В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При участието на секретаря Е.Т., като разгледа в.т.д. № 26 по описа за 2010 год., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.218з ГПК /отм./. С решение на ВКС № 190/18.12.2009г. по к.т.д.№ 364/2009г. е отменено решението на ВАпС по в.т.д.№ 380/2008г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, чрез събиране на поисканите пред въззивната инстанция нови доказателства, и по прилагане на материалния закон във връзка с тълкуване на общите условия на застрахователния договор, сключен между страните.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ „М. - И. *** против решение на СОС № 20/23.06.2008г. по т.д.№ 19/2008г., с което е отхвърлен искът на въззивника против ЗД „Е.И” АД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение по договор от 11.04.2007г. в размер на 29 337 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 12.05.2007г. и с което ЕТ е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 926 лв. В жалбата се излага, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, необосновано е и неправилно е приложен материалният закон. Претендира се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.04.07г. между страните е сключен застрахователен договор „Каско на МПС” – клауза „С” № 0500114248 с едногодишен срок на действие, относно автобус марка „О.”, модел М 23 ЛС, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, собственост на въззивника. Застрахователната сума е определена в размер на 29 337 лв., а застрахователната премия от 586.74 лв. се е дължала на четири разсрочени вноски по 146.69 лв., последните две от които са останали незаплатени.
Не се спори между страните, че на 12.05.2007г. в автобуса е възникнал пожар, потушен с помощта на РСПБЗН - гр.Силистра, при което МПС е било значително увредено. При извършване на опис и оценка на щетите с протокол от 05.06.2007г. от страна на застрахователя е установено, че автобусът е силно обгорял и е негоден за възстановяване, поради което е налице тотална щета. Застрахователното дружество е отказало да изплати обезщетение, видно от уведомление № 4284/12.07.2007г., по следните съображения: Видно от извършената електротехническа експертиза, пожарът е възникнал вследствие на късо съединение, което е предизвикало стопяване и запалване на изолацията на проводниците. Късото съединение е довело до пожар в арматурното табло, който се е пренесъл към двигателя и тапицерията на купето. Причината за пожара е експлоатационна, по смисъла на Общите условия към договора, т.к. е причинена от износване на детайли и съоръжения на МПС, в случая – от протриване на изолацията на проводниците. Поради това и на основание чл.3 ал.1 т.1 от клауза „С” към ОУ, застрахователят няма основание да изплати застрахователно обезщетение.
В общите условия за застраховка „Каско на МПС”, пожарът е определен като настъпила в резултат на действие на трето лице или събитие „поява на огън”, която образува пламък или жарава, не се ограничава в определено огнище, а се разпространява, причинявайки щети. Експлоатационната щета е дефинирана като щета, причинена от конструктивни или технологични недостатъци на МПС и/или скрит дефект или износване /изхабяване, изтриване, корозия, умора на материала/ на детайли или съоръжения на МПС. Видно от чл.2 от Клауза „С” – Пожар и природни бедствия, застрахователят покрива тотална загуба на застрахованото МПС, вследствие на рисковете: пожар, експлозия, късо съединение /доколкото не е налице експлоатационна щета/, гръм /М./ и др. В чл.3 от същата клауза е посочено, че освен изключенията, упоменати в общите условия, застраховката по настоящата клауза не покрива щети, причинени от или настъпили вследствие на: корозия, изхабяване, изтриване, умора на материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, както и други подобни естествени или експлоатационни причини, или неспазване на изискванията за експлоатация на МПС, вследствие на което то е повредено или погинало.
Съдът счита, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът носи тежестта да установи наличието на застрахователно събитие, което е предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение; а ответникът носи тежестта да установи, че са налице изключенията, посочени в общите условия и специалната клауза, които го освобождават от отговорността му да обезщети имуществените вреди. Съдът приема, че на 12.05.2007г. безспорно е настъпило застрахователно събитие – пожар по смисъла на чл.22 от ОУ, в резултат на което на автобуса са нанесени щети. Видно от назначената тричленна комплексна СТЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. на 10.03.10г., най-вероятната причина за пожара е късо съединение в електрическата инсталация, но причината за възникването му не може да бъде установена категорично; според вещите лица късото съединение е резултат на случайно събитие. Тук следва да се отбележи, че късото съединение е отделен покрит риск, видно от чл.2 на клауза „С”. Вредите, причинени от късо съединение, не се обезщетяват, ако представляват експлоатационна щета, съобразно изрично посоченото в чл.2 от клауза „С”. Спорно е, дали същото би следвало да се отнася до покрития риск „пожар”, възникнал след късото съединение, при положение, че пожарът не е необходима и типична последица от същото, а възниква при едновременно неблагоприятно стечение на няколко различни фактора. Дефиницията на експлоатационната щета съвпада с част от посочените в чл.3 ал.1 т.1 от клауза „С” обстоятелства, щетите от които не се покриват от сключената застраховка. Пряко относимо към пожара е само казаното в т.6 на същия член, че застрахователят не покрива щети на МПС, причинени от умишлен палеж. Това е в съответствие с чл.211 КЗ, предвиждащ отказ за плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или при неизпълнение на задълженията по застрахователния договор. Гореизложеното е в подкрепа на тълкуването на ОУ и клауза „С”, дадено в отменителното решение по т.д.№ 364/2009г. на ВКС, според което наличието на експлоатационна щета като условие за отказ за заплащане на обезщетение се отнася само към риска „късо съединение”, а не и към риска „пожар”. Независимо от отговора на така поставения въпрос, съдът счита, че хипотезата на чл.3 ал.1 т.1 от клауза „С” не намира приложение в случая, т.к. фактите по нея не са доказани в процеса. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключения между страните договор.
Застрахователното обезщетение следва да възстанови всички преки и непосредствени вреди, възникнали в резултат на събитието. Установява се по делото, чрез назначените от съда експерти, че е налице тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество, каквото е било първоначално и становището на застрахователя по заведената при него щета № 0579946/15.05.2007г. В този случай обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно чл.203 ал.2 КЗ, е тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към посочения по-горе момент /в този смисъл: решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, определение № 138/10.03.2009г. по т.д.№ 636/2008г. на ВКС/. Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност, то тя се редуцира до съответния размер. Тези законови разпоредби са намерили отражение в чл.8 от Общите условия по договора – при надзастраховане отговорността на застрахователя не е до размера на застрахователната сума, а до размера на действителната стойност. Отделно от това в чл.17 от ОУ изрично е уговорено, че при тотална загуба в резултат на пожар, на застрахования се изплаща 90 % от застрахователната сума /която съгласно чл.8 не може да бъде по-висока от действителната стойност/, като той задържа останките на обгореното МПС.
Относно действителната стойност на автобуса към момента на настъпване на застрахователното събитие, вещите лица имат различни мнения. Според заключението, изслушано в първоинстанционното производство, действителната справедлива пазарна стойност възлиза на 17 700 лв. Останалите вещи лица /назначени с оглед оспорване на предходното заключение/ заявяват, че не могат да определят действителната стойност на база пазарни аналози към момента на увреждането, т.к. така тя не би била точна, а приблизително определена и математически моделирана, с оглед настоящото състояние на автобуса. Считат, че за действителна следва да се приеме застрахователната стойност, посочена в договора, идентична на застрахователната сума /29 337 лв./, т.к. страните са я определили суверенно и след преглед на застрахованото имущество.
Съдът намира, че следва да възприеме като действителна стойност единствената определена по делото пазарна стойност, която съответства и на изискванията на закона за определяне размера на обезщетенията, и на установената съдебна практика.
Доколкото по делото няма спор, че някои от частите на автобуса са запазени – това се установява и от назначените съдебно-технически експертизи, съдът по принцип счита, че тяхната стойност подлежи на съответно приспадане. В случая обаче, страните вече са предвидили възможността останките от опожареното при тотална щета имущество да бъдат използвани от застрахования, поради което са се съгласили да се заплаща обезщетение в размер на 90 % от действителната стойност, без да се оценяват незасегнатите части, ако има такива. Съобразно тази договорка, съдът приема, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в размер на 15 930 лв. / 90 % от 17 700 лв./. От него следва да се приспадне стойността на дължимите неплатени вноски от застрахователната премия /2 х 146.69 лв./, на основание чл.14 ал.7 от ОУ вр. чл.202 ал.3 КЗ и направеното в този смисъл от ответника искане. Следователно, той следва да заплати на ищеца сумата 15 636.62 лв.
За този размер искът с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.208 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер - да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира да му бъде заплатена и лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от момента на настъпване на застрахователното събитие – 12.05.2007г. Съдът не забеляза в общите условия да е уговорено кога настъпва падежът на задължението за заплащане на застрахователното обезщетение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.208 ал.1 КЗ. Според нея, срокът за заплащане на обезщетението не може да бъде по-дълъг от 15 дни след момента на уведомлението по чл.206 КЗ и изпълнение на задълженията на застрахования по чл.207 ал.3 КЗ. С оглед горното и предвид данните по делото, съдът намира, че застрахователят е изпаднал в забава след 30.05.2007г. Претендираната лихва за забава следва да се присъди, считано от 31.05.2007г., като до завеждане на исковата молба лихвата възлиза на 835 лв. /Следва да се отбележи, че държавна такса по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД до завеждане на исковата молба с цена 1 780.49 лв. не е била внесена предварително или изискана от първоинстанционния съд, поради което, с оглед изхода от правния спор, той следва да я събере допълнително, след връщане на делото/.
Тъй като изводите на двете инстанции по съществото на спора не съвпадат изцяло, обжалваното решение следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго, в указания смисъл.
На ищеца следва да се присъдят съдебно деловодни разноски за всички инстанции, в размер на 1 866 лв.
Водим от горното, съставът на ВАпС, търговско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СОС № 20/23.06.2008г. по т.д.№ 19/2008г. В ЧАСТТА, с което е отхвърлен искът на ЕТ „М. – И. *** против ЗД „Е.И” АД гр.София за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор № 0500114248, сключен на 10.04.2007г. за сумата 15 636.62 лв., както и за заплащане на законна лихва за забава в периода 31.05.2007г. – 14.10.2007г. и разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.И” АД гр.София, бул. Г.М.Д. № 16 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „М. – И. ***, чрез собственика му И. Д.Д.сумата 15 636.62 лв. /петнадесет хиляди шестстотин тридесет и шест и 0.62 лева/, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор № 0500114248, сключен на 10.04.2007г. за покрит риск „Пожар” на застрахованото имущество - автобус марка „О.”, модел М 23 ЛС, с рег. № СС 9820 АК, на основание чл.208 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба в съда – 15.10.2007г. до окончателното погасяване на задължението, сумата 835 лв. /осемстотин тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2007г. до 14.10.2007г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата 1 866 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и шест лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции, на основание чл.64 ГПК /отм./.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/23.06.2008г. по т.д.№ 19/2008г. по описа на СОС в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: