Р Е Ш Е Н И Е № 16
Гр.Варна, 09.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д. № 25 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от МАРИЦА-ТР ЕООД гр. Шумен против решение без № от 23.10.2009г., постановено по т.д.№ 390/2009г. по описа на ШОС, с което въззивникът е осъден да заплати на ВИВИА-99 ООД гр.Русе общо сумата 93 956.59 лв., от които - главница в размер на 80 870.40 лв., представляваща част от дължимата цена за доставен пентаеритрол по фактури № 224/20.10.2007г. и № 240/27.11.2007г., и обезщетение за забава в размер на 13 086.19 лв. за периода до завеждане на исковата молба /15.12.2008г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 298.26 лв.
Въззивникът счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон. Според него, не са налице предпоставките на чл.237 ГПК, а именно – признание на иска; съдът неправилно е прекратил съдебното дирене на това основание и е отказал да назначи исканата експертиза за изчисляване размера на мораторната лихва. По горните съображения моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждането на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 259-261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. Като взе предвид становищата на страните по спорния предмет и представените по делото доказателства, съдът приема следното:
Обжалваното решение е допустимо, по следните съображения: При условията на чл.237 ал.1 ГПК, съдът е освободен от правомощието да събира доказателства, въз основа на които да прави фактически констатации и правни изводи, т.е. да мотивира решението си. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Липсата на мотиви обаче не съставлява самостоятелно основание за обжалване на първоинстанционното решение. Въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора е властен както да събира доказателства, така и да изложи свои мотиви при разрешаването му. Следователно, ако се приеме, че признание на иска липсва, въззивният съд следва да разгледа предявените искови претенции по същество. В подкрепа на това идва разпоредбата на чл.270 ал.3 ГПК, която императивно сочи, кои съдебни решения са недопустими – постановените по недопустим иск, от некомпетентен съд, или когато е разгледан непредявен иск. Решението по чл.237 ГПК не попада в тези хипотези.
По правилността на обжалваното решение, съдът намира следното:
В отговора на исковата молба, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител заявява, че действително дължи суми по посочените доставки, но поради временни затруднения не е успял да ги заплати. В първото съдебно заседание пред ШОС процесуалния представител на въззивника поддържа, че по принцип не оспорва задължението към дружеството – ищец, но счита, че страните могат да постигнат споразумение. Предлага размерът на обезщетението за забава да бъде определен посредством назначаване на вещо лице. Противопоставя се на искането на ищеца да бъде постановено решение при условията на чл.237 ГПК. От приложеното на л.35 от т.д.№ 204/2008г. на ОС Русе пълномощно за процесуално представителство е видно, че същото е общо, издадено в изпълнение на изискванията на чл.33 и чл.34 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът на първо място намира, че изявленията са направени от пълномощник, който няма изрично пълномощно да признава исканията на другата страна, съгласно чл.34 ал.3 ГПК. На следващо място, изцяло липсва признание досежно размера на исковете, като в тази връзка е направено и оспорване на претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Неподаването на отговор на исковата молба или подаването на уклончив отговор, както в случая, не е равносилно на признание на иска по смисъла на закона, следователно, предпоставките за постановяване на решение по чл.237 ГПК не са били налице. Последиците от така депозирания отговор следва да се преценяват единствено въз основа разпоредбата на чл.370 ГПК.
От представените по делото неоспорени доказателства се установява, че страните са сключили договори за търговска продажба, обективирани в приложените фактури, както следва: По фактура № 224/20.10.2007г. – за закупуване на 10 000 кг. пентаеритрол с единична цена 2.89 лв., общо 34 680 лв. с ДДС, с уговорен падеж за плащане – 10.12.2007г.; и по фактура № 240 от 27.11.2007г. – за закупуване на 20 000 кг. от същата стока, при единична цена 2.85 лв., общо дължима цена – 68 400 лв. с ДДС и падеж – 27.01.2008г. Стоката по първата фактура е била предадена на купувача МАРИЦА-ТР ЕООД на 12.10.2007г., видно от съставения приемо-предавателен протокол, а за дата на доставката по втората фактура следва да се приеме 27.11.2007г., съобразно неоспорените твърдения в исковата молба. В периода 19.05.08г. – 18.06.08г. въззивникът е направил частично погасяване на задължението по първата фактура, видно от счетоводното извлечение на въззиваемото дружество, като остатъкът от 18 000 лв. е останал неразплатен, а дължимата продажна цена по втората фактура е изцяло неплатена. С оглед горното, претендираната цена по сключените договори за продажба /12 470.40 лв. – частично от 18 000 лв. по първата фактура и 68 400 лв. по втората/ се дължи, а искът с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на обезщетението за забава, следва да бъде съобразено обстоятелството, че заплащането на цената е отложено по съгласие на страните – чл.327 ал.1 предл. последно ТЗ, видно от самите двустранно подписани фактури, които не подкрепят изложеното в исковата молба, че ответната страна е изпаднала в забава от момента на получаването на стоката. Поради това, макар и неоспорени, справките за размера на мораторната лихва, представени от ищеца, не могат да се ценят, тъй като лихвата е изчислена с по-ранен начален момент от падежа на паричното задължение и необосновано обхваща по-голям период от време. С оглед изложеното и при използване на системата ЕПИ „ОН ЛАЙН – калкулатори” съдът установи, че законната лихва върху дължимата продажна цена възлиза на сумата 11 181.06 лв. В този размер исковите претенции по чл.86 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата – отхвърлени.
Следва да се отбележи, че доказателственото искане на въззивника пред първата инстанция за установяване размера на лихвата за забава правилно е било оставено без уважение от съда, тъй като той не носи доказателствена тежест за това обстоятелство, а и за установяването му не са нужни специални знания, каквито съдът не притежава.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над 11 181.06 лв., представляваща обезщетение за забава поради неизпълнение на падежа на задължение по договорите за търговска продажба, до присъдения от ШОС размер на това обезщетение, както и по отношение на разноските за разликата над 4 210 лв. до присъдения размер от 4 298.26 лв. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното искане и изхода от спора, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 78 лв. за двете инстанции.
Водим от горното, съставът на ВАпС – търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.10.2009г., постановено по т.д.№ 390/2009г. по описа на ШОС В ЧАСТТА, с което МАРИЦА – ТР ЕООД гр.Шумен е осъдено да заплати на ВИВИА-99 ООД гр.Русе обезщетение за забава за разликата над 11 181.06 лв. до присъдените 13 086.19 лв. за периода до завеждане на исковата молба - 15.12.2008г., както и съдебно-деловодни разноски за разликата над 4 210 лв. до присъдените 4 298.26 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ВИВИА-99 ООД от гр.Русе, ул.Княжеска № 45 против МАРИЦА-ТР ЕООД от гр.Шумен, ул.Оборище № 33 с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 80 870.40 лв. – дължима цена за доставен пентаеритрол по фактури №№ 224/20.10.07г. и 240/27.11.07г. за разликата над 11 181.06 лв. до претендираните 13 086.19 лв., считано от изпадането в забава до предявяване на исковата молба в съда - 15.12.2008г.
ОСТАВЯ в сила решението, постановено по т.д.№ 390/2009г. по описа на ШОС, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ВИВИА-99 ООД от гр.Русе, ул.Княжеска № 45 да заплати на МАРИЦА-ТР ЕООД от гр.Шумен, ул.Оборище № 33 съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на 78 лв. /седемдесет и осем лева/, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 и сл. ГПК в едномесечен срок от връчването му до страните, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: