача. В случай ,че С.К. не приеме предложението до 13.08.1998г. писмото да се счита за предизвестие за едностранно прекратяване на предварителния договор.
Видно от отговор от С.К. от август 1998г. същият прави изявление , че е получил горепосочената покана. И не желае сключване на анекс в предложения смисъл.Отговорът е получен от С. Стефанов на 17.08.1998г.
С договор за продажба по НА № 52 от 01.07.2003г. ЕТ „К. – С. С.” е прехвърлил на „С. с”ООД правото си на собственост върху 198,12/304,80 ид.ч. от недвижим имот с площ от 304,80 кв.м. ,представляващ УПИ № 4 , парцел І-4 в кв.628 по плана на V микрорайон на гр.Варна , ул. „Т. Д” № 36.
Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:
Между страните е възникнала валидна облигационна връзка ,породена от предварителен договор по чл.19 , ал.1 ЗЗД.
Предвид приетите плащания от страна ан продавача по предварителиня договор купувачът по същия е изправна страна като е изпълнил задължението си за заплащане на първите две вноски от продажната цена на бъдещия обект. Ответникът ЕТ не е изпълнил задължението си в договорения срок – март 1996г. да предаде обекта и сключи окончателен договор за него. Не се доказват предпоставки по чл.81 ЗЗД и чл.307 ТЗ, които да намалят отговорността или освободят ЕТ от отговорност.
В чл.20 от процесния предварителен договор е предвидена възможност продавачът едностранно да прекрати за в бъдеще действието на договора , без това да е поставено в зависимост от виновно неизпълнение на насрещно задължение на ищеца. Като обезщетение за това едностранно прекратяване е предвидена именно неустойката в размер на 10% от стойността ан договора. С получаването на поканата от август 1998г. от С.К. , изпратена му от С. С. , ответникът по иска е реализирал тази своя възможност и считано от 13.08.1998г. /изтичане на дадения срок/ предварителният договор е едностранно прекратен. На осн. чл.20 от същия продавачът дължи заплащане на купувача на неустойка в размер на 10% от стойността на жилището.
Предвид направеното в срок възражение за прилагане на погасителна давност, съдът консаттира , че след акто искът е предявен едва на 17.11.2008г., т.е. 10 години след възникване на вземането за неустойка, то на осн. чл.111,б.”б” ЗЗД същият е погасен по давност. Само на отва основание следва да се отхвърли. А обжалваното решение да се потвърди.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/30.06.2009г. по т.д. № 1081/08г. на ВОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването на препис от същото до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: