Номер 11.03.2008 г. град Варна
На дванадесети февруари Година 2008 в публично заседание в следния състав:
Прокурор
като разгледа докладваното в.т. дело номер 21 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на П.Ф.К. “Д.” АД гр. Д. и Община – Д. срещу решение от 08.10.2007 г. по т.д. №58/2007 г. на Окръжен съд гр.Д.
Въззивникът П.Ф.К. “Д. АД гр. Д. обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която се отменя решение №1651/21.10.2002 г. по ф.д. №321/2000 г. на ОС гр.Д, с което е вписано увеличение на капитала на дружеството от 1 877 000 лв. на 2 173 000 лв.чрез апортна вноска – отстъпено вещно право на ползване за срок от 8 г. върху недвижими имоти на Община- Д. Навежда оплакване за недопустимост на решението изцяло поради недопустимо съединяване в едно производство на установителни искове на прокурора, извършени с отделни съдебни регистърни решения. Алтернативно счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, поради което моли за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск за отмяна решението на регистърния съд от 21.10.2002 г. по ф.д. №321/2000 г. на ОС гр.Д., с което е вписано увеличение на капитала на П.Ф.К. “Д.” АД гр. Д. от 1 877 000 лв. на 2 173 000 лева.
Въззивникът Община – Д. обжалва същото решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Окръжна прокуратура – Д. иск за отмяна на регистърното решение от 25.08.2000 г. по ф.д. №321/2000 г. на ДОС, с което е вписано увеличение на капитала на П.Ф.К. “Д.” АД гр. Д. на 1 877 000 лв. чрез апортна вноска – отстъпено вещно право на ползване върху недвижими имоти, собственост на общината за срок от 10 години. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, поради което моли за неговата отмяна в тази му част и постановяване на друго решение, с което се уважи предявения иск.
С оглед наведените оплаквания и извършената от настоящия състав на съда служебна проверка на първоинстанционното решение по см. на чл.209 ГПК /отм./, съдът установи следното:
Окръжна прокуратура – Д. е предявила срещу П.Ф.К. “Д.” АД гр. Д. с една искова молба искове по чл.431 ал.3 ГПК /отм./. Видно от обстоятелствената част и петитума на уточнената искова молба /л.4/, след оставянето й без движение съобразно указанията на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, ищецът не е отстранил нередовностите й. Същите се изразяват в наличието на противоречие между твърдяната нищожност /недействителност/ на вписването на увеличението на капитала на ответното дружество с непарична вноска и петитума на исковата молба “съдът да признае за установено по отношение на ответниците нищожност /недействителност/ на извършения от Община – Д. апорт в капитала на П.Ф.К. “Д.” АД гр. Д.. В първото по делото съдебно заседание от 14.06.2007 г. прокурорът отново навежда като основание нищожността на вписването като порок на двете регистърни решения. В последното по делото съдебно заседание преди даване ход на делото по същество процесуалният представител на ответното дружество, упражнявайки процесуалното си право на защита, е навел в процеса твърдение за нередовност на исковата молба именно с оглед посоченото по-горе противоречие. Ищецът изрично е заявил, че не поддържа исковата си претенция за нищожност на вписването по см. на чл.498 ГПК /отм./, а претендира визираната в чл.431 ал.3 ГПК /отм./ отмяна на постановените охранителни актове, като постановени в нарушение на закона. Тези са и исковете, които първоинстанционният съд е разгледал и по които е постановил решение по същество.
Съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение съдът намира, че окръжният съд се е произнесъл отново по нередовна искова молба. Това е така и поради следното:
Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение и има специално предназначение и правни последици, които го отличават от останалите охранителни актове. Положителното регистърно решение, каквито са и двете атакувани по исков ред решения на Окръжен съд – Д., постановени по ф.д. №321/2000 г., не се ползват със сила на присъдено нещо. Осъщественото въз основа на тях вписване на обстоятелства в търговския регистър обаче, може да бъде заличено по реда на чл. 498 ГПК /отм./, ако по исков ред се установи, че вписването е недопустимо, нищожно или се установи несъществуване на вписаното обстоятелство т.е. при разграничаването от закона /ГПК/ на три възможни хипотези. Това е целената правна последица от успешно проведен иск по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ вр. с чл.498 ГПК /отм./, предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или иск по чл.431 ал.3 ГПК също във вр. с чл.498 ГПК /отм./, предоставен на прокурора в изпълнение на възложената му от държавата функция за защита на законността и обществения интерес.
При това положение искът на прокурора по чл.431 ал.3 ГПК /отм./следва да се разглежда единствено във връзка с чл.498 ГПК /отм./ и то в някоя от трите възможни хипотези при съобразяване и на постановките в т.3 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Окръжният прокурор не е въвел в процеса чрез редовна искова молба ясно и безпротиворечиво твърдение за порок на вписването в една от тези три хипотези, съответно не е формулирал петитум, съответстващ на твърдения порок, поради което и съдебният акт, като постановен по нередовна искова молба по иск по чл.431 ал.3 ГПК /отм./, какъвто самостоятелно при атакуване на положителни охранителни регистърни решения не може да съществува, е процесуално недопустим.
Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено изцяло, а делото –върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия отново на оставяне на исковата молба без движение за уточняване на фактическото основание на предявените искове и техния петитум в контекста на някоя от хипотезите, визирани в чл.498 ГПК /отм./.
Първоинстанционният съд евентуално следва да съобрази и допустимостта на съединяването в едно производство на два установителни иска за установяване пороци на вписването, осъществено с две последователни регистърни решения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛА решение от 08.10.2007 г. по т.д. №58/2007 г. на Окръжен съд гр.Д.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на оставяне исковата молба без движение за посочване в нея на фактическото основание на предявените искове и техния петитум.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК /нов/ в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.