Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/15.03.2010г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
на шестнадесети февруари Година 2010
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Златилова
М.Недева
Като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 37 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Т-В” ЕООД, гр.П.против решение № 23/22.10.2009г. на Търговищкия окръжен съд, ІІІ състав, постановено по т.д.№ 32/09г., с което дружеството, представлявано от едноличния собственик В.С.М. с ЕГН **********, е прекратено на осн.чл.517 ал.4 изр. последно ГПК и е осъдено да заплати на ищеца Т.М.Д. сумата от 450лв разноски по делото. По съображения за незаконосъобразност и противоречие на материалния и процесуалния закон, моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск, а ако съдът прецени , че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да върне делото за ново разглеждане.
В законоустановения срок въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който, по изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.
Безспорно установено от фактическа страна е, че с разпореждане от 22.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 129/2009г. на Поповския РС в производство по реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от ищеца Т.М.Д. *** против ответника по иска В.С.М., последния като издател на запис на заповед от 26.04.2007г., за сумата от 80 000лв, представляваща поето и неизпълнено от издателя задължение , ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 21.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.417 т.9 ГПК, издадена е заповед № 151/22.04.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и изпълнителен лист в полза на Т.Д. , на осн.чл.418 ал.2 изр.1 ГПК. Въз основа на издадения изп. лист е образувано изп.д. № 20097110400193/09г. на ЧСИ Д.З.П.-Я, с рег. № 711 на КЧСИ и с район на действие района на ОС Варна. На 19.05.2009г. / л.33, 34 и 35 на изп.д./ длъжникът е получил лично съответно съобщение за наложен запор върху дружествения му дял в „Т-В” ЕООД, в което дружество е едноличен собственик на капитала и управител, призовка за принудително изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Запорът върху дружествения дял е вписан в Агенцията по вписванията на 18.05.2009г. Тъй като погасяване на дълга не е последвало, ЧСИ е овластил взискателя Т.Д. да предяви иск за прекратяване на търговското дружество на осн.чл.517 ал.4 ГПК пред Търговищкия окръжен съд.
Видно от приложената справка „Т-В” ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Г.” № ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.Х, с капитал 5 000лв, разпределен в 500 дяла, всички собственост на ответника В.С.М., който е и негов управляващ и представляващ. Дружеството е било вписано в регистъра на търговските дружества при Търговищкия окръжен съд, по ф.д. № 247/2005г. С решение от 01.06.2007г. по партидата на дружеството е вписано прехвърлянето на всички притежавани от съдружника Т.М.Д. дялове от капитала на дружеството на съдружника В.С.М., прехвърлителят е заличен като съдружник, вписана е и промяна в наименованието – „Ти- Ви” ЕООД, с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ В.С.М.. Дружеството е пререгистрирано и в Търговския регистър с ЕИК ХХХХХХХХХ.
Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
От представените по делото доказателства се установи, че ищецът е насочил изпълнението по изп. дело № 193/2009 год. по описа наЧСИ с рег. № 711 на КЧСИ., по което той е взискател, а ответникът длъжник, срещу всички дялове в „Т-В” ЕООД и че запорът върху дружествените дялове, наложен от съдебния изпълнител, е вписан в търговския регистър по фирменото дело на дружеството.
От друга страна ответникът не ангажира доказателства, и пред настоящата инстанция, че вземането на взискателя по изп. дело № 193/2009 год. е удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото -чл. 517, ал. 4 ГПК, поради което съдът намира, че са изпълнени всички условия на закона за успешното провеждане на предявения иск, поради което и същият следва да бъде уважен.
Ответникът по иска прави възражения за липсата на изпълняемо право поради недължимост на сумата по записа на заповед от 26.04.2007г. / поради плащането й/, за неуведомяването му по съответния в ГПК ред за издаването на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, поради което не е могъл да ги обжалва своевременно, за нищожност и незаконосъобразност на изп.лист, в т.ч. и на начислените му лихви, които възражения съдът намира за недопустими в производството по иска с правно основание чл.517 ал.4 ГПК. Всички тези възражения е следвало да бъдат направени в друго производство, каквото обаче ответникът по иска не е инициирал и по друг процесуален ред: Независимо, че заповедта за изпълнение не му е била връчена по реда на чл.418 ал.5 ГПК, той е можел да осъществи защитата си по чл.419 и чл.420 ГПК, пред вид на обстоятелството, че на 19.05.2009г. е получил запорно съобщение, както и покана за доброволно изпълнение, в които изрично е посочен изпълнителния лист и делото, по което той е издаден. Пропускайки горните правни възможности, ответникът по иска е можел да осъществи защитата си по реда на чл.423 ГПК, считано от 19.05.2009г., а дори и от 31.07.2009г. , когато е подал писмения си отговор на исковата молба. Настоящото производство, като част от изпълнителното производство, е образувано по едно безспорно установено вземане, инкорпорирано в надлежно издадено и необорено по надлежния ред изпълнително основание.
Що се касае до релевираното във въззивната жалба нарушение на правото на защита на въззивника и лишаването му от възможност да вземе участие в процеса, съдът намира следното : Не са посочени конкретните правни последици от нарушаването на правото на защита на въззивника. Същият е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил искане по доказателствата. Подал е и допълнителен писмен отговор от 26.08.2009г., с което е настъпила уредената в чл.133 ГПК преклузия на процесуални права. От друга страна и пред настоящата инстанция не се сочат онези конкретни права, от които въззивникът е бил лишен в правоинстанционното производство, за да могат те да бъдат санирани. При това положение съдът намира за неоснователно твърдението за нарушаването на правото му на защита.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/20.11.2009г. на Търговищкия окръжен съд, ІІІ състав, постановено по т.д. № 32/2009г.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :