РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер                                            2009 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                                Търговско отделение

На     девети юни                                                                                Година 2009 в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

               ЧЛЕНОВЕ:        ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                               АНЕТА БРАТАНОВА

                                     

Секретар Е.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от М.Х.

в.т. дело номер    237          по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                        

          Производството е образувано по въззивна жалба на „П.” ООД /в несъстоятелност/ гр. Ш. срещу решение №9/19.03.2009 г. по т.д. №717/2008 г. на Шуменски окръжен съд.

          Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи предявения на осн. чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД вр. с чл.38 ал.1 ЗЗД иск.

          Въззиваемите страни „Х.В. т.” ООД /в несъстоятелност/ гр. Ш. и „Х.В. т.” ООД / несъстоятелност/ гр. Ш. в депозирания писмен отговор на въззивната жалба изразяват становище за неоснователност на същата и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

          Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          „П.” ООД /в несъстоятелност/ гр. Шумен е предявило срещу „Х.В.т.” ООД и „Х. в.т. ООД иск по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.38 ал.1 ЗЗД за установяване по съдебен ред и прогласяване нищожността на договор от 19.12.2003 г. за прехвърляне на вземане /цесия/ , сключен между ответните страни, като противоречащ на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД.

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, приета от окръжния съд и детайлно очертана в мотивите на решението, към които настоящият състав на съда препраща на осн. чл.273 ГПК.

          Нищожността на атакуваната сделка ищецът обосновава единствено с въведената от закона – чл.38 ал.1 ЗЗД забрана представителят да не може да договаря от името на представлявания с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си затова т.е. с хипотезата на множествено представителство, предвид обстоятелството, че физическото лице Т.Ж. е управляващ и представляващ и двете търговски дружества.

          Нормата на чл.38 ал.1 ЗЗД цели предотвратяване конфликта на интереси, доколкото представителят упражнявайки представителната си власт би могъл да увреди интересите на едната страна по сделката. Отнесено към конкретния казус, това правило не намира приложение, тъй като ищец по делото е една трета страна – длъжник на цедента за цената на доставени му и незаплатени стоки по пет фактури. За „Х.в. т.” ООД, като кредитор на „П.” ООД, с оглед разпоредбата на чл.99 ал.1 ЗЗД и въведените с нея ограничения, съществува договорната свобода да извърши прехвърляне на вземането си на „Х.В. т.” ЕООД.

          Вярно е, че сме изправени пред органно представителство на две юридически лица, но в случая няма конфликт на интереси. Управителят и на двете търговски дружества е действал в интерес и на двете страни. Обратното не се твърди от нито една от тях и не се установява по никакъв начин от събраните по делото доказателства. Ето защо, в тази хипотеза забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД е диспозитивна, поради което е допустимо даване на съгласие за т.нар. хипотеза „договаряне сам със себе си”. В подкрепа на този извод е и всеобхватната компетентност на ОС на съдружниците в ООД, включваща и възможността за даване предварително на изрично съгласие за договаряне „сам със себе си”, каквото съгласие е обективирано в представените по делото протоколи от проведени общо събрания на ответните дружества /л.50 и л.51/.

          Предвид изложеното, съдът приема, че договорът за цесия е валидно сключен, не противоречи на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД, поради което и искът по чл.26 ал.1 ЗЗД е неоснователен и се отхвърля.

          Като е обосновал аналогичен краен извод по мотиви, сходни с изложените по-горе, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №9/19.03.2009 г. по т.д. №717/2008 г. на Шуменски окръжен съд        .

          Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.