РЕШЕНИЕ

№ 17/ 09.03.2010г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.02.2010 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

АНЕТА БРАТАНОВА

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 33/2010 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от С.И.К. *** против решение № 438/12.11.2009 год., постановено по т.д.№ 260/2009 год. по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлен иска на страната с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.29 ЗТР срещу "МА-БС Инвест" ООД - Варна за приемане за установено, че осъщественото вписване в ТР по заявление вх.№ 20090110142319 е недопустимо.

В предявената въззивна жалба се излага, че решението на В ОС е постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е мотивирал изводите си, позовавайки се на ТР № 1/06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС, което е постановено във връзка с приложение на закон, който е отменен. Решаваната в тълкувателното решение материя е кодифицирана с нов, специален закон - ЗТР и е изгубило правно значение понастоящем.

Въззиваемата страна - "МА-БС Инвест" ООД - Варна, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В ОС е бил сезирай с искова молба от С.И.К. *** против "МА-БС Инвест" ООД - Варна за приемане за установено,

че осъщественото вписване в ТР, воден от Агенция по вписване по заявление вх.№ вх.№ 20090110142319 по партидата на ответника с ЕИК 148087539 е НЕДОПУСТИМО.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.29 ЗТР. Твърденията за недопустимост на вписването са мотивирани с два порока в сезирането на регистриращия орган, а именно: 1/ нарушение на чл.15, ал.2, т.2 ЗТР, изразяващо се в липса на надлежна представителна власт на подателя на заявлението и 2/ нарушение на чл.13, ал.4 ЗТР, изразяващо се в липса на подписана от заявителя С. К. декларация за истинност на заявените обстоятелства и за приемането на представените за обявяване актове.

I. Не се спори между страните в производството, че към датата на осъществяване на процесното вписване дружеството "МА-БС Инвест" ООД - Варна се представлява от управителите Б. Д. Е. и С.И.К. заедно. Не се спори и досежно обстоятелството, че вписването е осъществено по заявления обр. А4 и П, подписани от двамата управители на 22.04.2008 год., с нотариално удостоверяване на подписа от същата дата. Подател на сезиращите заявления е управителя Б.Д.Е., легитимирал се пред АВп лично и като представител на С.И.К. по силата на нотариално заверено пълномощно рег.№ 2011/2007 год. на Нотариус О.Шарабански /рег.№ 147 на НК/. Действието по фактическо подаване на заявленията е осъществено на 10.01.2009 год.

Съобразно трайно установената правна доктрина, недопустимостта съставлява съществен порок на съдебно решение или друг вид волеобразуващ акт. Последният предполага обективно наличие на нередовност в сезирането, изразяващо се в произнасяне по молба на нелегитимирано лице или произнасяне в отклонение от направеното искане. Соченият общ правен принцип е възпроизведен и в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС по отношение недопустимостта на вписването в ТР, осъществявано с актове на съда в охранителното производство по отменения ГПК.

Посочената обща правна дефиниция, възпроизведена и в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС следва да бъде приложена в контекста на новия ЗТР и принципно новата законодателно въведена концепция за регистърно производство, регистриращ орган и механизъм на вписването.

Съобразно фактическата установеност по делото, сезиращото заявление до АВп е подписано от двамата управители като колективен, съвместен управленски и волеобразуващ орган на дружеството. Актът на подписване е нотариално удостоверен. Следователно - вписването е заявено от легитимирано лице по смисъла на чл. 15, ал.1, т.1 ЗТР вр. чл.141, ал.2 ТЗ. Налице е редовно сезиране, обуславящо допустимост на последващото вписване.

Спорът по настоящото дело е сведен до легитимацията на подателя -чл.13 - 15 ЗТР. Съгласно Закона за търговския регистър подателят може да е лице, съвпадащо със заявителя /чл.15, ал.2, т.1 ЗТР/, но може да е и трето лице, действащо от името на последния с изрично писмено пълномощно /чл.15, ал.2 ЗТР/. Не се спори, че процесното вписване е осъществено по заявление, подписано от двамата управители, но подадено единствено от управителя Б.Д.Е.. Дружеството е с учредена съвместна представителна власт на двама управители, поради което всеки един от тях поотделно не може да действа самостоятелно. Колективната, а не множествена или еднолична представителна власт предполага и колективно подаване на заявлението. Изключение от горния принцип е предвиден само при наличие на изрично писмено пълномощно от единия управител в полза на управителя - подател. Представеното със заявлението пълномощно няма изричен характер и не отговаря на формалните изисквания на чл.15, ал.2, т.2 ЗТР.

Така установеният недостатък обаче не може да обуслови порочност на вписването и квалифицирането му като недопустимо такова. Подател по смисъла на ЗТР е фактическият приносител на заявлението и приложените към него документи. Действията по подаването на заявлението са фактически, а не правни действия. Законодателят е предвидил, че данните за подателя се отразяват от служител на агенцията единствено в информационната система, нямат публичен характер и не са част от търговския регистър - чл.13, ал.З ЗТР. Длъжностното лице по регистрация следи за това дали заявлението изхожда от оправомощено лице, но не и за самоличността на подателя и неговата легитимация /чл.21, т.З ЗТР/. Нормите, регламентиращи подаването на заявлението имат вътрешноорганизационен характер, а не публично-правен, императивен такъв. Неспазването на изискванията във връзка с подаване на заявлението могат да обусловят единствено длъжностна отговорност на приемащия служител или общата деликтна отговорност на заявителя за настъпили вреди от незаконни действия на подателя. За допустимостта на вписването като правно -техническо действие по ЗТР релевантно значение има само заявлението и неговия автор. Подаването няма самостоятелно волеформиращо действие, тъй като такова вече е настъпило по силата на редовно заявление, подписано от легитимиран заявител.

П. Неоснователен е иска и по отношение на второто наведено основание за недопустимост - липса на декларация на заявителя по чл.13, ал.4 ЗТР.

Коментираната декларация касае истинността на заявените факти и обстоятелства или действиетелното приемане на представените за обявяване актове. Следователно - наличието или липсата на документа няма релевантно значение към въпросите за легитимацията на заявителя или съответствието вписването със заявлението. На посоченото основание

липсата на декларация не рефлектира върху допустимостта на вписването съобразно дадената от съда дефиниция по п.1. Декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР е относима единствено към действителното съществуване на вписаните обстоятелства. Настоящия иск обаче е предявен на основание, което изключва проверката за съществуването на вписаните от АВп обстоятелства.

Отделно от изложеното, съдът констатира, че сезиращото заявление е изготвено и подписано на 22.04.2008 год. и съобразно нормативно утвърдения образец на заявление към сочената дата декларацията за истинност на заявените обстоятелства съставлява част от съдържанието му /вж чл.6, ал.2, т.6 б."А" Наредба № 1/14.02.2007 год. в редакция преди последното й изменение ДВ бр.6/2009 год./. Така стр.8/8, група "заявител" от заявлението съдържа поле, обективиращо текста на декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР като подписите на заявителите са положени след нея. Наличието на материализирана в самото заявление декларация за истинност, подписана от двамата управители прави ненужно подаването на нарочни, отделни декларации със същото съдържание. На посоченото основание, евентуалните недостатъци в допълнителните декларации не опорочават проведеното регистърно производство и осъществено вписване.

С оглед на изложеното, решението на В ОС следва да бъде потвърдено. Страните не са претендирали разноски за въззивното разглеждане на спора, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 438/12.11.2009 год., постановено по т.д.№ 260/2009 год. по описа на ОС - Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.Петров относно решението по в.т.д. №33/2010 г. на АС-Варна

Съгласно чл.13, ал.4 - ЗТР към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. З, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. От този текст следва първо, че липсата на такава декларация има отношение спрямо валидността на заявлението за вписване. Второ, че декларацията е самостоятелен документ, който се прилага към заявлението и не може да бъде част от съдържанието му. И трето, че такава декларация не може да бъде подписана от пълномощник, дори да има изрично писмено пълномощно за това /изключена е хипотезата на чл.15, ал.2, Т.2-ЗТР/. Така че Б.Е. не може да подпише дакларацията за истинност /л. 18/ като пълномощник на другия управител-ищеца, с който действат само заедно. Отделно от това представеното пълномощно /л. 15/ не му дава такова правомощие. Когато подписите на заявителя върху заявлението и приложените към него документи не са нотариално заверени и заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2, то представя отделна декларация, че същите са му предоставени от заявителя - чл.13, ал.5 - ЗТР.

Декларацията за истинност на заявените обстоятелства има действие към момента на подаване на заявлението - в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, които ще се вписват или обявяват, съгласно чл.6, ал.2-ЗТР. След като заявлението не е било подадено веднага след подписването му от двамата управители с нотариална заверка на подписите, а 9 месеца по-късно, декларацията, съдържаща се в края на заявлението /л. 14/, даже да се приеме, че е била допустима като част от него, е следвало да бъде потвърдена и подадена отново към момента на подаване на заявлението от всеки един от управителите с нотариална заверка на подписа му.

Липсата на нотариално заверена подадена лично от ищеца декларация за
истинност към момента на подаване на заявлението от другия управител прави
атакуваното вписване недопустимо

СЪДИЯ С ОМ: