Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр.Варна ,25.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров
ЧЛЕНОВЕ: М.Недева
П.Хорозова
като разгледа докладваното от съдия Магдалена Недева ч.т.д. № 142 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР.
Образувано е по жалба от „СТРОИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ”АД, гр. Варна /в процес на регистрация/,ул. „Подвис” 29, чрез Р.К.К.– изпълнителен директор, против решение № 38/04.02.2010г. постановено по т.д. № 42/2010г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му против отказ № 20091228155645/06.01.2010г. на длъжностното лице към търговския регистър на Агенция по вписванията, постановен по заявление рег. № 20091228155645 за вписване в Търговския регистър воден при АВП на новоучредено дружество „СТРОИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ”АД. В жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго,с което да се отмени обжалвания отказ.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред ОС-Варна е отказ на длъжностно лице по регистрацията за вписване в Търговския регистър воден при АВП на новоучредено дружество „СТРОИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ”АД. Отказът е мотивиран с обстоятелството , че заявлението за вписване не е придружено с изискуеми от закона доказателства: не е приложена декларация по чл. 160, ал. 2 ТЗ от един от учредителите – „Девня инвест” АД, по отношение на апортираните имоти в капитала на дружеството липсва идентичност между описанието им в устава , оценката на в.лица и техните скици от еднастрана и представения титул за собственост - нот. акт № 52/2002год. от друга.
Настоящият състав на съда споделя извода на окръжния съд, че непредставянето на декларацията по чл. 160, ал. 2 ТЗ не е пречка за вписването на новоучреденото дружество, тъй като информацията за актуалното състояние на „Девня инвест” АД е публична и въз основа на нея може да се установи статуса на дружеството-учредител. Относно липсата на идентичност между имотите, предмет на апорта и титула за собственост на вносителя на непаричната вноска съдът намира следното :
Чл.72 ал.1 ТЗ изисква пълно описание на непаричната вноска – нейния вид и всички индивидуализиращи я белези. Вносителят на непаричната вноска трябва да се легитимира като носител на съответното право, което прехвърля. В случая това е сторено с представения нот.акт № 52/2002г. И на следващо място непаричната вноска следва да бъде оценена от три вещи лица. Апортирането на едно вещно право на собственост в капитала на търговското дружество представлява производно придобивно за последното основание. Като такова то включва следните ЮФ : подписване на устава ; възникване на дружеството – чл.73 ал.4 ТЗ; вписване на акта, с който се прехвърлят вещните права върху имота. Вписването е част от придобивния способ, с оглед на което чл.73 ал.5 ТЗ разпорежда съдията по вписванията да провери дали са налице правата на вносителя.
Съгласно чл.8 ал.1 от Устава на дружеството капиталът му е в размер на 364 000лв, изцяло внесен, като според чл.13 акционерът „Девня инвест” АД прави непарична вноска в размер на 363 550лв, състояща се от три поземлени имота, подробно описани в устава, двадесет курортни туристически сгради и сграда за битови услуги. А съгласно нот.акт № 52/02г. вносителят на непаричната вноска е собственик на три имота с различна от посочената в устава квадратура, 17 бунгала, столова и къща „Виолетка” с различна от посочената в устава площ. Оценката на вноската е извършена по представените за имота скици от СГКК – гр.Варна, а не по нотариалния акт. В скиците действително е посочен нот.акт № 52/02г., но в тях липсва отбелязване за идентичност с имота по нот.акт, с оглед посочените по –горе несъответствия по площ, брой на постройките и квадратурата им.
При това положение съдът намира, че със заявлението за регистрация на новоучреденото дружество не са представени надлежни доказателства за спазване на императивин изисквания на закона за апортиране на недвижимия имот в капитала му, поради което постановеният отказ за вписването му е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/04.02.2010г. постановено по т.д. № 42/2010 г. по описа на ОС-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: