гр.
Варна ,15.03.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Е.Т. като
разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 10 по
описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по въззивна жалба от С.Д.Ж. против решение №
129/06.10.2010г. по т.д. № 254/09г. на ДОС , с което е признато за установено
по отношение на въззивника , че „Първа инвестиционна банка”АД , гр.София има
вземане спрямо С.Ж. в размер на 97 817,24лв.- главница и 14626,25лв. – лихви за
забава по договор за банков кредит от 27.10.2006г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания
акт. Иска се отмяната му и постановяване на друг , с който се отхвърлят
исковете. Прави се
възражение , че въззивникът не е получавал средства по процесния договор за
банков кредит и това се установява от изслушаното пред ДОС заключение на СГЕ.
Иска се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго ,с което се отхвърли искът.
В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва основателността на
въззивната жалба.
ВнАС прецени следното:
В исковата си молба „Първа инвестиционна банка”АД,
гр.София твърди , че между дружеството и С.Ж. има сключен от 27.10.2006г.
договор за банков кредит , по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 100 000 лв. Поради сбъдване на условията по
договора ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем и на осн. чл.417 ГПК е
пристъпил към удовлетворяване на вземанията си по него. Снабдил се е по ч.гр.д.
№ 2595/2009г. на ДРС със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите : 97 817,24 лв. – главница и 14 626,25лв. – просрочени лихви за периода
28.05.2008г. – 23.06.2009г.Ответникът е подал възражение в срока по чл.415,ал.1
ГПК. Поради което ищецът иска да се признае за установено по отношение на С.Ж.
, че последният дължи на ищеца горепосочените суми по процесната заповед по
чл.417 ГПК.
В писмения отговор С.Ж. прави възражения , че посоченият по исковата
молба договор за банков кредит е нищожен , тъй като е сключен от лице без
представителна власт и защото в нарушение на закона и добрите нрави е определен
значително завишен размер на договорната лихва. Достигнало се е до ситуация, при която след близо
две години погасяване на вноски е останал остатък приблизително равен на
дадения заем. Ищецът е злоупотребил с права , тъй като не е уведомил длъжника
за забавата и не е обявил своевременно кредита за предсрочно изискуем.
Възразява , че е получил средства по договора за кредит и не е страна по същия
договор.
Съдът като съобрази становищата на страните ,
събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира
за установено следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 ГПК.
Същият е допустим като подаден в предвидения по
чл.415, ал.1 ГПК срок, при наличие на представки за доказан правен интерес от
предявяването му: издадена заповед по чл.417 ,т.2 и чл.418 ГПК по ч.гр.д. № 2595/09г. на ДРС , с която е
разпоредено длъжникът С.Д.Ж. като кредитополучател по договор за банков кредит
№ 20 КР-АА- 4658/27.10.2006г. да заплати въз основа на документ по чл.417,т.2
ГПК вр. чл.60,ал.2 ЗКИ на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД сумите от :
97 817,24лв.,представляваща главница по договора , ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 23.06.2009г. до окончателното й изплащане; 14
626,25 лв., представляващи дължими лихви за просрочие върху главното задължение
за периода 28.05.2008г.-23.06.2009г., както и 3 823,30лв. - разноски по делото.
По съществото на спора , съдът намира следното:
Видно от договор № 20 КР-АА- 4658/27.10.2006г. за
предоставяне на банков кредит между „Първа инвестиционна банка”АД, гр.София и С.Ж.,
страните са постигнали съгласие за предоставяне от банката на физическото
лице-кредитополучател на банков заем в размер на 100 000 лв. със срок на
усвояване 30.10.2006г. Банката се е задължила да предостави разрешения кредит
на кредитополучателя, чрез служебно превеждане на сумите по кредита по разплащателната
сметка с титуляр кредитополучателя. А кредитополучателят се е задължил да
погасява кредита на равни месечни вноски по погасителен план-приложение към
договора с краен срок 27.10.2026г. Договорена е по чл.9 от договора и лихва за
ползване на кредита в годишен размер – основния лихвен процент на БНБ, увеличен
с надбавка 9 пункта. Като заплащането й съобразно чл.9.1 от договора е
периодично в размер и падежи уговорени по погасителния план-приложение към
договора . Изрично страните са се съгласили точният размер на дължимата от
кредитополучатели лихва да се изчислява от банката за всеки лихвен период на
падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния план. Предвидена е
по чл.11 от договора наказателна лихва при просрочени дължими плащания, които
се олихвяват с договорения по чл.9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от
20 пункта.
Подписите за страните по процесния договор за банков
кредит не са оспорени от ответника , сега въззивник. Оспорва се само наличието
на представителна власт на лицата , подписали за „Първа инвенстиционна
банка”АД. Същото възражение е неоснователно, тъй като видно от представени с
исковата молба пълномощни от
11.11.2004г. и от 06.08.2003г.
изпълнителните директори на АД надлежно са упълномощили В.Х. – управител
при „ПИБ”АД-клон Велико Търново и В.К. – кредитен инспектор при „ПИБ”АД-клон
В.Търново съвместно да сключват от името и за сметка на банката всякакви
договори за кредит до 100 000лв.
Макар и неподдържано с въззивната жалба неоснователно
е възражението по отговора на исковата молба за нищожност на клаузата относно
договорната и наказателните лихви. Същите са израз на свободата на договаряне
между страните на осн. чл.9 ЗЗД и не противоречат на закона и добрите нрави.
Обичайно и в унисон с тези правила доброволно страните са се споразумели , че
за ползване на предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, която се
явява именно цена за това ползване. Ето защо лихвата има възнаградителен
характер и на последния съответства уговорения между страните по р.V,т.9
размер.
Неоснователно е възражението по отговора на исковата
молба и по въззивната жалба, че банката не е изпълнила задължението си за
престиране на сумата в договорения размер на кредита. Според заключението на
ССЕ изпълнението на това задължение на въззиваемата страна е настъпило на
27.10.2006г.,когато се превежда същата сума служебно по посочената от
въззивника разплащателна сметка. Следователно налице е „престиране” на
дължимото от кредитора /в противовес с тезата ,застъпена по въззивната жалба/.
Изводът на съда се подкрепя и от уговорения по р.ІІ,чл.2,б.”з” от договора за
банков кредит начин на изпълнение на задължението на банката. Тегленето на суми
от разплащателната сметка с титуляр С.Ж. представляват действия по ползване на
кредита и не могат да се свържат с горепосоченото задължение на банката по
превеждане на кредита. Ето защо ирелевантен за настоящия спор е въпросът дали
лично , чрез другиго или кое точно лице / при съобразяване приложението на
чл.75,ал.1 и 2 ЗЗД/ е извършвало тегленията на сумите от 40 000лв. и 57000 лв.
на 27.10.2006г. Още по-малко възражения срещу процесния договор и
съществуването на задължения по него за въззивника могат да се черпят от факта
кое точно лице е внасяло суми по разплащателната сметка на кредитополучателя за
погасяване до определен момент на тези задължения. С превеждането на сумата от 100000 лв. по
разплащателната сметка на С.Ж. за последния като подписал договора за банков
кредит и посочен по него като кредитополучател възниква задължение по силата на
р.VІІ,т.16 от договора за заплащане на месечни погасителни вноски и по р.V,чл.9
от същия договор – за заплащане на възнаградителна лихва за ползване на
предоставения кредит.
Видно от покана
№ ДК-01-556, получена от С.Ж. на 24.04.2009г. същият е уведомен от
„ПИБ”АД, че към 24.04.2009г. има просрочени задължения в размер на 9 439,17лв.,
от които 1 135,24 главница и 8303,93 лв. лихва., както и че на 28.04.2009г.
настъпва падежа на погасителната вноска за м.април в размер на 1 097,82лв. Със
същото писмо банката е поканила въззивника в 7-дневен срок от получаването
му да погаси пълния размер на
просрочените задължения като в противен случай , кредитът ще стане изцяло и
предсрочно изискуем. Според заключението на в.л. по ССЕ / л.84 по делото на
ДОС/ към датата на изпращане на поканата действително съществува задължение в
посочените по нея размери за неизплатена от кредитополучателя главница и лихви.
След получаване на поканата по разплащателната сметка на длъжника не са
постъпвали суми за погасяване на задълженията му по договора за банков кредит.
Следователно налице са условията по
р.ХІ,чл.29.2,б.”а” от процесния договор : писмено предизвестие до
кредитополучателя, изтичане на дадения по него срок и липса на осъществено
изискуемо плащане от последния , за да се обяви кредитът за предсрочно
изискуем.
Безспорно от заключението на ССЕ към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК се установява , че размерът на дължимата сума по договора за кредит
възлиза на 97 817,24лв. – просрочена главница ; 14626,25лв. – просрочени лихви
за периода 28.07.2008г. – 23.06.2009г. Което съответства и на издадената
заповед по ч.гр.д. № 2595/09г. на ДРС.
Искът по
чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи , а обжалваното решение на ДОС -
да се потвърди. С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция в полза на възизваемата страна , на осн. чл.78
, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 2 450лв. – юрисконсултско
възнграждение.
Водим от което , съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 129/06.10.2010г. по т.д. № 254/09г. на ДОС.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, гр.София, район Изгрев , бул.”Др.Цанков” № 37, сумата
от 2 450лв. , представляваща извършени от последното съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: