ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

РЕШЕНИЕ

Номер     6/ 11.02.2010 г., град Варна                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд                                                               Търговско отделение

На        двадесет и седми януари                                                           Година 2010 в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВE:  АНЕТА БРАТАНОВА 

ПЕТЯ ХОРОЗОВА        

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от председателя Мара Христова

в.т. дело номер    15     по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.” ООД гр. В. срещу решение №269/26.06.2009 г. по т.д. №246/2009 г. на Варненски окръжен съд.

            Въззивникат счита обжалваното решение за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.

            Въззиваемата страна „М. и с. - б.” ООД гр. Н. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

            Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.    Варненският апелативен съд с оглед наведеното оплакване и след преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            „М. и с.-б.” ООД гр. Н. е предявило срещу „Д.” ООД гр. В. искова претенция за сумата от 175 217,98 лв., представляваща цената на периодично доставяни на ответника стоки по четири фактури №№ХХХХХХХХХХ/ХХ.ХХ.2008 г., ХХХХХХХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г., ХХХХХХХХХХ/ХХ.ХХ.2008 г. и ХХХХХХХХХХ/ХХ.ХХ.2008 г., всяка една от които с приложени към нея експедиционни бележки и списък на експедираните количества.

            Така предявеният иск е с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ.

            Съобразно процесуалното доказателствено правило на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът е този, който с оглед разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ следва да докаже факта на предаване стоката на ответника или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено нещо друго. С оглед разпределената между страните доказателствена тежест, с доклада по делото в с.з. на 28.05.2009 г. на осн. чл.146 ал.3 ГПК окръжният съд е указал на ищцовата страна, че не е посочил доказателства, установяващи факта на получаване на стоките. В следващото съдебно заседание на 25.06.2009 г., в изпълнение указанието на съда, ищецът е представил за прилагане по делото всички експедиционни бележки с данни за получател на стоката – ответното дружество, посочване на строителния обект, за който стоката е била предназначена и съдържащи подпис за получател, както и обобщени справки към всяка фактура. Съдът, след като е намерил представените писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, ги е приел и приложил по първоинстанционното дело. Макар, че е бил редовно уведомен за това съдебно заседание, ответникът не е изпратил свой представител, както и не е бил представляван по пълномощие. С оглед на горното и съобразно разпоредбата на чл.193 ал.1 изр. второ ГПК процесуалното право на ответната страна да оспори истинността на представените в съдебно заседание документи е преклудирано.

            Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира твърдението на въззивника, че ищецът не е доказал факта на предаване стоките на ответника, за несъстоятелно. В този смисъл несъстоятелно се явява и твърдението за отсъствие на възникнала между страните облигационна връзка по договор за търговска продажба на стоки, а оттам и правното твърдение на ответната страна, че претендираното от ищеца субективно право да получи цената не съществува.

            По делото не са ангажирани доказателства купувачът – ответник да се е противопоставил на сключените сделки, както и на приемането на стоките. Съобразно установената фактическа обстановка, съдът приема, че сделките са валидно сключени, налице е надлежно изпълнение по тях от страна на ищеца по доставяне на стоките на ответника, поради което претенцията за главницата е основателна и доказана. Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ в тежест на купувача е да установи факта на погасяване на задължението си за заплащане на цената на предадените стоки, което не е сторено. Ето защо искът следва да бъде уважен.

            Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените по – горе, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

            Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат.

            Водим от горното, съдът                                                                 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

            ПОТВЪРЖДАВА решение №269/26.06.2009 г. по т.д. №246/2009 г. на Варненски окръжен съд.

            Решението подлежи на обжалване пред ВК на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                2.