РЕШЕНИЕ
№ 210
гр.Варна, 30.10.2009 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 13.10. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 373 по описа за 2009 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
П.А.Н. *** е обжалвал решението на Шуменския окръжен съд по т.д.№740/2008 г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „С.ХХХХ” ЕООД - гр.Т. моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за оставяне на решението в сила, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Сключеният договор за поръчка от 1.05.2002 г. е нищожен на основание чл.26, ал. 2-ЗЗД, като за нищожността на договорите съдът е длъжен да следи служебно.
Възлагането от доверителя на довереника е да купи имота от името на доверителя - чл.1, ал.1 от договора, т.е. изправени сме пред хипотезата по чл.292, ал.1-ЗЗД на даден мандат с пълномощие, когато довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник и правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. В този случай мандатът е придружен с пълномощие, което определя рамките, в които може да действа довереникът. Такова пълномощно не е било издадено на ответника, което прави невъзможно закупуването на имота от името и за сметка на ищеца. Договорът, така както е сключен, изисква учредяването на представителство, което е задължително условие, за да може същият да породи правно действие. Липсата на учредена представителна власт при сключването на договора чрез подписване от доверителя на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа му, съгласно чл.37 във вр. чл.36 - ЗЗД, съдържащо действията, за които е овластил довереника и рамките на овластяването, съгласно чл.39, ал.1-ЗЗД, с оглед договаряне с трети лица от името и за сметка на доверителя, е порок на формата на договора, водещ до начална нищожност на същия поради липса на предписаната от закона форма съгласно чл.26, ал.2-ЗЗД.
Ако пък само хипотетично договорът за поръчка беше сключен при хипотезата на чл. 292, ал.2-ЗЗД – поръчка без пълномощие, като на довереника беше възложено да договаря от свое име за сметка на доверителя, предвид на това че поръчката е за придобиване на вещни права върху недвижим имот, самият договор за поръчка следваше да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите съгласно чл.292, ал.3-ЗЗД.
Няма взето от собственика на капитала на ищцовото дружество решение за закупуване на имота и условията, при които това да стане, съгласно императивната норма на чл.137, ал.1, т.7 - ТЗ. В договора е договорена твърдо определена цена на покупката на имота - 350000 лв, от която - комисионно възнаграждение от 200000 лв за довереника, представляващо 71.42 % от нея, вместо постигане на съгласие само относно най-високата цена, до която да се договаря при продажбата на имота и евентуално – на възнаграждение, чийто разумен размер обичайно е между 3 и 6 % от тази стойност и при всяко положение не може да надхвърля стойността на самия имот, в случая – 150000 лв, като тези граници следва да са определени с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. В крайна сметка ответникът е придобил имота за себе си в друго свое качество – ЕТ”П.Н.”*** за сумата 72000 лв, което доказва, че договорената много по-висока цена е била спекулативна. Договорът е сключен при липса на съгласие от страна на ищеца и е нищожен съгласно чл.26, ал.2 -ЗЗД.
Даденото по нищожен договор подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1-ЗЗД във връзка с чл.34 - ЗЗД - поради начална липса на основание. В случая само ищецът е престирал като е заплатил на ответника общо сумата 125000 лв, поради което ответникът му дължи връщане на тази сума. Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно, тъй като ответникът е признал пред следствието получаването от ищеца на сумите по двете разписки, с което е прекъснал давността относно вземането за тях при хипотезата по чл.116, б.”а”-ЗЗД.
Ето защо частичният иск за сумата 26000 лв е основателен и следва да се уважи изцяло. Обсъденото по-горе по-силно основание за уважаването на иска – недължимост на плащането като получено при начална липса на основание по нищожен договор, изключва необходимостта от обсъждане доводите на страните, които предполагат валидно сключен договор, какъвто не е процесният договор за поръчка.
До същия краен резултат макар по други съображения е достигнал и ШОС, поради което решението му по иска по чл.55, ал.1-ЗЗД следва да бъде потвърдено.
Доказателства за направени от въззиваемата страна съдебни разноски за въззивната инстанция не са представени, поради което такива съобразно изхода на спора не й се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.05.2009 г. на Окръжен съд - Шумен по т.д.№740/2008 г.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.