Р Е Ш Е Н И Е
№ 68/26.05.2010 г.
град Варна 2010 година
Апелативен съд – Варна търговско отделение
На двадесет и седми април 2010 година в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :М.Х. ЧЛЕНОВЕ:В.Петров
М.Недева
като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 148 по описа на Варненския апелативен съд за 2010г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от адв. К.Х. и адв. Владислав Велев, като пълномощници на ЗАД „Б.В.Е.Г.” гр.София, представлявано от К.М.и Р.Я. срещу решение № 34/21.12.2009г. на Силистренския окръжен съд, търговска колегия, постановено по гр.д. № 118/09г. Решението се обжалва в частта с която са уважени предявените срещу дружеството искове за застрахователно обезщетение: за първия ищец - в целия размер на присъдено обезщетение от 30 000 лв. и при условията на евентуалност за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв; за втората ищца - за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв; а по отношение на останалите - за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв, както и в частта за съдебните разноски. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения, изложени в жалбата и поддържани в пледоария по същество, процесуалните представители искат съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови друго, с което да уважи жалбата, както и да се присъдят разноски, вкл. и за въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.
Решението в отхвърлителна част, както и в осъдителната част, за сумата от 15 000 лв. по отношение на ищцата М.К. и за сумата от 25 000 лв. поотделно за ищците Р.К. и Б.К. не е обжалвано и е влязло в сила. Искът по чл. 45 от ЗЗД, спрямо втория ответник е в отрицателна евентуалност и поради частично уважаване на претенциите не подлежи на разглеждане. Предмет на спора в настоящата инстанция са предявените в условията обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ срещу ЗАД „Б.В.Е.Г.” гр.София само относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, като по иска на В.К. се навеждат и доводи за недопустимост, а по останалите искове за разликата над 15 000 до 30 000 лв.,по иска на М.К. и за разликата над 25 000 до 50 000 лв. по исковете на Р.К. и Б.К..
ЗАД „Б.В.Е.Г.” релевира възражение за липса на процесуално представителство по иска на В.К., по съображения, че след като ищецът живее в Испания, вероятно пълномощното не е подписано от него. Оспорването на валидността на упълномощаването и представителната власт на пълномощника да предяви иска касае допустимостта му. Възражението за ненадлежно упражнено право на иск от страна на В.К. е неоснователно по следните съображения: С пълномощно от 23.06.2009 г. за завеждане на гр. д. пред СОС и защита пред всички инстанции, адвокатите И.Р. и Николай Н. са упълномощени от всички ищци. Пълномощното е в изискуемата от закона писмена форма и след като законът не изисква нотариална заверка на подписа упълномощаването е редовно. /чл. 33 ГПК/. Искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване на подписа на ищеца В. К. положен върху представеното от адвокатите пълномощно е в противоречие с принципите на процеса и правата на адвоката прогласени със Закона за адвокатурата, който презюмира употребата на законни средства при защита на интересите на клиента / чл. 2 ал. 2 от ЗА/ Аргумент в тази насока е придадената силата на официално заверени документи на заверените от адвоката преписи /32 от ЗА/
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Във въззивната инстанция не се спори че ищците са наследници по закон на А.В.К., починал на 16.02.2009 г., както и че НОХД № 150/09г. на Силистренския ОС е приключило със споразумение за прекратяването му, по силата на което обвиняемият Д.Ю.Д. се е признал за виновен в това, че на 16.02.2009г. в гр. Силистра, ул. „С.С.” като правоспособен водач на МПС, управлявайки лек автомобил марка „А. ХХ”, с рег № ХХ ХХХХ е нарушил правилата за движение по чл.21от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на А.В.К. с ЕГН ********** ***, поради което и на осн.чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК вр. с чл. 342 ал. 1 НК му е определено наказание „пробация” за срок от 1 година и същият е лишен от правото за управлява МПС за срок от 1 година . Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна по силата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установено е още, че водачът на автомобила, с който е извършено ПТП, е застрахован по застраховката „Гражданска отговорност” в ЗАД „Б.В.Е.Г.” с полица №031082/31.08.2008 г. със срок 1 година. Във въззивната инстанция не се спори относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водач на МПС за причинените на трети лица неимуществени вреди.
При така изяснената фактическа обстановка прекият иск спрямо застрахователя се явява доказан в своето основание. Основно спорът се свежда до определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди. Възраженията на застрахователя по отношение на размера на обезщетението за всеки от ищците се основават на разбирането, че сумата от 25 000 лв., е максималното обезщетение по отношение на ищците Р. и Б., които са живели в едно домакинство с починалия, а ищците В. и М., които са деца от първия му брак не следва да получат по повече от 15 000 лв. обезщетение, тъй като липсват доказателства за действително претърпените от тях болки и страдания.
Всяка невъзвратима загуба на близък човек носи страдание. Възмездяването на загубата е възможно само чрез паричен еквивалент. Размерът на обезщетението съгл. чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост, но въз основа на общоприети критерии. Трайната съдебна практика приема, че при общественото възприемане на справедливостта следва да се отчита промяната в стандарта на живот. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, с която застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования освен за причинените имуществени и за неимуществените вреди, като поетия риск е в границите на определена в договора за зстрахователна сума. Растежа на стандарта е в основата на изменението на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди. Тези минимални нива, относно процесния период – февруари 2009 г. съгл. §27 ал. 2 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 700 000 лв. а до 1 000 000 лв. / за две и повече лица, при 400 000 лв. и 480 000 лв. до 28.03.2006 г. / Като стойности и процент на растеж те са ориентир за размерите на обезщетението. След преценка на всички релевантни обстоятелства за настъпилото през 2009 г. пътно-транспортно произшествие, съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди на по 30 000 лв. за ищците В.К. и М.К., които са деца от първия брак на ищеца и не са живели постоянно с него, но за които загубата на бащата, е трудно поносима. Привързаността между хората не се измерва само с ежедневното съпреживяване на битието. Бащата е морална опора и за вече израсналите деца, всяко от които има собствен свят и живот далече от него. Затова обезщетението в размер на по 30 000 лв. за първите двама ищци е житейски справедливо възмездяване на техните болки и страдания от загубата. По отношение на другите ищци Р.К. и Б.К. животът в едно домакинство с бащата и внезапната му загуба са се отразили по-тежко на душевното им състояние. Така свидетелката С.Славова има впечатления, че след смъртта на баща си Р. и Б. са изпаднали в стрес, а Р. непрекъснато плачела. Факта на по- голяма емоционална връзка признава и застрахователя, които също диференцира обезщетенията спрямо ищците на този принцип. Затова съдът по справедливост приема, че по отношение на тях обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всяка ищца е в рамките минималното съгласно общоприетата съдебна практика към 2009 г.
Поради изложеното исковете с правно основание чл. 226 ЗК вр. с чл. 223 от КЗ са основателни и доказани в обжалвания размер по отношение на първите двама ищци за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и за третата и четвърта ищци за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв.
Поради сходство на мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение в обжалваната част следва да потвърди,с изключение на частта за присъдените на ответника ЗАД „Б.В.Е.Г.”. Всеки от ищците дължи разноски на ответника съобразно отхвърлената част на неговата искова претенция и при съобразяване на доказания адвокатски хонорар за един адвокат посочен в квитанцията към договора за правна помощ /л. 35 от първ. дело/ който е 10 000 лв. Така общо размерът на присъдените разноски вместо 2 941,17 лв. е 5 890 лв.
За въззивната инстанция разноски не се присъждат, тъй като ищците не сочат такива, а на ЗАД „Б.В.Е.Г.”поради отхвърляне на жалбата такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/21.12.2009г. постановено по гр.д. № 118/09г. на Силистренския окръжен съд, търговска колегия,в частта с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.София, представлявано от К.М.и Р.Я. да плати на В.А.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лв. ведно със законната лихва считано от 16.02.2009 г. до окончателното и плащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/21.12.2009г. постановено по гр.д. № 118/09г. на Силистренския окръжен съд, търговска колегия,в частта с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.София, представлявано от К.М.и Р.Я. да плати на М.А.К. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 до 30 000 лв. ведно със законната лихва считано от 16.02.2009 г. до окончателното и плащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/21.12.2009г. постановено по гр.д. № 118/09г. на Силистренския окръжен съд, търговска колегия,в частта с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.София, представлявано от К.М.и Р.Я. да плати на Р.А.К. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 до 50 000 лв. ведно със законната лихва считано от 16.02.2009 г. до окончателното и плащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/21.12.2009г. постановено по гр.д. № 118/09г. на Силистренския окръжен съд, търговска колегия,в частта с която е осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.София, представлявано от К.М.и Р.Я. да плати на Б.А.К. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 до 50 000 лв. ведно със законната лихва считано от 16.02.2009 г. до окончателното и плащане
ОТМЕНЯ решението в частта с която е отхвърлено искането на ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.София, за присъждане на съдебно-деловодни разноски за първата инстанция за разликата над 2 941,17 лв. до 5 890 лв., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „В.А.К. ЕГН **********,***; М.А.К. ЕГН ********** ***; Р.А.К. ЕГН ********** *** и Б.А.К. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.” със седалище гр.С., район „Т” „П”№ Х ЕИК ХХХХХХХХпредставлявано от К.М.и Р.Я. сумата 2 948,83 лв. представляваща съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК./разлика между присъдените от първоинстанционния съд 2 941,17 лв. до 5 890 лв. /
В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :