В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.12. през две хиляди и седма година в състав:

разгледа в.т.дело № 394 по описа за 2007 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът З.П.А.Д. “А. АД - гр. С. обжалва решение от 19.07.2007 г. по гр.дело № 877/2006 г. по описа на ШОС, в частта, с която са уважени предявените срещу него от Я. Г., действащ със знанието на своята майка и законната представителка А. Н., от Й. Й. и от Г.Й. искове съответно за претърпени неимуществени вреди: от Я.Й. за разликата над 10 000 лв. до присъдената сума в размер на 25 000 лв.; от Й. Й. за разликата над 15 000 лв. до присъдената сума в размер на 25 000 лв.; и от Г. Й.в за разликата над 5 000 лв. до присъдената сума в размер на 20 000 лв, ведно с присъдената мораторна лихва и разноски. Въззивникът обжалва същото решение и в частта, с която е осъдено да заплати на ищците суми представляващи лихва за забава върху обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.09.05 г. - 21.12.2006 г., съответно по 3 100 лв за Я. Й. и за Й. Й. и 2500 лв за Г. Й., ведно със законната лихва върху главницата.

Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваните части за неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна в тези му части и за постановяване на друго от въззивната инстанция, с което се присъдят обезщетения, кореспондиращи на претърпените от ищците болки и страдания.

Ответниците по жалбата в с.з. чрез процесуалния си представител молят за оставяне на решението в сила.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена по пощата в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Основното оплакване във въззивната жалба е, че присъдените обезщетения са несправедливо определени като са завишени.

От данните по делото се установява, че ищците – баща и двамата му сина са пострадали следствие на ПТП на 13.09.2005 г. на пътя гр.Ш.- гр.Д., на разклона за гр.В.П., след като управляваният от бащата Г. Й. лек автомобил, м.”С.-С.”, с рег. № Х ХХ ХХ ХХ, бива блъснат от лекотоварен фургон, м.”Л.”, с рег.№ Х ХХ ХХ ХХ, собственост на “Н.Ф. И.”ООД-В.П., управляван от служителя му А. И. А. С одобрено от В.П.Р.С. в с.з. от 12.05.2006 г. споразумение по НОХД №32/2006 г., имащо действието на влязла в сила присъда, последният е признат за виновен и осъден, за това че при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Г. Й. Й. от гр.В.П., на Й. Г. Й. от с.Д. и на Я. Г. Й. от с.Д. Гражданската отговорност на собственика на автомобила, с който са причинени уврежданията на ищците, е застрахована с договор за застраховка “гражданска отговорност”, сключен със застрахователя – въззивник, за времето от 1.01.2005 г. до 31.12.2005 г., установено от застрахователната полица на л.19 по гр.д. №877/06 г. на ШОС, като увреждането е настъпило по време на нейното действие.

При това положение налице са условията за уважаване на преките искове по чл.407, ал.1 – ТЗ /отм., в сила към датата на увреждането/ на увредените трети лица срещу застрахователя, с който отговорният спрямо тях застрахован е сключил договор за застраховка “гражданска отговорност”. Спорен е въпросът относно дължимите на пострадалите обезщетения за претърпените от тях следствие на застрахователното събитие неимуществени вреди.

С оглед определяне на справедлив размер на тези обезщетения ШОС е назначил съдебно-медицински експертизи относно всички претърпени увреждания, прогнозите за възстановяване и относно настоящото здравословно състояние на всеки от ищците, чиито неоспорени от страните заключения въззивният съд възприема като компетентни и обективни. Съдът е изслушал и свидетелски показания за установяване на претърпените от ищците следствие на уврежданията болки и страдания, които въззивният съд възприема като обективни, достоверни и незаинтересовани. Всички получени от ищците травматични увреждания са подробно описани в заключенията на медицинските вещи лица, поради което няма да бъдат подробно преповтаряни.

При ищеца Г. Й. Й., на ХХ г., основното увреждане е счупването в дясното коляно, като 1 г. и 7 м. след травмата същият е с трайна хипотрофия /намален обем/ на предна мускулна група на дясното бедро, която е довела до трайно затруднение в движението му за повече от месец и до ограничаване на определени движения – клякане, изправяне, слизане по стълби. Въпреки проведеното 3-месечно лечение в Италия няма възстановяване на предната група мускули на бедрото на ищеца и според становището на вещото лице д-р П. в с.з. от 17.05.2007 г. не се очаква пълно възстановяване на тази мускулатура, като и за в бъдеще той ще търпи ограничение при някои от движенията. Отделно от това ищецът е имал счупвания на ребра и увреждания на белодробна тъкан, които са преодолени след две оперативни намеси. От показанията на св.Д. Т. и св.Б. П. се установява безпомощното състояние и без работа, в което ищецът се е намирал за период около 8 месеца, през които е бил с патерици, почти на легло, със затруднено дишане и болки в гръдния кош. Преди катастрафата ищецът бил здрав, прав, а сега е отслабнал, куца, има болки, особено сутрин при раздвижване на крака, чувства дискомфорт при упражняване на професията си на таксиметров шофьор и не може да върши работата си на двора поради слабостта на единия си крак.

При тези увреждания, претърпени болки и страдания и с оглед неблагоприятната прогноза относно силата и свободата на движение на дясното бедро на ищеца съдът намира, че на същия следва да се присъди по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в поискания размер от 20000 лева.

При ищеца Й. Г. Й., на ХХ г., основното увреждане е полученото трайно увреждане на зрението на лявото око – 20 % от нормалното, като липсва част от ириса и е налице помътняване на лещата на окото. Ищецът е претърпял вече оперативна интервенция и пластика на окото, но се налага допълнително хирургическо лечение на помътнялата леща с цел повишаване на зрителната острота. Има тенденция зрението с това око да се подобри, но не се очаква пълно възстановяване. Според в.л. Б.И. в с.з. от 17.05.07 г. в момента хирургическа интервенция на окото не е подходяща, защото успехът след нея е несигурен като зрението вместо да се възстанови, може да спадне още повече. Останалите увреждания, свързани с контузията на главата на пострадалия, подробно описани в заключението на СМЕ, са преодолени, с изключение на козметичните дефекти от оперативни белези по лицето му. От показанията на св.Д. Т. и св.Б. П. се установява, че преди катастрафата ищецът е учил и се е занимавал с компютри като е имал намерение да работи работа, свързана с тях, а след нея вече не може да работи с компютър, не може да чете и добре да вижда, боли го постоянно главата и му сълзи окото следствие на травмата и изместване на клепача. Напуснал е училище и се е хванал с тежка физическа работа като транжор в колбасарски цех, за да си спести пари за операция и завърши образованието си. Изпитва отчаяние и сериозни комплекси от белезите по лицето си.

При тези увреждания, претърпени болки и страдания и с оглед неблагоприятната прогноза относно зрението на лявото око на ищеца съдът намира, че на същия следва да се присъди по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в поискания размер от 25000 лева.

При ищеца Я.Г.Й., на ХХХ г., основните увреждания са получените фрактури на лицевите кости – на зигоматичната кост в ляво, на долния ляв ръб на очницата, на долната челюст вляво, разкъсано-контузните рани по брадата и устните вляво и избиването на горните два леви зъба, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице д-р Ж. фрактурите на костите и разкъсано-контузните рани са възстановени, като не би следвало след зарастване на костите да има усложнения. Избитите зъби причиняват нарушения в дъвченето, фонетиката и естетиката на пострадалия, като могат да бъдат възстановени чрез зъбна протеза. Ищецът е претърпял и мозъчно сътресение, което е преодоляно, според вещото лице д-р С. От показанията на св.Д. Т. и св.Б. П. се установява, че след катастрофата ищецът останал при майка си и в продължение на около 3 месеца поемал само течна храна със сламка, като и сега избягва да яде по-твърди храни, тъй като изпитва непрекъснати болки и подуване от лявата страна. Дълго време не ходил на училище, изпитвал стрес, тъй като бил с изметната челюст и избити зъби, а и продължава да изпитва отчаяние и комплекси поради състоянието и вида си. Когато започне да се храни, го боли всичко, като се надява на операция в бъдеще, за да се възстанови от болките.

При тези увреждания, претърпени болки и страдания и с оглед постоянните болки при хранене, които продължава да търпи въпреки зарастването на костите на лицето, както и предвид налагащото се протетично възстановяване на избитите два горни леви зъба, съдът намира, че на ищеца, който е още в юношеска възраст, следва да се присъди по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в поискания размер от 25000 лева.

Предвид изложеното исковете на ищците за главниците следва да се уважат изцяло.

Оплакването в жалбата относно присъждане на лихвите върху определените обезщетения от датата на увреждането е неоснователно. Съгласно чл.407, ал.3-ТЗ /отм./ при пряк иск на увредения застрахователят по застраховка “гражданска отговорност може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.389-ТЗ, т.е.- с изключение на възраженията, свързани с неуведомяването си от застрахования за настъпване на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването, съгласно същия текст. Евентуалното неизпълнение на това задължение може да се противопостави само на застрахования, ако той претендира застрахователното обезщетение от застрахователя. Но това неизпълнение не може да обвързва и да се противопоставя на третото пострадало лице по прекия му иск срещу застрахователя, тъй като увреденият не може да бъде държан отговорен за бездействието на застрахования. В този случай застрахователят отговаря към увреденото лице за действията на деликвента, така че спрямо отговорността му е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3-ЗЗД, приложима спрямо отговорността на последния – да се счита в забава и без покана - от датата на непозволеното увреждане.

Независимо от това, в случая въззивникът е бил и уведомен от застрахования за застрахователното събитие, установено от представените във въззивното производство доказателства – издадено на деликвента удостоверение за заведени 5 преписки – щети във връзка с настъпилото на 13.09.2005 г. ПТП, както и писма на въззивника до ищците с предложения за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди в силно занижени размери.

Самият размер на обезщетенията за забава върху главниците от датата на увреждането до завеждането на исковете не е оспорен пред ШОС, не се оспорва и с въззивната жалба, поради което исковете за тях следва да се уважат, така както са предявени.

При това положение, обжалваното решение, в което ШОС е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, следва да се остави в сила изцяло.

Воден от изложеното и на основание чл.208-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.07.2007 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д.№877/2006 г. изцяло.

Решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.