РЕШЕНИЕ
№ 20/15.03.2010 г., град Варна
Апелативен съд - Варна търговско отделение
На шестнадесети февруари 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров
ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова
Магдалена Недева
при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 22 по описа за 2010 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК вр. с чл. 377 ГПК.
Обжалвано е решение № 420/2009 г. постановено по т.д. 1030/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на „Черноморска технологична компания” АД гр. Варна срещу Н.Г.Д. за плащане на обезщетение за вреди в размер на сумата 30 951,65 лв. в едно със законната лихва и са присъдени съдебни разноски.
Наведени са оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и уважаване на иска ведно със законните последици.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.
Съдът след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и като въззивна инстанция приема по съществото на спора:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 23 от ТЗ
Ищецът претендира обезщетение за нанесени на дружеството от прокуриста Д. вреди в размер на 30 951,65 лв., чрез сключен договора за консултантски услуги с „Файнейшъл Проджектс Адвайзъри” ООД гр. Варна. Спорът се свежда до необходимостта от сключения на 1.07.2005 г. едногодишен договор за консултантски услуги за сумата 56 919,53 лв. с ДДС, след като до 30.06.2005 г. Ралица Босилкова е работила в дружеството като финансов директор и е изпълнявала същите функции, като разликата е само в заплащането.
Ответникът оспорва иска като недоказан по съображения, че при сключване на договора е действал правомерно, в рамките на правомощията си като прокурист, че платеното в повече по консултантския договор в сравнение с предходния период не е вреда, поради липса на причинна връзка и евентуално като погасен по давност.
Материалноправната легитимация на страните по иска се установява от доказателствата по делото. С договор от 23.07.2002 г. Н.Г.Д. е бил назначен като прокурист на „Черноморска технологична компания” АД. В това си качество ответникът е сключил на 1.07.2005 г. с „Файнейшъл Проджектс Адвайзъри” ООД представлявано от Р.Б., договор за консултантски услуги. След изтичане на договора за прокура съветът на директорите на „ЧТК” АД е взел решение от 12.05.2008 г. за търсене на отговорност на прокуриста за нанесени на дружеството вреди.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза която след сравнение на задълженията по двата договора е дала заключение за припокриването им по отношение направленията за финансов анализ и планиране, изготвяне на финансова документация свързана с изискванията на ДКЕВР и на месечните отчети. Разликите произтичат от включените чисто оперативни задължения в длъжностната характеристика, докато в консултантския договор се съдържат задължения за консултации по счетоводни данъчни и правни въпроси и изготвяне на решения за съвета на директорите. За действително извършената дейност по консултантския договор липсват доказателства. Вещото лице е отговорило, че не може да даде заключение по обема на работата поради липса на документи във връзка с конкретно изпълнени работи.
Доводите на ответника, че сключването на консултантския договор е станало по нареждане на съвета на директорите и че отчетите за изпълнението му също са получавани от члена на съвета – Д. Р. поради което не следва да се ангажира отговорността му са несъстоятелни. Съгл. чл. 22 ал. 1 от ТЗ прокуристът извършва всички действия свързани с упражняване на търговската дейност. Този е смисълът и на чл. 1 от договора за прокура – прокуристът управлява дружеството в обикновената му търговска дейност. След като Д. в качеството си на прокурист е отговарял за икономическо-управленската и оперативна дейност и е контролирал изпълнението на всички задължения от счетоводно, данъчно и административно естество /чл. 4 от договора/ негово задължение е подбора на консултанти, сключването на договори с тях, контрола върху обема на работата и заплащането им. Възраженията, че му е било наредено да сключи договор с „Файнейшъл Проджектс Адвайзъри” ООД не са по подкрепени с доказателства. Те са основани единствено на свидетелските показания на Ю.В., която няма непосредствени впечатления, а възпроизвежда казаното от Р.Б. Освен това свидетелката В. е заинтересувана по смисъла на чл. 172 ГПК тъй като след 13.11.2007 г. има общи интереси с Д. във „Файнейшъл Проджектс Адвайзъри” ООД, където тя е съдружник заедно с „Газ флоу контрол” АД в което ответникът е управител и съдружник. Затова съдът не кредитира като обективни и достоверни показанията на свидетелката В.
Р.Б. е била назначена в „Черноморска технологична компания” АД от ответника в качеството му на прокурист и е работила по трудов договор до 30.06.2005 г.на длъжността финансов директор. На 25.05.2005 г. е учредено ООД „Файнейшъл проджектс адвайзъри”, с управител Р.Б., включващо в предмета си на дейност консултантска и инвестиционно проучвателна дейност в областта на енергетиката в страната и чужбина. На 30.06.2005 г.ответникът е прекратил трудовия договор с Б., но е сключил веднага консултантски договор с новоучреденото дружество в което тя е управител и съдружник. Доводите, че предлаганите с консултантски договор услуги са били специфични и след прекратяване на трудовия договор с Р. Б. е нямало друго лице, което да я замести са недоказани. По делото липсват данни, че въобще е търсена възможност за заместването на Б. като финансов директор. Напротив предварително е осигурен специалист за оперативната работа. Това е Д.П. назначен по трудов договор от 5.01.2005 г., като специалист финанси с допълнителни условия - да подпомага изготвянето на инвеститорски проекти и ценообразуването, който и към момента извършва дейността. Има сключен граждански договор и с юрист. По делото липсват доказателства какви конкретни консултантски услуги са извършвани от „Файнейшъл проджектс адвайзъри” в изпълнение на договора за консултантска дейност. Единствените доказателства са фактурите за плащане в които е посочено основание консултантски услуги съгл. чл. 2 ал. 2 б „ж” и „з” от договора, но документи липсват.
Въз основа на изложените фактически констатации от правна страна се налага извода, че ответникът е нарушил задълженията си към дружеството и от това е произтекла вреда, която е в причинна връзка с поведението му като прокурист. Той управлява търговската дейност на фирмата и носи отговорност за ефективността на работата на дружеството. Критерий за добросъвестност при упражняване на работата му е положената грижа на добър търговец. Тази грижа изисква сключване на договори в интерес на дружеството. След като не се установява какво в повече от изпълненото по трудов договор е извършено по договора за консултантски услуги, за дружеството ищец е налице вреда от извършените плащания на непредоставени услуги. Поведението на ответника не е в резултат на поет риск, а поради проявена груба небрежност, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за вреди поради неизпълнение на задълженията си по договора за прокура.
Съдът възприема вариант първи от заключението на ССЕ за размера на вредите, който е 33 838,43 лв. /47 432,94 лв. – 13 594,51 лв. /, но искът следва да се уважи до предявения размер за сумата 30 951,65 лв. Възражението за погасителна давност е неоснователно. Действително давностния срок по чл. 111 б”б” ГПК е тригодишен, но той започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо – чл. 114 ал. 1 ЗЗД. Ответникът неоснователно се позовава на датата на сключване на договора за консултантски услуги – 1.07.2005 г., като начална датата на давността. Договорът има едногодишен срок на действие през който е настъпила вредата, като в този срок са извършени плащания общо за 56 919,53 лв. /с ДДС/. До 2.11.2005 г. включително са платени 11 148,91 лв. които не са предмет на иска. Останалите плащания, които представляват вреда за ищеца са извършени в периода 7.12.2005 г. – 3.08.2006 г., поради което по отношение на тях тригодишния давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 3.11.2008 г.
Поради различие в мотивите и крайния резултат първоинстанционото решение следва да се отмени и се постанови друго с което искът се уважи.
Ва основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплатят поисканите видно от списък по чл. 80 ГПК и доказани съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 2 957,07 лв.
Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 420/2009 г. постановено по т.д. 1030/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на „Черноморска технологична компания” АД гр. Варна срещу Н.Г.Д. за плащане на обезщетение за вреди в размер на сумата 30 951,65 лв. в едно със законната лихва и са присъдени съдебни разноски в размер на сумата 2 600 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. ЕГН ********** да плати на „Черноморска технологична компания” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна ел.”Цар Симеон І” № 25 сумата 30 951,65 лв представляваща вреди поради договорно неизпълнение ведно със законната лихва считано от 3.11.2008 г. до окончателното и плащане и съдебни разноски за двете инстанции общо 2 957,07 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :