В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.05. през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия ВИЛИЯН ПЕТРОВ в.т.дело № 179 по описа за 2009 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗК “Б. и” АД гр. С е обжалвало решение № 17/19.01.2009 г. по гр.д. № 187/2008 г. по описа на ДОС, с което е уважен предявеният срещу него от Ц.В.П. иск за разликата от 8000 лв до 12000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен между застрахователя и деликвента, и за сумата 6000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен между застрахователя и деликвента, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът в посочените части бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част, включително и на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят моли с писмено становище за уважаване на жалбата му.

Ответницата по жалбата – Ц.В.П. ***. чрез процесуалния си представител за оставяне на решението в сила.

Ответникът по жалбата - Г.Д.Б. ***. чрез процесуалния си представител за оставяне на решението в сила.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С жалбата застрахователят на виновния водач на МПС по застраховка „гражданска отговорност” атакува присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди над сумата 8000 лв и изцяло присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 5.03.2007 г.

Въззивният съд намира, че определеният от ДОС размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 12000 лв е обоснован и справедлив предвид разпоредбата на чл.52 - ЗЗД. С оглед характера, степента и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания следствие причинената й при ПТП средна телесна повреда – счупване на шийката на лявата й бедрена кост - до момента на хирургическата намеса, по време на същата – наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с два компресионни винта, след нея по време на оздравителния процес, който е продължил повече от обичайното предвид напредналата възраст на пострадалата – силни болки, лежащ режим, невъзможност за движение и невъзможност през този период да се самообслужва, както и на тези, които ще търпи за в бъдеще предвид скъсяване на единия крайник, изкривяване на гръбначния стълб и ограничение на движенията в тазобедрената става, водещи макар не и до осакатяване на крайника, но до инвалидизиране на ищцата, установено от заключението на СМЕ и медицинската документация по делото, съдът правилно е уважил претенцията в пълен размер и този размер не е завишен.

Относно имуществените вреди съдебният състав счита, че основателно ищцата претендира за признаване на такива на направените разходи следствие заплатено възнаграждение на болногледач и домашен помощник /по 300 лв на месец/. Преди ПТП ищцата въпреки напредналата си възраст е била здрава и се е обслужвала сама, като характерът на телесната повреда следствие на ПТП и усложненията, свързани с нея – оперативно наместване на костни фрагменти на шийката на лявата бедрената кост, трудното и бавно образуване на костен калус и продължителния оздравителен процес неизбежно са наложили нуждата от болногледач и домашен помощник, тъй като пострадалата не е могла и все още не е в състояние да се самообслужва поради невъзможност и ограниченост на движенията й, установено от заключението на СМЕ и от показанията на св. Цв.С. Претърпените от ищцата имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането й следствие на ПТП, а не се дължат на нуждата й от домашен помощник предвид възрастта й – 80 години. При това положение ДОС правилно и законосъобразно е осъдил ответника - застраховател да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв.

При сключена застраховка „гражданска отговорност” за застрахованото МПС, с което са причинени вреди на трети лица, застрахователят е отговорен към увредения за причинените му от застрахования имуществени и неимуществени вреди – чл.226, ал.1 във вр.чл.223, ал.1 от Кодекса за застраховането. Като е уважил исковете на ищцата в посочените размери, ДОС е постановил правилен съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

Воден от изложеното и на основание чл.208 - ГПК /стар/ съставът на Варненския апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №17/19.01.2009 г. на Окръжен съд - Добрич - ГО по гр.д.№187/2008 г. в обжалвата му част.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК /нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.