Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Варна, 11.01.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, търговско отделение, в публичното заседание на 11.12.2007год. в състав :

т.д. № 391/2007 год. по описа на А. съд гр. В., т.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от ЗПК"Л.И.” АД гр. С. срещу решение № 789/06.07.2007 год. по гр.д. № 589/2007 год. на О. съд гр. В. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли същото да бъде отменено, а с новото решение по съществото на спора предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, а в условията на евентуалност моли същите да бъдат уважен в намален размер, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението.

Съставът на А. съд гр. В намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 197 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Предявени са обктивно съединени искове от А. Й. В. от гр. В. срещу "ЗПК "Л.И. АД гр С., с правно основание чл. 226 КЗ, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило застрахователно събитие, покрито по застраховка "Гражданска отговорност". Предвид уважаването на исковете, съдът не се е произнесъл по евентуалния иск срещу Г. Р. М. и същият не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

От доказателствата по делото, включително и тези, събрани по реда на чл. 205 ГПК, се установява от фактическа страна следното:

На 22.06.2006 год. ищецът, управлявайки лек автомобил "Ф.Д.с ДК №  по пътя В.-Д., след разклона за с. З. бил блъснат от лек автомобил "П." с ДК № , управляван от Г.Р. М. Последният е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника по иска и настоящ въззивник ЗПК "Л.И" АД, по застр.полица № год. със срок на действие до 06.05.2007 год. По силата на постигнато споразумение по НОХД № 5302/2006 госд. на РС, V състав, подсъдимият Г. Р. М. е признат за виновен  в това, че при изпреварване навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил ПТП, при което причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, между които и ищецът.

От заключението на съдебно- автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило поради това, че Г. Р. М. - водач на лек автомобил "П.” е пресякъл бяла непрекъсната линия при завой в условията на ограничена видимост и е предприел изпреварване на товарен автомобил, без да се е уверил, че има пред себе си свободен път на разстояние, достатъчно да се прибере обратно след изпреварването, при което навлязъл в лентата за насрещно движение  и е ударил правомерно движещия се лек автомобил, управляван от ищеца.

По делото са събрани и доказателства, установяващи вида и характера на телесните увреждания, причинени на ищеца, а именно - медицински епикризи, медицинско удостоверение от МБАЛ "С.А." гр. Варна, заключение на съдебно-медицинска експертиза, а така също и гласни доказателства. От тях се установява по безспорен начин, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания - порезни рани и ожулвания в областта на главата и горните крайници, многофрагментно счупване на ляво бедро в горна трета, счупване на дясната подбедрица в средната й част. Описаните травми са пряк резултат от удари от детайли на МПС в посока отпред, реализирани със значителна сила. Многофрагментното счупване на лявото бедро е обусловило трайно затруднение в движението, което продължава и в настоящия момент. Налице е хипотрофия на лявото бедро. Проведено е оперативно лечение - метална остеосинтеза, след която е останал груб и значителен по размер белег, създаващ явна асиметрия и представляващ обезобразяване. От разпита на свидетеля Й.В. се установява, че след снемане на остеосинтезиращия материал, е бил поставен външен фиксиращ апарат, който да укрепва костта и да компенсира скъсяването на крака с 5 см. Този апарат чрез развинтване на механизма на винта постепенно удължава костта, която е била скъсена с 5 см вследствие загниване. Тази нова операция е била извършена на 22.11.2007 год. и по преценка на лекарите в най-оптимистичния вариант обездвижването на пострадалия ще продължи най-малко още шест месеца.

Счупването на дясната подбедрица, което също е причинено при катастрофата, е обусловило затруднение в движението на дестия крак в продължение на 4 месеца. След проведено оперативно лечение - метална остеосинтеза, функциите на този крак са почти напълно възстановени. Въпреки това, поради по-сериозното увреждане на левия крак, чието лечение още не е приключило, ищецът не може да се движи самостоятелно, без помощта на патерици.

Наред с описаните травми, на ищеца е било причинено и увреждане на дясната гривнена става на ръката. Компресията на лакътния нерв е била съпроводена с двигателни и сетивни нарушения и обуславя значително затруднение в движението на десния горен крайник.

В резултат от състоянието си на трайно обездвижване, ищецът, който е млад човек, е изпаднал в психически дискомфорт. Това обстоятелство също е от значение при определяне размера на понесените от него неимуществени вреди.

Освен тях, той е претъпрял и имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за лечение, както и в разликата между получаваното трудовото му възнаграждение и обезщетението за болнични след увреждането. За размера на тези вреди по делото има събрани писмени доказателства.

Всички тези увреждания несъмнено са причинени в резултат от настъпилото ПТП, вина за което има единствено Г.Р.М. По силата на сключената между него и въззивника застрахователна полица "Гражданска отговорност", последният дължи заплащане на обезщетение за вредите, произлезли от виновното поведение на застрахованото лице.

Предявен е прекият иск на увредения срещу застрахователя, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 226 КЗ.

По смисъла на чл. 223 КЗ застраховката срещу гражданска отговорност е договор, по силата на който застрахователят се задължава в рамките на определената в договора застрахователна сума да покрие деликтната отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователният риск, който е предмет на застраховката "Гражданска отговорност", е специфичен и се изразява в опасността застрахованият да предизвика вреди на трети лица в хипотезите по чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя произтича от договора му със застрахования, но в отношенията му с пострадалия тя няма договорно основание, а се явява производна от отговорността на причинителя на вредата, основана на деликт. Поемайки задължението да обезщети третите лица, засегнати от вредоносните действия на застрахования, застрахователят отговаря пред тях в рамките на уговорената в сключения застрахователен договор сума, но не повече от действителния размер на причинените вреди. Ето защо, по прекия иск на осн. чл. 226 КЗ, застрахователят може да противопоставя на ищците всички възражения, които има срещу тях самият застрахован. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се преценят действително причинените вреди с отчитане на всички обстоятелства, водещи до намаляване на отговорността, в частност– наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. В конкретния случай такова съпричиняване не е налице. Безспорно е по делото, че ищецът се е движил правомерно в своята пътна лента, и единствено внезапното навлизане в нея от страна на ответника по евентуалния иск, в резултат от предприето от него изпреварване в нарушение на правилата, уредени в ЗДП, е станало причина за настъпването на вредите.

По отношение размера на неимуществените вреди, съдът се съобразява с критериите за справедливост, изхождайки от вида и степента на увреждането. В случая пострадалият е млад човек, който в резултат от нанесените множество сериозни травми, за дълъг период от време е бил откъснат от своята нормална активност, понесъл е значителни болки и страдания при нееднократните хирургически интервенции, които се е наложило да изтърпи, и продължава да търпи и до настоящия момент, тъй като лечението му не е приключило. Ето защо, настоящият състав намира, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с посочените критерии и следва да бъде оставено в сила.

Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, същото е установено по размер с писмени доказателства, които съдът е взел пред вид, като и в тази част решението е законосъобразно и правилно.

С оглед горното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 789/06.07.2007 год. по гр.д. № 589/2007 год. на О.с. гр. В.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)