Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Варна, №  22 /23.03  2010г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                            ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 24 по описа за 2010 год. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. ООД гр.Шумен против решение № 77/30.10.2009г., постановено по т.д.№ 245/2009г. по описа на ШОС, с което е отменено като незаконосъобразно решение от 28.04.2009г. на общото събрание на съдружниците на К. ООД за изключване на Д.И.Д. като съдружник в дружеството, поради неизпълнение на задълженията му за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и за действия против интересите на същото, на основание чл.74 ТЗ; и с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 84.50 лв.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.259-261 ГПК и е допустима.

В нея се излага, че обжалваното решение е неправилно, като въз основа на безспорна фактическа обстановка, съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Поддържа се, че действията на изключения съдружник, изразяващи се в отказа му да гласува за теглене на банков кредит, застрашават интересите на дружеството и препятстват дейността му, поради което се претендира обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна Д.И.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по нея, съдът съобрази следното:

В исковата молба, депозирана в указания в закона преклузивен срок, се излага, че взетото решение на ОСС на К. ООД гр.Шумен, проведено на 28.04.09г., противоречи на повелителните разпоредби на ТЗ, т.к. изключеният съдружник не е извършвал действия против интересите на дружеството и не е налице неизпълнение на задължението му по чл.124 ТЗ да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, каквито са мотивите за изключването му. Не се твърдят формални нарушения.

Ответната страна оспорва основателността на иска.

От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че на 17.04.2009г. Д.Д. е получил писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ, в което е изложено следното: На 16.06.2008г. било проведено общо събрание на К. ООД, на което е следвало да бъдат взети решения за лично финансово участие на съдружниците в дружеството /т.3/, за допълнителни парични вноски /т.4/ и за ползване на дългосрочен ипотечен кредит за оборотни средства и рефинансиране на задълженията на дружеството /т.5 от дневния ред/. Поради факта, че Д. не е подкрепил цитираните по-горе предложения, дружеството е останало без средства за осъществяване на дейността си, формирало е отрицателен финансов резултат и е в невъзможност да функционира нормално. Твърди се, че посоченото поведение на съдружника представлява нарушение на задължението му за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия против неговите интереси. Съдружникът е поканен да коригира поведението си в срок до 27.04.2009г. /но не е насрочено ОСС за вземане на съответните решения/, в противен случай е предупреден, че ще се предприемат действия по неговото изключване.

Видно от протокола от ОСС на 16.06.2008г., Д., чийто дял е в размер на 33 % от капитала на дружеството, е гласувал против предложението по т.4 от дневния ред - съдружниците да внесат по 150 000 лв. като допълнителна парична вноска, както и против предложението по т.5 от дневния ред - за ползване на дългосрочен ипотечен кредит в размер на 600 000 лв. По делото е представен и доклад на управителя на К. ООД за дейността на дружеството до 01.06.2008г., като обосновка за приемане на цитираните по-горе решения.

Едновременно с предупреждението на съдружника е връчена и покана за свикване на общо събрание на 28.04.2009г. с дневен ред – вземане на решение за изключването му, поради неизпълнение на задължението му за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия против интересите на същото, което именно е сторено с атакуваното по реда на чл.74 ТЗ решение на ОСС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи по основателността на иска:

Тъй като в исковата молба не се сочат пороци на атакуваното решение от формално естество, повдигнатият спор следва да се ограничи до това, дали така индивидуализираното поведение в предупреждението за изключване попада в хипотезите на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ.

На първо място следва да се отбележи, че начинът на гласуване на конкретен съдружник при вземане на решения от ОСС е въпрос на суверенно упражняване на негово членствено право и само по себе си не може да обуслови поведение, осъществяващо състава на цитираните по-горе разпоредби. И все пак съществуват хипотези, при които свободното изразяване на волята се преценява като действие в явен ущърб на дружеството. Например, когато след законодателна промяна е необходимо вземане на решение от ОСС за продължаване съществуването на дружеството /гласуване против решение за увеличаване на капитала с оглед достигане на законно изискуемия минимум, вр. § 7 ал.3 ПЗР ЗИД ТЗ /ДВ, бр.100/1997г./.

Настоящият случай не е такъв. Ищецът не може да бъде санкциониран само за това, че има становище, различно от мнозинството, когато законът и/или уставът на дружеството изискват единодушие при вземането на конкретни решения. Следва неговият вот да се преценява с оглед интересите на дружеството – дали посоченото решение е от изключителна важност за жизнеспособността и осъществяването на дейността му, като в този случай необходимостта от привличането на парични средства по предложения начин подлежи на главно и пълно доказване от страна на дружеството. Правилно окръжният съд е посочил, че годни доказателства за проверката на този факт, който съставлява елемент от основанието за изключването на ищеца, ответникът не е ангажирал, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част. В същия контекст следва да се отбележи липсата на презумпция, че получаването на заемни средства е винаги в интерес на заемателя, както и че предложението за набирането на такива не е идентично с обективната необходимост от подобни действия.

В близка хипотеза е постановено решение № 26/02.04.2009г. на ВКС по т.д.№ 533/2008г. на ТК, с което съдилищата трябва да се съобразяват /вж. ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСКТК при ВКС, т.2/, съгласно което, само ако се установи реална нужда от извършване на допълнителни парични вноски, отказът на съдружника да гласува за същите би могъл да се преценява като отказ да съдейства за осъществяване на дейността на дружеството и като действие против неговите интереси.

По изложените съображения съставът на Варненския апелативен съд – търговско отделение намира, че обжалваното решение на Шуменския окръжен съд, с което предявеният иск по чл.74 ТЗ е уважен, поради липса на укоримо поведение на съдружника по чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ, за което да бъде изключен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/30.10.2009г., постановено по т.д.№ 245/2009г. по описа на ШОС.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 и сл. ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: