Номер 34/12.04. 2010 г. град Варна
На тридесети март Година 2010 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от Мара Христова
в.т. дело номер 38 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на СНЦ „А.Ц.” гр. Шумен срещу решение №290/30.11.2009 г. по гр.д. №497/2003 г. на Шуменски окръжен съд.
Въззивникът счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Р.Н.С. лично и чрез процесуалния си представител адв. Р., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Р.Н.С. против СНЦ „А.Ц.” гр. Шумен по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна като незаконосъобразни, противоречащи на ЗЮЛНЦ и устава на сдружението, на решенията на ОС на сдружението, проведено на 27.06.2003 година. Като основания за отмяна ищецът навежда доводи за опорочена процедура по свикване и провеждане на ОС.
Процесуалната незаконосъобразност ищецът обосновава с твърдения за нарушена процедура по вземане решението на УС от 25.04.2003 г. за свикване на ОС по см. на чл.32 ал.3 ЗЮЛНЦ, респ. чл.28/7/ от устава, както и с нарушение на императивната норма на чл. 26 ал.3 ЗЮЛНЦ, съответно чл.17/3/ от устава на сдружението.
Пред първата инстанция ответната страна е представила протокол №7/25.04.2003 г. от проведено на същата дата заседание на УС с обективирано в него решение за свикване на ОС на 27.06.2003 г. при определен дневен ред от шест точки. В съдебно заседание на 16.01.2004 г. ищецът е оспорил истинността в съдържанието на този протокол и съдът е открил производство по неговото оспорване. Пред настоящата инстанция с оглед доказателствената тежест по чл.154 ал.3 ГПК/отм./, са допуснати до разпит двама свидетели на въззивника – ответник при режим на водене, от които е разпитан само един свидетел поради отказ на страната от разпита на втория свидетел. От показанията на св. Нина И. Белчева, ценени от съда съобразно чл.136 ГПК, безспорно се установява, че вписаните в протокола, като присъстващи членове на УС В. З. и А. Г. са вписани като такива съгласно чл.32 ал.3 ЗЮЛНЦ. Конкретно за Г. свидетелката предполага, че другият член на УС П.П. е осъществила телефонна връзка именно с това лице, разчитайки на точното обаждане. С оглед на тези показания, настоящият състав на съда приема, че не е установена по безспорен начин самоличността на Г., в качеството му на член на УС, а оттам и неговото „присъствие” по см. на чл.32 ал.3 ЗЮЛНЦ, съответно чл.28/7/ от устава, позволяващи участието му в обсъждането и вземането на решение за свикване на ОС.
Освен това в протокол №7/25.04.2003 г. от заседанието на УС на сдружението председателстващият заседанието не е удостоверил гласуването на тези двама фактически отсъстващи членове на УС, което е задължително съгласно чл.32 ал.3 изр. последно от ЗЮЛНЦ, чл.28/7/ от устава.
В чл.17/3/ от устава е възпроизведена разпоредбата на чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ. Освен обнародване в ДВ, което изискване в конкретния случай е спазено, изготвената покана за свикване на ОС трябва да бъде поставена на мястото за обявление в сградата на сдружението най-малко един месец преди датата на събранието. По делото е представена, както самата покана, така и обявата за нея, но ответникът не е ангажирал доказателства за фактическото поставяне на същата покана на определеното за целта място.
Съобразно изложеното по-горе и въведеното в чл.127 ал.1 ГПК /отм./ разпределение на доказателствената тежест в процеса по конститутивния иск по чл.25 ал.4 вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, ответната страна не е провела пълно доказване на фактите, касаещи твърдяната нередовност на свикването на ОС на сдружението. Предвид това съдът намира исковата претенция за основателна и доказана и я уважава.
Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.64 ал.1 ГПК /отм./ на въззвиемата страна-ищец се присъждат сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 450 лв., адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №290/30.11.2009 г. по гр.д. №497/2003 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА СНЦ „А. ц/Б и – Ш” гр. Ш, ул. „Ц. О” №ХХХ, да заплати на Р.Н.С., ЕГН **********,***, сторените от него разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.