РЕШЕНИЕ

          №  13/01.03.2010 г., град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                    търговско отделение

На  втори февруари                                                                         2010 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева

                                                                                                 Петя Хорозова       

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане възз.т.д. № 23 по описа за 2010 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗК”Български имоти” АД със седалище гр. София срещу решение № 367/09.10.2009 г. постановено по  т.д.№69/2009 г. на Варненския окръжен съд. Обжалва се размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по исковете на ищците К. и Ц.. Наведени са доводи за необоснованост и незаконосъобразност при определяне на общия размер на обезщетението на 120 000 лв. вместо 80 000 лв. и съответно размера на съпричиняването на 1/3 вместо 1/2. Така обжалваемия интерес по всеки от субективно съединените искове е за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв.

Въззиваемите страни оспорват основателността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на решението в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предмет на въззивното производство са субективно съединени искове с правно основание чл. 226 КЗ. Във въззивната инстанция не се спори относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водач на МПС за причинените на трети лица неимуществени вреди. Спорът се свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди / чл. 52 ЗЗД /и приноса на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат /чл. 51 ал. 2 ЗЗД/.

Претенциите за обезщетение на неимуществени вреди са предявени от ищците К.К.К. и И.С.Ц., които са майки на загиналите Ц. Л. А. на 20 г. и Т.Л.Л. на 18 г. в резултат на станало на 7.10.2007 г. пътно-транспортно произшествие. За незатихващите болки и страдания на майките от загубата на дъщерите им свидетелстват непротиворечивите показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Всяка невъзвратима загуба на близък човек носи страдание, но несъмнено смъртта на толкова млада дъщеря, лишава майката от надеждите за бъдещето, от радостта на житейската реализация. Затова в съдебната практика обичайно се определя по - високо парично обезщетение за родител при смърт на дете, което е в началото на самостоятелния си житейски път. Доводите на ответника, че всяка от ищците е в работоспособна възраст и е финансово обезпечена са неотносими, тъй като претенцията и респективно поетия от застрахователя риск са за обезщетение на неимуществени вреди. Размерът на обезщетението съгл. чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост, но въз основа на общоприети критерии. Трайната съдебна практика приема, че при общественото възприемане на справедливостта следва да се отчита промяната в стандарта на живот. Растежа на стандарта е в основата на изменението на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди. Тези минимални нива, относно процесния период – октомври 2007 г. съгл. §27 ал. 2 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 700 000 лв. а до 1 000 000 лв. / за две и повече лица, при 400 000 лв. и 480 000 лв. до 28.03.2006 г. /вж. Наребда № 18/2004 г./ Като стойности и процент на растеж те са ориентир за размерите на обезщетението. След преценка на всички релевантни обстоятелства за настъпилото през 2007 г. пътно-транспортно произшествие размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът определя на 120 000 лв. за всяка от ищците. Тази сума следва да се намали с размера на съпричиняването от страна на пострадалите на вредоносния резултат.

Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалите се обосновава с липсата на обезопасителни колани. Страните не спорят относно факта, че пострадалите които са се намирали на задната седалка на лекия автомобил не са ползвали коланите и след удара са изпаднали от колата. Първоинстанционният съд е определил приноса на всяка от тях на 1/3 и в тази си част решението не е обжалвано от ищците. Ответникът ЗК”Български имоти” АД в жалбата си прави довод за по- висок размер на съпричиняването, като го обосновава с характера на уврежданията на починалите и с факта, че пътуващите на предната седалка на автомобила, които са били с колани са получили незначителни травми.

Независимо от безспорно установения факт, че двете загинали момичета са нарушили изискването да пътуват с обезопасителни колани– чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че приносът на деликвента – К.М. е по- голям. Тя е нарушила чл. 20 ал. 2 от ЗДв.П – шьофирала е с несъобразена с пътните условия скорост. Затова не е могла да овладее лекия автомобил при навлизане в зона с дълбока вода, като поради високата скорост не е съумяла да коригира управлението на волана. Автомобилът, който е бил в лявото платно се е насочил с кръгообразно движение на дясно и се е блъснал с предната челна част в дясната мантинела, последвало е въртеливо движение около вертикалната ос след което с последващо въртеливо движение след като е описал пълен кръг по посока на часовниковата стрелка се е ударил със задната стена на багажника в лявата мантинела, завъртяр се е на още 90 градуса и е спрял. След удара на задната стена на багажника и задните калници са се отворили задните вратите и двете момичета са изпаднали от колата. Констатираните множество тежки увреждания на пострадалите са резултат от удара и последвалото въртеливо движение на автомобила и вероятно биха били по- леки, ако в момента на удара телата им са били прикрепени към седалките с колан. Т.е. при поставен обезопасителен колан животът им би бил застрашен в по- малка степен. Но въпреки това отговорността на водача, който не е осигурил безопасна скорост, съобразена с пътните условия е значително по - голяма. Неправомерното поведение на деликвента е причина за ПТП и съответно за вредоносния резултат към който се наслагва и поведението на пострадалите, които не са взели достатъчно мерки за личната си сигурност. Затова съдът приема за обоснован принос от страна на пострадалите за вредоносния резултат в размер на 1/3. Така обезщетението за всяка от ищците след отчитане на съпричиняването следва да се определи на сумата 80 000 лв. до който размер искът е основателен и доказан.

Поради изложеното първоинстанционото решение следва да се остави в сила в частта с която исковете на К.К.К. и И.С.Ц. срещу застрахователя ЗК”Български имоти” АД са уважени за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., като за разликата до 100 000 решението следва да се се отмени и се постанови друго с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдебните разноски които ответникът следва да възстанови на ищците следва да се коригират на 2 666 лв.

На основание чл. 78 ал. 2 вр. с ал. 3 ГПК ищците следва да възстановят направените от ЗК” Български имоти” АД и доказани съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на всеки от субективно съединените искове, поради което следва да се осъдят К.К.К. и И.С.Ц. да платят по 400 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.

Дължимата от ответника на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса за първоинстанционото производство следва да се потвърди до размера от 6 400 лв.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

Р    Е    Ш    И    :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/09.10.2009 г. постановено по  т.д.№69/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта с която ЗК „Български имоти” АД със седалище гр. София е осъдена да заплати на К.К.К. и И.С.Ц. обезщетение за неимуществени вреди  на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. за всяка от ищците  ведно със законната лихва и съдебни разноски в размер на 2 666 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която исковете са уважени за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. и са присъдени съдебни разноски над 2 666 лв. до 3 666 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К.К.К. и И.С.Ц. срещу ЗК”Български имоти” АД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. за всяка от ищците и съответно на съдебни разноски за разликата над 2 666 лв. до 3 666 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която ЗК” Български имоти” АД е осъден на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК да плати държавна такса за първоинстанционото производство за разликата над 6 400 лв. до 8 000 лв.

ОСЪЖДА К.К.К. с местожителство *** да заплати на Застрахователна компания „Български имоти” АД със седалище и адрес на управление гр.София ж.к”Иван Вазов” ул”Балша” № 8 съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА И.С.Ц. с местожителство *** да заплати на Застрахователна компания „Български имоти” АД със седалище и адрес на управление гр.София ж.к”Иван Вазов” ул”Балша” № 8 съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв.

В останалата си част с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени до размера на сумата 40 000 лв. по всеки иск и са отхвърлени съответно за разликата над 100  000 лв. до 150 000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :