В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 27.10. през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 388 по описа за 2009 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„С.Е.” ООД-гр.В. е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№726/2008 г. изцяло, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен съобразно заключението на вещото лице по СТЕ. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Л.” ООД гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

ВОС не се е съобразил с определението от 11.02.2009 г. на АС-Варна по ч.т.д.№ 69/09 г., като въпреки уточнената от ищеца позиция в тази връзка в съдебно заседание от 09.03.09 г., не е променил доклада си по делото. В резултат на това е разгледал две отделни претенции - за разходи, необходими за поправката и за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение, поддържани на две основания – по договор за строителство и на евентуално такова – по договор за продажба, вместо само на един иск за разходи, необходими за поправката, поддържан на посочените две основания.

Съдебният състав намира, че, макар че страните са сключили предварителен договор и договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот.акт от 21.11.2005 г. за офис № 4 в степен на строителство – груб строеж, в действителност сключеният между тях договор е включвал освен договора за продажба и устен договор за извършване на СМР до завършен вид на продадения обект. От показанията на св. В.К.и Е. Г., както и от признанията на управителя на ответника Ч. в с.з. на 27.10.2009 г. се установява, че към момента на продажбата обектът е бил предаден в завършен вид, а не в груб строеж, като и след прехвърлянето на обекта е продължавало изпълнението на някои довършителни СМР. Следователно ответникът е действал и като строител по устно сключен с ищеца договор за строителство, а възнаграждението по същия договор е било уговорено като част от продажната цена на обекта по договора за продажба, сключен с нот.акт от 21.11.2005 г.

При това положение, ответникът - строител отговаря за скритите недостатъци, проявили се след като обектът е бил приет с акт обр.15, т.е. за недостатъците, които не са могли да бъдат констатирани при обикновен преглед при предаване на изпълнението и появили се в последствие. Съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съгласно ал.2 на същия текст, изпълнителят който извършва работа със свой материал, отговаря за доброто качество.

Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, дефектно е изпълнението в размер на 4000 лева, представляващо некачествено поставена ПВЦ дограма и некачествен ламиниран паркет, неотговарящ на класа „износоустойчивост”, и непълно затваряне на затварящи се механизми. Незапълнената фуга над касата на вратата в санитарно помещение на стойност 100 лв е явен недостатък и липсата на възражения от страна на възложителя още при прегледа и приемане на работата, го лишава от правото да го релевира по-късно, като работата относно него се счита редовно приета – чл.264, ал.3-ЗЗД. За посочените констатирани скрити недостатъци, изпълнителят дължи на възложителя заплащане на разходите, необходими за поправката, съгл. чл.265, ал.1 предл. 2 ЗЗД, поради което искът се явява основателен и следва да се уважи до размера на 4000 лева, като в останалата му част се отхвърли като недоказан. Иск за обезщетение за вреди няма предявен, като ищецът е поддържал, че не е поправял некачествено извършените работи и не търси заплащане на вече направени разходи за поправка като вреди, а само за заплащане на необходимите за поправката разходи. Ето защо решението следва да се отмени до размера на 4000 лв по диспозитив първи и се потвърди в останалата му отхвърлителна част, както и в отхвърлителната му част по диспозитив втори от решението с изменение на приетата от съда квалификация по чл.265, ал.1 предл.2 ЗЗД, вместо по чл.79, ал.1 предл. последно от ЗЗД.

Предвид уважаването на иска на основание устно сключен договор за строителство, инкорпориран в договора за продажба на обекта, сключен с нотариален акт от 21.11.2005 г., и на обжалваемия интерес на въззивника, който се свежда до сумата 4100 лева по заключението на вещото лице по СТЕ, не следва да бъде разглеждан искът на евентуалното основание – по договор за продажба, като решението на ВОС в частта му по диспозитив трети и четвърти, следва да се обезсили.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят съразмерни на уважената част от иска съдебни разноски за първата инстанция в размер на 127.50 лв, а присъдените в полза на ответника такива бъдат намалени до размера на 808.30 лв. В производството по жалбата въззивникът има право на съдебни разноски съобразно уважената част от нея в размер на 143.06 лв, а въззиваемата страна съобразно отхвърлената й част в размер на 343.96 лв, като по компенсация в полза на последната се присъжда разликата от 200.90 лв - направени съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 196 /14.05.2009 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№726/2008 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.265, ал.1 предл.2 - ЗЗД до размера на 4000 лева и в частта му за присъдените в полза на ответника съдебни разноски над сумата 808.30 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Л.” ООД - гр.В., представлявано от С. К. Ч., да заплати на „С. Е.” ООД - гр.Варна, представлявано от И. Г. Г., сумата 4000 лева - необходими разходи за поправка на недостатъци от некачаствено изпълнени работи по устно сключен договор за извършване на довършителни СМР, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.07.2008 г. до окончателното й изплащане и сумата 127.50 лева – съдебни разноски за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за разликата до 25750 лева /диспозитив първи/ и за сумата 2800 лева /диспозитив втори/, като в последния правното основание се чете чл.265, ал.1 предл.2 ЗЗД, вместо чл.79, ал.1 предл. последно вр. чл.258 ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта му на произнасяне по евентуалния иск /диспозитив трети и четвърти от решението/.

ОСЪЖДА „С. Е.” ООД - гр.В., представлявано от И.Г. Г., да заплати на „Л.” ООД - гр.В., представлявано от С. К. Ч., сумата 200.90 лв - съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.