В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.02. през две хиляди и осма година в състав:

като разгледа докладваното в.т.дело № по описа за 2008 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът “Д.З.И. – О.з.” гр. С. обжалва решение № 27/24.10.2007 г. по т.д. № 76/2006 г. по описа на ОС гр.С, в частта, с която е отхвърлен предявения от него в условия на солидарност иск по чл.402, ал.1 ТЗ срещу П. Н. Г. и Ш.А.М. за разликата над 3 852,05 лв. до предявените 10 869 лв, представляващи размера на вредите по автомобил марка „Ф. М., нанесени вследствие на ПТП на 06.09.2001 г. и заплатени на ищеца.

Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно, поради което моли за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което се уважи изцяло предявения иск.

Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответниците по жалбата молят в с.з. чрез процесуалните си представители за оставяне на решението в сила, с присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция на ответника П.Г., като съображения за това защитата на Ш. А.М. излага и в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена по пощата в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Застрахователното събитие по застраховка “автокаско” е настъпило на 6.09.2001 г., като искът е с основание чл.402, ал.1-ТЗ/отм./, в сила към тази дата. Съгласно този текст с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Следователно, поначало искът неоснователно е бил насочен срещу собственика на стадото – първи ответник, вместо само срещу пастира на животните – втори ответник. Не е предявен иск за непозволено увреждане по чл.50 – ЗЗД, който е иск на увредения за причинените му вреди от животни, за да е възможно искът да се насочи солидарно срещу собственика и лицето, под чийто надзор се намират. Предявеният иск е с друго правно основание -суброгиране на платилия застраховател в правата на застрахования, но само срещу причинителя на вредата.

Констатациите на протокола за ПТП относно причините за него не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и могат да бъдат опровергавани. От заключението на тройната съдебна авто-техническа експертиза се установява, че при вероятна скорост на автомобила съобразно данните по делото – 80-100 км/ч опасната зона за спиране на същия е 79.6 метра. Според обясненията на вещите лица в с.з. водачът е имал възможност да вижда цялото платно от 200 метра, а също така и банкета в дясно от около 125 метра, когато първите животни са били на 2 метра от платното за движение. Следователно водачът, който е имал добра видимост, тъй като пътят е прав с наклон на спускане 3%, е следвало да възприеме движещите животни преди навлизането им на пътя и е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране на автомобила. Като не е сторил това, водачът на застрахованото превозно средство носи основната вина за станалото произшествие. Първоинстанционният съд е определил по-малък дял на съпричиняване на вредите от застрахования – ½, което е по-благоприятно за ищеца, така че присъдената на последния сума въз основа на заключението на съдебно-оценителната експертиза /½ от 7705 лв/ не е занижена и решението в отхвърлителната му част по иска – за разликата от 3852.05 лв до 10869 лв следва да се остави в сила. Не следва да се обсъжда неясно направено възражение от защитата на Ш. А.М. за погасяване на иска по давност, заявено за първи път едва с писмената защита по въззивното дело. Не са представени доказателства за направени от първия ответник разноски за въззивното производство, поради което такива с оглед изхода на спора не се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.208-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №27/24.10.2007 г. на Окръжен съд гр.С по т.д.№76/2006 г. в отхвърлителната част по иска за разликата от 3852.05 лв до 10869 лв.

В останалата му осъдителна част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.