Р Е Ш Е Н И Е № 36.
Гр.Варна, 28.02. 2011г.
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 08.02.2011г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА в.т.дело № 18 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.613а ал.2 ТЗ.
Националната агенция по приходите обжалва в качеството си на лице по чл.613а ал.2 ТЗ решение на ВОС № 524/15.11.2010г. по т.д.№ 1749/2010г., в частта, с което е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника Д. ООД гр.Варна /04.12.2009г./. В останалата част решението по чл.630 ал.1 ТЗ е влязло в законна сила.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е необосновано и неправилно. Излага се, че по делото има данни за съществуващи предходни непогасени публични задължения в значителен размер, което свидетелства за траен характер на затрудненията на длъжника да обслужва публично-правните си задължения в по-ранен момент. Поради това се претендира решението в обжалваната част да бъде отменено и да се определи датата 30.06.2009г. като начало на неплатежоспособността.
Жалбата е подадена в срок и към нея е приложен РА № 030902195 от 07.01.2010г., който е влязъл в законна сила. С оглед горното, съдът приема, че въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Длъжникът Д. ООД гр.Варна, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
По съществото й, съдът приема следното:
Началната дата на неплатежоспособността е моментът, от който насетне длъжникът обективно и трайно не е в състояние да погасява изискуемите си парични задължения. Релевантни за определянето й са данните от анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника, най-вече показателите за ликвидност, съпоставени с изискуемостта на конкретните неизпълнени задължения, посочени в чл.608 ал.1 ТЗ.
Видно от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, непогасените задължения на длъжника са натрупани през 2009 и 2010г. Около 0.1 % /незначителна част/ са съществуващите задължения, станали изискуеми през 2008г. Коефициентите на обща и бърза ликвидност за 2008г. са над единица, а на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.71. Налага се изводът, че до 31.12.2008г. длъжникът е обслужвал регулярно текущите си задължения и е бил платежоспособен. По счетоводни данни през 2009г. коефициентът на обща ликвидност е 1.57, на бърза ликвидност – 1.36, на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.87. Същевременно, съобразно доклада на независим одитор относно ГФО към 31.12.2009г., липсва достоверност на отразеното в отчета наличие на парични средства по каса в размер на 2 082 000 лв., както и на други данни, обективирани в него. Отсъствието на паричните средства е констатирано изрично след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството през м.ноември с.г. от встъпилите съдружници, с протокол от 04.12.2009г. С оглед горното, вещото лице е направило корекция в счетоводните данни на длъжника към твърдяния от него начален момент на неплатежоспособността – 30.09.2010г., съобразно която при отчетени данни за обща и незабавна ликвидност над единица /1.75 и 1.62/, реалните такива са спаднали съответно на 0.66 за коефициента за обща ликвидност и 0.53 за коефициента на бърза ликвидност – т.е. под нормите на финансово-икономическото здраве. Горната корекция обаче следва да важи и за отчетните данни към 31.12.2009г., т.к. достоверността на ГФО за 2009г. е компрометирана, респективно – непотвърдена по надлежния ред. Поради това следва да се приеме, че именно през тази година дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност – факт, който съответства както на приетото от съда в обжалваното решение, така и на претенцията във въззивната жалба.
При така установеното, за определяне на конкретната начална дата на това състояние, съдът не може да се опре изцяло на анализа на вещото лице, който е направен по обявените в отчета счетоводни данни. Не може да се базира и на протокола на съдружниците за констатирани липси в размер на над два милиона лева, т.к. с него само се потвърждава недостоверността на отразеното финансово икономическо състояние към конкретен момент, т.е. – не представлява обективен критерий за неплатежоспособността.
С оглед горните съображения, съдът намира доводите на въззивника за основателни. Видно е, при сборуване на непогасените към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ парични задължения с изискуемост през 2009 год., че само по търговски сделки осчетоводените задължения възлизат на около 316 234 лв. - без лихвите. Непогасените публично-правни задължения възлизат на около 201 851 лв. без лихвите, също по счетоводни данни на длъжника. Установява се, че длъжникът изцяло е преустановил плащанията си към бюджета – не е заплащал задълженията си за ДДС по справки – декларации, считано от 14.07.2009г., за данък по ЗДДФЛ, считано от 10.08.2009г., за ДОО и ЗО – считано от 30.04.2009г. За непогасените задължения за ДДС приходните органи са постановили и налагането на обезпечителен запор на 18.11.2009г. Доколкото неплатените задължения по ДДС за 2009г. са в значителен размер /над 116 000 лв./ и системното им неплащане започва след 14.07.2009г., тази дата може да се счете за начало на състоянието на неплатежоспособност.
В подкрепа на горното са и следните данни: Установява се, че в началото на м.октомври с.г. длъжникът е получил револвиращ кредит за осъществяване на текущи разплащания в размер на 500 000 лв., обезпечен с ипотека, вкл. върху собственост на трети лица /ипотекарни гаранти/, въпреки наличието на непогасени публично-правни задължения в голям размер. Горният факт впрочем индикира, че посочената в отчета касова наличност към този момент не е съществувала. Независимо от обстоятелството, че кредитът е бил за покриване на текущи задължения, над половин милион лева от тях са останали непогасени след усвояването му. Следователно, въпреки привлечените средства, длъжникът не е имал възможност да удовлетвори всичките си кредитори, а е предпочел да се издължи само на някои от тях. Видно е, че и посредством предоставения кредит не е успял да възстанови способността си да погасява текущите си задължения, поради което влошеното му финансово-икономическо състояние е продължило и е затвърдило трайния си характер. Длъжникът също така е удължавал многократно крайните срокове за погасяване на предходни банкови кредити с допълнителни анекси, като само това е попречило задълженията му с падеж през 2009г. да бъдат още по-големи. Гореизложеното налага извод, че е осъществена хипотезата на чл.608 ал.3 ТЗ – през 2009г. длъжникът е платил /изцяло или отчасти/ само задълженията към отделни кредитори, като е пренебрегнал останалите и в частност – НАП, по причини, че не е разполагал с парични средства и достатъчно бързо ликвидни активи. Поради това следва да се приеме, че неплащането на падежа на първите от поредицата задължения по СД по ДДС към въззивника е поставило началото на така установеното с влязлото в сила решение състояние на неплатежоспособност.
Изводите на двете инстанции по спорния предмет не съвпадат, поради което решението на ВОС в обжалваната част следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, съобразни изложените мотиви.
Водим от това, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на ВОС № 524/15.11.2010г. по т.д.№ 1749/2010г., в частта, с което е определена началната дата на неплатежоспособността на длъжника Д. ООД гр.Варна, а именно 04.12.2009г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на състоянието на неплатежоспособност на Д. ООД гр.Варна датата 14.07.2009г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТР и на обявяване в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТР, на основание чл.633 ал.1 ТЗ от длъжника и лицата по чл.613а ал.2 ТЗ, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: