Р Е Ш Е Н И Е  № 207

Гр.Варна, 3.11.2009г.

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в свое съдебно заседание на 20.10.2009г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.дело № 428 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.621 ТЗ. Образувано е по въззивна жалба на „И. М.ЕООД гр.В. против решение № 302/17.07.2009г. на ВОС по т.д.№ 510/2009г., постановено на основание чл.630 ал.1 ТЗ вр. чл.742 ал.1 ТЗ по молба на длъжника, само в частта, с което е определена началната дата на свръхзадължеността на дружеството, а именно 31.12.2004г. Въззивната жалба е депозирана в срок и е допустима. В нея се излага, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира се, след събиране на нови доказателства, решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено, че началната дата на свръхзадължеността на „И.М. ЕООД е настъпила през 2008 год. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

За да се произнесе в предметните предели на въззивното производство, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.742 ал.1 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Под имущество следва да се разбират всички имуществени права /активи/, които следва да се съпоставят с всички парични задължения /пасиви/, а не само с изискуемите такива. Свръхзадължеността може да се установи по съответния баланс, счетоводните записвания и оценката на активите и пасивите, но за установяване на обективното състояние на длъжника е редно да се има предвид реалната стойност на активите, т.е. прогнозираната, очаквана сума, която би се получила при продажбата им. С оглед горното, за начална дата на състоянието на свръхзадълженост следва да се счита тази дата, от която насетне стойността на така уточнените пасиви на дружеството трайно надхвърля реалната стойност на неговите активи.

Пред настоящата инстанция е изслушано заключение на вещо лице – лицензиран счетоводен експерт, което дава заключение в два варианта. В първия вариант за справедлива предполагаема пазарна цена на имуществото е приета нетната реализируема стойност на материалните активи по НСС-2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”. Съдът намира този вариант за неприложим, по следните съображения: Нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси е относима единствено към тяхното счетоводно отчитане, и по дефиниция представлява предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и за осъществяване на продажбата. Както се посочи по-горе, при преценката дали търговското дружество притежава имущество, достатъчно да покрива паричните му задължения, е релевантна предполагаемата продажна цена на активите, която е само един от елементите за изчисляване на нетната реализируема стойност. В следващ вариант вещото лице дава заключение за съотношението между активи и пасиви, като оценява активите /всички представляващи краткотрайни такива/ по балансова стойност и прибавя към нея средно заложената в нормалния ход на търговска дейност на дружеството печалба за съответния период, т.е. – активите са оценени именно по прогнозната цена, която дружеството би получило при продажбата им. Съгласно този вариант, при отчитане на всички съществуващи парични задължения, а не само на изискуемите, се установява следното: Към 31.12.2004г. активите надвишават пасивите със 78 000 лв., към 31.12.2005г. пасивите надвишават активите с 16 000 лв., към 31.12.2006г. активите надвишават пасивите с 2 000 лв., към 31.12.2007г. активите надвишават пасивите с 21 000 лв., а през 2008г. пасивите надвишават трайно активите, както следва – към 31.10.2008г. – с 80 000 лв., към 03.11.2008г. – с 378 000 лв., а към 31.12.2008г. – с 386 000 лв. Установената към 31.12.2005г. свръхзадълженост на „И.М.ЕООД се преценява като временна, и е преодоляна при осъществяване на последващата стопанска дейност, видно от резултатите на изследваното съотношение през следващите две години. Поради това и по аргумент от чл.631 ТЗ не може да се приеме, че дружеството е изпаднало в трайно състояние на свръхзадълженост, считано от тази дата. Напротив, от данните по делото се потвърждава изложеното във въззивната жалба и молбата за откриване на производство по несъстоятелност, че това състояние датира от 2008г. и е стартирало с извършването на икономически неизгодна сделка по договор от 31.10.2008г. с „Т. Б.Г.” ЕООД.

По изложените съображения съдът приема, че за начална дата на свръхзадължеността следва да се обяви датата 31.10.2008г.

Крайните изводи на двете инстанции по предмета на производството не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, в указания по-горе смисъл. Следва да бъде присъдена държавна такса по въззивното обжалване в размер на 125 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността, на основание чл.620 ал.1 ТЗ и чл.24 ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на ВАпС, търговско отделение,

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 302/17.07.2009г. на ВОС по т.д.№ 510/2009г., постановено на основание чл.630 ал.1 ТЗ вр. чл.742 ал.1 ТЗ в частта, с което е определена за начална дата на свръхзадължеността на „И.М. ЕООД датата 31.12.2004г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на състоянието на свръхзадълженост на „И. М.” ЕООД гр.Варна датата 31.10.2008г.

ОСЪЖДА „И. М.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.В. В.№ ХХХ, ет.1, ЕИК 103149420 /в открито производство по несъстоятелност/ да заплати държавна такса по сметка на Варненски апелативен съд в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лв., която следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Препис от решението по чл.630 ал.1 т.1 ТЗ да се изпрати за обявяване в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.

Решението на основание чл.633 ТЗ подлежи на обжалване в едноседмичен срок от обявяването му в ТР с касационна жалба пред Върховния касационен съд от длъжника и лицата, посочени в чл.613 ал.2 ТЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: