Номер 39/22.04.2010 г. град Варна
На тридесети март Година 2010 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от Мара Христова
в.т. дело номер 39 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Х-Х” ЕООД гр. Б. срещу решение от 01.10.2009 г. по т.д. №36/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от „С.-ХХХХ” ЕООД гр. Варна иск по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата от 360 000 лв..
Въззивникът счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, а решението на окръжния съд в обжалваната му част за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване в тази му част.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
„С.-ХХХХ” ЕООД гр. Варна е предявило срещу „Х-Х” ЕООД гр. Б. искова претенция, след допуснато от съда изменение чрез увеличение, за сумата от 360 000 лв., представляваща недължимо платена по развален договор от 28.05.2007 г..
По силата на сключения договор ответната страна е поела задължение да извърши срещу възнаграждение от 498 384 лв. с вкл. ДДС всички необходими действия за промяна статута на собствени на ищеца поземлени имоти, намиращи се в землището на с.Ц., общ. Б., подробно посочени в р.І т.1 от договора, от „земеделски земи” на „терен за жилищни нужди”. Страните са се споразумели промяната на статута да бъде извършена в срок от 20 дни от датата на подписване на договора – 20.06.2007 г. /р.І т.2 и р.ІІ т.5/. Уговорено е също, че при неизпълнение задълженията на изпълнителя в съгласуваните в договора срокове, той се задължава безусловно да върне на възложителя всички платени му суми.
Изхождайки от съдържанието на поетите с договора задължения и тълкувайки волята на страните съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, настоящият състав на съда приема, че по правната си характеристика сключеният на 28.05.2007 г. договор е договор за поръчка, чиято нормативна уредба е в чл.280 - чл.292 ЗЗД. По силата на този двустранен и възмезден договор, тъй като е уговорено и възнаграждение за довереника, ответникът се е задължил да извърши постъпателно определени правни действия за сметка на доверителя за промяна статута на посочените в договора поземлени имоти от земеделски земи в терен за жилищни нужди, която процедура приключва с издаването на индивидуален административен акт от Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ, постановяване на решение по реда на чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ. Довереникът е следвало да изпълни договорните си задължения в упоменатите в договора срокове при краен срок 20.06.2007 г., като при неизпълнение дължи безусловно връщане на всички изплатени му суми /р.ІV изр. второ/. Срокът е абсолютно определен от страните и с оглед клаузата на р.ІV изр. второ от договора, определя сделката като „фикс сделка” т.е. задължението на ответника за промяна на статута е следвало да се изпълни непременно в уговореното време.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че окончателно влезли в сила решения по чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ няма. Видно от приложения по делото протокол от заседание от 27.06.2007 г. на Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ /Комисията към Областна дирекция „Земеделие и гори”/, е взела решение както по чл.22 от ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка /трасе/, така и по чл.24 от ЗООЗ за промяна на предназначението. И двете решения обаче, са под условие – след представяне на положително становище на РИОСВ- Варна по екологична оценка съгласно взетите от РИОСВ-Варна решения за необходимостта от извършване на такава оценка. Тази процедура по оценка за въздействие върху околната среда не е извършена. Липсва положително решение на РИОСВ - Варна, издадено по реда на ЗООС, каквото задължително се изисква по чл.21 ал.1 от ЗОЗЗ. Налице е признание на ответника и определение на окръжния съд от 14.05.2009 г., с което е приет за безспорно установен факта, че ответната страна не извършила действия по провеждане на горепосочената процедура за получаване на положителното становище на РИОСВ-Варна именно във връзка с промяна предназначението на процесните имоти.
Съобразно изложеното съдът приема, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок задължението си да извърши всички необходими действия за промяна предназначението на посочените в договора по р.І т.1 поземлени имоти, поради което и с оглед определянето на договора като „фикс сделка”, макар и да е изпълнил някои от възложените му действия, за кредиторът – ищец е възникнало субективното му преобразуващо право по чл.87 ал.2 предл. последно от ЗЗД да развали сключения договор. Това право е упражнено с подаване на исковата молба. За упражняването му кредиторът не е задължен да отправя предупреждение с искане за изпълнение в подходящ срок. Изпращането на такова предупреждение с подходящ срок е ненужно, след като е ясно, че ответникът не е изпълнил задължението си в уговореното време, което се приравнява на пълно неизпълнение. Правилата на чл.87 ал.2 ЗЗД са диспозитивни. Страните могат да уговорят и нещо различно. В конкретния случай обаче, с клаузата на р.ІV изр. второ от договора те са уговорили именно хипотезата на чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД. Неизпълнението в срок е равно на пълно неизпълнение и довереникът дължи на доверителя безусловно връщане на всички получени от него суми. Съгласно чл.20а ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, поради което и с оглед установеното по делото съдът намира, че процесният договор е развален по реда на чл.87 ал.2 предл. последно ЗЗД. На основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД ответникът дължи връщане на получените от него суми за възнаграждение в размер общо на 360 000 лева.
Съобразно изготвеното заключение от ССЕ предвид направеното оспорване от ответната страна на факта на получаване на сумата от 60 000 лв., съдът приема, че ответникът е получил и тази сума, предмет на ф-ра №8/26.06.2007 г., като част от дължимото възнаграждение по договора от 28.05.2007 г., поради което исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана.
Предвид горното, като е уважил иска изцяло, окръжният съд е постановил в обжалваната му част правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му осъдителна част.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца – въззиваем се присъждат сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 4 800 лв., адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.10.2009 г. по т.д. №36/2009 г. на Добрички окръжен съд в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА „Х-Х” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, гр. Б., ул.”Д.” №Х представлявано от Б. К. М., да заплати на „С.-ХХХХ” ЕООД, ЕИКХХХХХХХХ, гр. Варна, бул.”С.” № ХХ ет.Х, представлявано от В. А Л, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 4 800 лв., разноски за въззивната инстанция.
В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.