гр. Варна , 18.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 13 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от ЕТ „ Марло - Лиляна Стефанова ”, представляван от собственика Л.С.Д., против решение № 15/15.10.2009г. по т.д. № 45/08г. на РОС в частта , с която е отхвърлен искът на въззивника срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД , гр.Разград за заплащане на сумата от 35 000лв. , представляваща стойността на направените разходи за подобрения на недвижим имот „ Магазин и бистро” със застроена площ 68 кв.м. в района на МБАЛ „Св.Иван Рилски” и е осъден да заплати разноски в размер на 1000лв. В частта по въззивната жалба срещу решението , с което е отхвърлен евентуално предявеният иск срещу Община Разград въззивното производство е било прекратено.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че от РОС са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с включването в състава на СТЕ на заинтересовано от изхода на спора в.лице, а също така и при изрично оспорване на заключението по искане на ищеца не е допусната повторна експертиза. От представените доказателства може да се направи обоснован извод , че всички подобрения в имота са прави със знанието и непротивопоставянето на МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД. Последното следва да отговаря, защото подорбенията са влезли в неговия патримониум и са увеличили имуществото му.Ищецът не е лишаван от държането на имота , поради което и вземането за подобренията не ставало изискуемо и по отношение на него не е текла погасителна давност. Моли да се отмени решението в атакуваната част и се постанови друго , с което се уважи искът по чл.59 ЗЗД.
Въззиваемата страна МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита искът за погасен по давност , тъй като вземането е станало изискуемо от момента на извършване на подобренията. Дружеството има качеството на собственик на имота от 18.04.2008г.Подобренията са извършвани преди това и ако е имало съгласие за тях, то не е било на дружеството, а на предишния собственик – Община Разград. По съществото си направените подобрения представляват текущ и основен ремонт, свързан с изпълнение на предназначението на търговския обект и на чл.11 от договора за наем с Община Разград. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
ВнАС прецени следното:
В исковата молба , уточнението към нея , допълнителната искова молба и уточнението към нея ищецът ЕТ излага , че въз основа на договор за наем № 68/01.04.2003г., сключен с Община Разград, ползва недвижим имот , представляващ самостоятелен обект с търговско предназначение- „Минимаркет и кафетерия” със застроена площ от 68 кв.м. в район на ответника МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД, гр.Разград. По време на действие на договора / за периода 26.05.2003г. – 03.07.2003г./ е извършил подобрения в имота, чрез които го е привел в съответствие с нормативните изисквания за този вид обекти. След сключване на договора за наем имотът е деактуван като общинска собственост и е преминал в патримониума на ответното дружество. Последното иска предаване на имота, но не заплаща на ищеца парично обезщетение за направените разходи от ЕТ по извършените от него подобрения. Моли се за осъждане на ответника да заплати същите в размер на 35 000лв.
Ответникът МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД, гр.Разград оспорва иска ,счита , че не може от него да се търси заплащане на сумата , както и че искът е погасен по давност. Дружеството е собственик на имота от 2008г., а подобренията са извършвани през 2003г. и то в изпълнение на задължение на ЕТ спрямо Община Разград по договор за наем.
ВнАС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното относно релевантните за спора факти:
Между ЕТ „Марло – Лиляна Стефанова” като наемател и Община Разград като наемодател е сключен договор за наем от 01.04.2003г. на недвижим имот – публична общинска собственост ,представляваща обект „Минимаркет и кафетерия” със застроена площ от 68 кв.м., находящ се в район на МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД-Разград. Срокът на договора за наем е три години, считано от 01.03.2003г. Срокът е променен с анекс от 03.04.2006г. и е удължен с още две години, считано от 01.04.2006г.
Не се спори , че горепосоченият имот е актуван с акт № 576/16.11.1998г. за публична общинска собственост . Със заповед № 937/18.04.2008г. на кмета на Община-Разград във връзка с деактуване на имота е разпоредено отписването му от главния регистър за имотите-общинска собственост и предаването му на МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД-Разград.
Съгласно разрешение за строеж № 62/26.05.2003г. е разрешено на Община Разград вътрешно преустройство на обект с постоянен статут : „Магазин и кафе-експресо” в „Магазин и бистро”. Видно от удостоверение № 35/ 03.07.2003г. за ползване на строеж / обект/ по предназначение се дава същото за ползване на „вътрешно преустройство на обект с постоянен статут „магазин и кафе-експресо” в „магазин и бистро” с инвеститор Община Разград и наемател ЕТ „Марло-Лиляна Стефанова”.
Видно от договор от 29.05.2003г. ЕТ „Марло-Лиляна Стефанова” е възложила на СТК „Коопстрой”, гр.Разград извършването на строително-монтажни работи на процесния обект. От разпита на св.Спасов, представляващ изпълнителя по цитирания договор, същата кооперация е извършила преустройството на обекта в „Магазин – бистро” като е пристроила склада отзад , който е станал кухненски бокс и помещение за работниците, които се изискват по норматив за такъв вид обект.
Съобразно заключението на комплексната СЕ, изслушано пред РОС, се установява , че към съществуващият обект е направена пристройка, която включва кухненски блок, складово помещение , санитарен възел и баня. Търговският обект е разделен на две части : бистро и смесен магазин. Изграден е барплот и е подменено подвижното оборудване; подменени са покривната конструкция и хидроизолацията; подменени са водопроводната , канализационната и ел.инсталации; поставен е окачен таван; подменени са фаянсовите облицовки и настилки от теракотни плочи; осъществена е възможност за лятна градина . Според същото заключение стойността на разходите за материали, труд и възнаграждение за строители , установени документално от ищеца , е 18030,08лв.
Назначената пред ВнАС тричленна СТЕ потвърждава заключението на изслушаната пред РОС експертиза относно това в какво се изрязва преустройството на обекта ,както и че без извършване на същото процесният имот не може да функционира като „Магазин и бистро”. Тричленната експертиза дава заключение , че в резултат на извършените подобрения се е увеличила стойността на имота.
Във връзка с изтичане срока на наемния договор въззиваемата страна е поканила с приложените писма въззивника да преустанови ползването на обекта и да го предаде на новия собственик, като в изпратените от ЕТ отговори е направено възражение за заплащане на разноските по подобренията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.59 ЗЗД. Ищецът, сега въззивник, навежда твърдения , че в качеството си на наемател по време на действие на договор за наем, сключен с Община Разград , е извършил през 2003г. процесните подобрения в ползвания от него недвижим имот. Така и в петитума на иска търси обезщетение за разноските ,които е направил по извършените от него подобрения в чужд имот.
С оглед сключения договор за наем със срок на действие 01.04.2003г. – 01.04.2008г., наведените твърдения по исковата молба от самия ищец, претендираните от него подобрения са извършени в качеството му на държател на имота - наемател по договор за наем. Той не е трансформирал волята, с което е държал имота за друг в намерение да свои за себе си, т.е. не притежава качеството владелец и не в такова е осъществил преустройството на обекта.
Безспорно от признанията на ищеца, от събраните писмените доказателства – разрешение за строеж ; удостоверение за ползване ; договор за възлагане на СМР, свидетелски показания и изслушаните заключения на СЕ ,се установява , че подобренията са извършвани най-късно до 03.07.2003г.
На осн. чл.59 ЗЗД държателят ,който е извършил подобрения в чужд имот ,може да търси сторените от него по осъществяването им разходи, но само от собственика на имота и то този , който се легитимира като такъв към момента на обедняването, респ. обогатяването – а именно към момента на извършването на разноските /Р-2577-69-Іг.о. на ВС; Р-3014-70- І г.о. на ВС; Р-85-68- ОСГК на ВС/ . С оглед представения акт за публична общинска собственост като собственик на преустройвания към 2003г. обект се явява Община Разград. Ето защо лицето, придобило правото на собственост върху имота по-късно през 2008г. ,не е материалноправно легитимирано да отговаря по иск с правно осн. чл.59 ЗЗД. Само на това основание предявеният иск следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи , че искът по чл.59 ЗЗД срещу собственика на подобрения имот ще е допустим само, доколкото липсват уговорки в сключен между подобрителя и собственика облигационен договор относно извършването и заплащането на тези подобрения.
Поради което настоящият състав на съда намира ,че обжалваното първоинстанционно решение в атакуваната част следва да се потвърди.
На осн.чл.78,ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 500лв.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪЖДАВА решение № 15/15.10.2009г. по т.д. № 45/08г. на РОС в частта , с която е отхвърлен искът на ЕТ „ Марло - Лиляна Стефанова ”, представляван от собственика Л. С. Д., срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД , гр.Разград за заплащане на сумата от 35 000лв. , представляваща стойността на направените разходи за подобрения на недвижим имот „Магазин и бистро” със застроена площ 68 кв.м. в района на МБАЛ „Св.Иван Рилски” и е осъден да заплати разноски в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА ЕТ „ Марло - Лиляна Стефанова ”, представляван от собственика Л.С.Д., гр.Разград, ул. „П.Хитов” № 9 да заплати на МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД , гр.Разград ,ул. „коста Петров” № 2, представлявано от изп.директор А.Л., сумата от 500лв. , сторени от последното съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчване на препис от същото до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: