гр. Варна,30.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 369 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от Х.Р.Л., чрез пълномощника адв.М.И., против решение № 23/31.03.2008г. по гр.д. № 392/09г. на РОС , с което е отхвърлен искът с правно осн. чл.55 ЗЗД, предявен от въззивника срещу „Т.Т.С.”ООД, гр.И., за сумата от 63 650 евро и законната лихва от предявяване на иска като неоснователен, като е осъден въззивникът да заплати разноски на дружеството в размер на 1 715лв.
Във въззивната жалба се излага , че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като доказателствата безспорно установяват получаване от дружеството на претендираната сума по договор, който е нищожен. Ответното дружество не е обвързано от договорите между ищеца и трето лице – Д.Б., а и се установява , че не е извършвано прехвърляне на дружествени дялове в полза на Х.Л. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на друго , с което да се уважи искът.
Въззиваемата страна „Т.Т.”ООД не изразява становище по въззивната жалба.С.ВнАС прецени следното:
В исковата си молба Х.Р.Л. твърди , че е бил пълномощник на ответното дружество, упълномощен от управителя му с пълномощно от 12.11.2007г. На 15.11.2007г. е подписал договор за заем със заемодател Х.Л.и заемополучател „Т.Т.С. ООД ,чрез пълномощника Х.Л. В изпълнение на договора е превел по банков път на дружеството сумата от 51000 евро и касово е заплатил 12 650 евро. Дружеството не е изпълнило задължението си да върне заетата сума до 10.12.2007г., както е уговорено. Ищецът установил след консултации , че подписаният договор за заем е нищожен , тъй като липсва решение на ОС на съдружниците в дружеството за получаване на заем. Счита , че дадената от него сума от 63 650 евро е дадена без основание по нищожен договор и претендира връщането й от ответника с присъждане на разноски.
Ответното „Т.Т.С.” ООД оспорва основателността на предявения иск. Ищецът се е възползвал от предоставеното му пълномощно и е сключил договора за заем. Постъпилите по банков път и на каса суми касаят други отношения. Съдружникът в дружеството Д. Б. ,притежаващ 75% от капитала му, е сключил с ищеца на 06.11.2007г. договор за прехвърляне на дружествени дялове за сумата от 500 000 евро , която е следвало да бъде изплатена от Х.Л. за периода 12.11.2007г. – 31.10.2008г. във връзка с това ищецът е внесъл по сметка на дружеството по банков път 51 000 евро и на каса – 12 650 евро. Тези парични суми са преведени на Д.Б. и тъй като не се е стигнало до завършване на прехвърлянето на дружествените дялове съдружникът е върнал получените суми на Х.Л. Отделно от това той е получил от дружеството сумата от 169 673 лв. по банков път и 2 650 лв. в брой от касата на дружеството. Претендира присъждане на разноски.
ВнАС като съобрази представените по делото доказателства и становищата на страните , намира за установено следното относно релевантните за спора факти:
С пълномощно от 12.11.2007г. с нотариална заверка на подписа М.П. в качеството си на управител на „Т.Т. С.”ООД е упълномощил Х.Р.Л. да представлява дружеството пред НАП, ТД на НАП и други органи и институции, физически и юридически лица във връзка с осъществяване предмета на дейност на дружеството, както и да извършва всякакви действия, свързани с управлението на дружеството.
На 15.11.2007г. е сключен договор за паричен заем между Х.Р.Л. като заемодател и „Т.Т.С.”ООД, представлявано от М.П., чрез пълномощника Х.Р. Л., като заемател. По силата на който договор въззивникът се е задължил да предаде на въззиваемото дружество сумата от 60 000 евро в срок до 15.11.2007г. по банков път в „ОББ”АД-клон гр.Исперих. А заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 10.12.2007г.
Видно от квитанция от 20.11.2007г. въззивникът е внесъл на касата на дружеството сумата от 12 650 евро като даден кредит по договор. Съгласно дебитно авизо по нареждане на Х.Р.Л. по банков път в полза на „Т.Т.С.”ООД на 19.11.2007г. са преведени 51000 евро.
Представен е договор от 06.11.2007г. ,по силата на който Д.Б. подава, а Х.Р.Л. купува притежаваните от първия дялове в размер на 75% от капитала на „Т. Т.С.”ООД. Договорена е цена на продаваните дялове от 500 000 евро платима на вноски за периода 12.11.2007г. – 31.10.2008г. Плащането на първите 100 000 евро ще бъдат използвани за погасяване дълга на „Т.Т.С.”ООД към Д.Б. Подписан е и анекс от 06.11.2007г. към този договор, като страни по анекса са Х.Л. и „Т.Т.С.”ООД и по силата на същия е постигната уговорка за заплащане от бъдещия съдружник Л. на дългове на дружеството към трети лица общо в размер на 24 917 евро и на поемане в срок до 12.11.2007г. от негова страна на разходи на дружеството в размер на 12 645 евро.
Видно от заключението на в.л. И.А. по назначената ССЕ в счетоводството на дружеството няма представен процесния договор за паричен заем от 15.11.2007г. и същият договор не е осчетоводяван. За периода 11.11.2007г. – 31.12.2007г. Х.Л. е внесъл по банкови сметки на дружеството сумите от 121 000 евро и 1 200лв. и касово с ПКО 72 650 евро и 3175 лв. За същия период от дружеството на Х.Л. са изплатени по банков път сумите от 70 000 евро и 27 977,08лв. и касови плащания от 3 850лв. На 19.11.2007г. въззивникът е внесъл по банкова сметка на „Т. Т. С.”ООД сумата от 51 000 евро, а на същата дата са преведени безкасово по банков път чрез ОББ от дружеството на Д.Б. 50 000 евро. Осчетоводено е и плащането на сумата от 12 650 евро с ПКО от 20.11.2007г. от Л. на ТД .
Предвид чл.17 от дружествения договор на ответника, вписан в търговския регистър, се установява, че представителната власт на управителя е ограничена по отношение на сделки, които задължават дружеството над 10 000лв.
Съобразно вписвания в търговския регистър към 13.12.2007г. съдружници в дружеството са били М. П. с участие от 250 лв. в капитала на дружеството , А. Г. - 1000лв. и Д.Б. с 3 750лв. Капиталът е в общ размер от 5 000лв.
От разпита на св.Радо се установява , че между Х. Л. и Д.Б. / съдружник в дружеството/ е имало договореност последният да прехвърли на първия дяловете си от капитала на търговското дружество. Евровата сметка на ТД е била използвана само за осъществяване на преводи между тези две лица, като управителят М.П. с пълномощно е извършвал плащанията. За последното обстоятелство гласни доказателства са допустими на осн. чл.164,ал.1 , т.5 ГПК, тъй като дружеството не е страна по предварителния договор за продажба на дружествени дялове .
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.55, ал.1 , пр.1 ЗЗД
Договорът за заем от 15.11.2007г. е сключен извън представителната власт на Х.Л., доколкото той е упълномощен да извършва действия по управление на дейността на търговското дружество, а управителят съобразно чл.17 от дружествения договор не може да задължава дружеството по договори над 10 000лв. , ако няма решение на ОС. Предвид характера на предоставеното му пълномощно и конкретно изброените правомощия съдът не може да приеме , че въззивникът се явява трето лице , по отношение на което не важат ограниченията на представителната власт на управителя, визирани в дружествения договор. От друга страна Х.Л. не е упълномощен да договаря сам със себе си , какъвто договор за паричен заем е подписал. Предвид непредставянето на процесния договор на дружеството , то е узнало за съществуването му едва с връчване на препис от исковата молба и в дадения преклузивен срок се е противопоставило на сключването му. Установява се нищожността на договор за заем от 15.11.2007г.
Съдът намира , че твърдените по исковата молба две плащания от ищеца спрямо дружеството действително са осъществени , но те не са без основание. Представеният договор от 06.11.2007г. ,предвид сключването си само в писмена форма , без да е спазена изискуемата по чл.129,ал.2 ТЗ – с нотариална заверка на подписите, представлява предварителен договор насочен към окончателен за прехвърляне на дружествени дялове. Въззивният съд намира , че е налице съответствие между датата на сключване на този договор – 06.11.2007г. и договорът за заем от 15.11.2007г. От друга страна датите на извършвани от Х.Л. плащания в полза на дружеството за периода 11.11.2007г. – 31.12.2007г. кореспондират с постигнато по чл.2 от договор от 06.11.2007г. споразумение относно начина на плащане на цената на прехвърляните дялове от капитала – на вноски. Налице е признание от страна на Х.Л. , че част от продажната цена ще служи за погасяване дълга на дружеството-ответник към Д.Б. В тази връзка са и свидетелските показания , че чрез дружеството / по сметка на дружеството са превеждани парични суми , които в последствие дружеството е изплащало на Б./ е ставало разплащането между страните по договор от 06.11.2007г. Като съобрази горното и факта ,че на една и съща дата 19.11.2007г. въззивникът е платил по банков път на дружеството 51 000 евро и на същата датата дружеството е превело на Барони 50 000 евро, съдът приема , че извършеното от Л. плащане в полза на „Т.Т.С.”ООД до размера на 50 000 евро не е лишено от основание. То е именно в изпълнение на договора между въззивника и Д.Б.
С оглед установените отношения по повод на договор от 06.11.2007г. и при отчитане съответствието на сумата от 12 645 евро, която Х.Л. се е задължил по анекс от 06.11.2007г. ,сключен с „Т.Т.С.”ООД да заплати за покриване на разходи на дружеството, със сумата от 12 650 евро по ПКО от 20.11.2007г., съдът намира , че последната е платена на основание анекс от 06.11.2007г.
От общо претендираната сума от 63 650 евро остава като внесена от въззивника в дружеството на сумата още в размер на 1000 евро . По ССЕ след дата 19.11.2007г. от дружеството в полза на Х.Л. са извършени следните плащания : на 23.11.2007г. – 100лв. ; на 28.11.2007г. – 500лв. , на 28.11.2007г. – 1000лв. ; на 28.11.2007г. – 5000 лв., на 03.12.2007г.– 9700 евро и на 04.12.2007г. – 1000лв. Или общо 7600лв. и 9 700 евро. Следователно разликата от 1000 евро е изплатена от дружеството на въззивника.
Следователно не е налице неоснователно обогатяване от страна на дружеството със сумата по исковата молба и искът по чл.55 ЗЗД следва да се отхвърли , а обжалваното решение – да се потвърди.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/31.03.2008г. по гр.д. № 392/09г. на РОС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от същото до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: